България се стопи с 48 557 души за година, вече сме 6 951 482

Намалява детската смъртност, продължителността на живота се увеличава - показват годишните данни за демографията на Националния статистически институт

OFFNews Последна промяна на 13 април 2020 в 13:58 4275 2

Населението в България продължава да намалява и застарява, раждат се по-малко деца, общата смъртност нараства, все повече население се съсредоточава в големите центрове, все повече малките селища се обезлюдяват. Това са част от данните за демографска ситуация в България през 2019 г. на Националния статистически институт, който ги обяви днес. Все пак има и добри новини: намалява детската смъртност, увеличават се браковете (но, уви, и разводите), увеличава се средната продължителност на живота.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души (1.4% от населението на ЕС). В сравнение с 2018 г. то намалява с 48 557 души, или с 0.7%.

Мъжете са 3 369 646 (48.5%), а жените - 3 581 836 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 063 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 г. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът им нараства с 0.3 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силнизразен сред жените отколкото сред мъжете.

Относителният дял на жените на възраст над 65 г. е 25.1%, а на мъжете - 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-"млади" са областите София (столица) - делът на хората в тези възрастова група там е съответно 17.7% и 19.2%.

Общо за ЕС (+Великобритания) относителният дял на населението на 65+ навършени години е 20.0%. Най-висок е той в Италия (22.8%), Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в 9 страни, вкл. България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 г. в страната са 1 002 258, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2018 г. този дял остава непроменен. Най-голям е относителният им дял в областите Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.6%. В 17 области този дял е под общия за страната. Най-нисък е в областите Смолян - 11.5%, и Габрово - 11.7%.

Делът на най-младото население в ЕС 28 (+Великобритания) в началото на 2019 г. е 15.5%. Най-ниският е в Италия (13.2%) и Германия (13.6%), а най-висок е в Ирландия (20.5%) и Франция (18.0%).

Към 31.12.2019 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 56.4%, или на всеки човек в зависимите възрасти (под 15 и над 65 г) се падат по-малко от двама в активна възраст. През 2018 г. този коефициент е бил 55.5%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 52.8%, отколкото в селата - 67.5%. Във всички области на страната този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) - 48.1%. Най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 72.4%, Габрово - 68.8%, и Ловеч - 68.1%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 г. през 2001 г. нараства до 43.9 г. в края на 2019 г. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете. В градовете средната възраст на населението е 43.0 г, а в селата - 46.5 г.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2019 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 г. и 4 месеца за жените и 64 г. и 2 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. е 4 156 хил. души (59.8%). Мъжете са 2.180 млн., а жените - 1.976 млн. През 2019 г. трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година. Към края на 2019 г. над трудоспособна възраст са 1.729 млн. души (24.9%), а под нея - 1.067 млн., или 15.3% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Към 31.12.2019 г. това съотношение е 66 и остава непроменено спрямо 2018 г. За сравнение, през 2001 г. 100 излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 88, Варна и София (столица) - по 74 души. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 42, Перник - 48, и Кърджали, където 100 излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 49 влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 5 125 407 души, или 73.7%, а в селата - 1 826 075 души, или 26.3% от населението на страната.

Населените места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 - села. Без население са 171 от тях. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 63, 58 и 11.

В 1 192 (22.7% от населените места) живеят от 1 до 49 души вкл. Над 100 хил. жители имат шест града в страната. Там живее 34.6% от населението на страната.

Страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

Статистически райони

Половината от населението на страната (50.4%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 728 хил. души, или 10.5%.

През 2019 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2018 г., като найголямо е намалението в Северозападния - с 1.9%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3%.

Области

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 82 835 души, или 1.2% от населението, а най-голяма е София (столица) - 1 328 790 души (19.1%). Шест са областите с над 300 хил. жители. В първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.5%).

Само областите София (столица) и Кърджали увеличават населението си през 2019 г. спрямо 2018 г. - съответно с 0.1 и 3.5%. При всички останали има намаление. Най-голямо е то за областите Видин - с 2.4%, и Монтана - с 2.0%.

Общини

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 76 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.2% от населението на страната. В същото време в 9-те общини с над 100 хил. жители живеят 41.5%. Най-голяма по население е Столична община (1 328 790), следвана от общините Пловдив (347 851) и Варна (345 151). Наймалката община е Трекляно - 815 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2019 г. в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99.4%) са живородени. За година броят на живородените намалява с 659, или с 1.06%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2019 г. е 8.8‰, а през 2018 г. - 8.9‰. Живородените момчета са 31 515 - с 1 492 повече от живородените момичета (30 023), или на 1 000 живородени момчета се падат 953 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 45 991 и 15 547 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, и София (столица) - 9.8‰. В 17 области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като найниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 6.2‰, и Видин - 6.5‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 (+Великобритания) през 2018 г. е 9.7‰ по данни на Евростат. Най-високото сред европейските страни е в Ирландия - 12.5‰, следвана от Швеция с 11.4‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в ЕС е Италия - 7.3‰.

Жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението, отбелязва НСИ. Към 31.12.2019 г. броят им е 1 464 хил., като спрямо предходната година намалява с 27 хил., а спрямо 2011 г. - със 186 хиляди.

През 2019 г. броят на децата, родени от майки под 18 г., е 2 948. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 154 през 2018 г. на 2 284 през 2019 г. Половината (50.5%) от ражданията през 2019 г. са първи за майката, 36.6% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока поредност.

През 2019 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.58 и спрямо 2018 г. се увеличава с 0.02.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.2 години през 2018 г. на 27.3 години през 2019 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.9 години за област Сливен.

През 2019 г. са регистрирани 1 164 многоплодни раждания, с 47 случая повече от 2018 г. При 1 153 от тях са родени близнаци, а при 11- тризнаци.

Извънбрачните раждания са 36 199, или 58.5% от всички раждания. За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак - коментират от НСИ.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Враца (76.6%) и Ловеч (74.8%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (47.8%), Благоевград (47.1%) и Кърджали (32.5%).

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

400

2

Стик

13.04 2020 в 17:24

Видимите успехи на г-н Бойко Борисов в ЕС: 1.Заплати – най-ниски;2.Пенсии – най-ниски;3.Средна продължителност на живота – най-ниска;4.Застаряване на населението – най-бързо;5.Намаляване на населението – най-бързо;6.Състояние на здравеопазването – най-лошо;7.Жизнен стандарт – най-нисък;8.Брутен вътрешен продукт и потребление на човек от населението – най-ниско; 9.Състояние на пътищата – най-лошо;10.Автомобилен парк – най-стар;11.Брутен вътрешен продукт и потребление на човек от населението – най-ниско;12.Индекс за върховенството на закона – най-нисък;13.Индекс за възприятие на корупцията – най-висок;14.Ниво на удовлетвореност от живота – най-ниско;15.Роми – завършена е интеграцията им в ГЕРБ. (В основните ромски секции в софийските квартали „Филиповци", „Факултета" и „Христо Ботев" на балотажа за г-жа Фандакова са гласували 85% от ромите.);16.Шеф на БНР – главанак; 17.Шеф на БНТ – среден пръст;18.Премиер – слънце;19.Гешев – радост;20.Цацаров – двойна радост.

8000

1

leomesi

13.04 2020 в 16:12

Много, безкрайно тъжна статистика. А знаем, че когато цифрите говорят и боговете мълчат.