България не отговаря на минималните стандарти за справяне с трафика на хора. Правителствата ни са направили значителни крачки назад през последните месеци, въпреки че страната ни е един от основните източници на трафик в ЕС и заема челните позиции по брой на експлоатирани сексуално момичета и жени, станали жертви на трафик. Полагат усилия, но по-малко от преди и това не може да бъде оправдано с пандемията от COVID-19. Заради това САЩ понижиха позицията на страната ни в последния доклад на Консултативен съвет на Съединените щати по въпросите на трафика на хора. Той обхваща периода 1 април 2021 г. - 31 март 2022 г. и беше публикуван на 19 юли 2022 г. Вече сме в списъка за наблюдение от ниво 2, в компанията на държави, сред които единствената друга от Европа е Сърбия. В списъка са Алжир, Аруба, Бутан, Буркина Фасо, Камерун, Чад, Етиопия, Индонезия, Кувейт, Сенегал, Замбия, Зимбабве.

Констатации

Правителството не демонстрира цялостно увеличаване на усилията в сравнение с предходния отчетен период, дори ако се вземе предвид въздействието на пандемията от COVID-19 върху капацитета му за борба с трафика на хора.

Властите разследваха и осъдиха значително по-малко трафиканти, което бележи най-малкия брой докладвани разследвания и присъди, откакто правителството предоставя данни за трафика на хора.

Съдилищата продължиха да издават условни присъди за повечето осъдени трафиканти, което отслабва възпиращия ефект, не отразява адекватно естеството на престъплението и подкопава по-широките усилия за борба с трафика.

Предоставените от България данни дублират предходни години, което затруднява установяването на точна картина на ситуацията с трафика.

Продължиха да съществуват некоординирани услуги за закрила на детето и въпреки че властите идентифицираха 42 деца жертви на трафик, правителството не е оказало помощ на нито едно от тях.

Въпреки разпоредбата за ненаказуемост, властите у нас са наказвали жертви на трафик за престъпления, които трафикантите са ги принудили да извършат.

Корупцията в правоприлагащите органи и съдебната система продължава да възпрепятства напредъка ни, а предполагаемото съучастие в престъпленията, свързани с трафика на хора, остава безнаказано. Поради това България беше понижена в списъка за наблюдение от второ ниво.

Списък за наблюдение от ниво 2

В него са държави, чиито правителства не отговарят напълно на минималните стандарти, но полагат значителни усилия. В тези държави приблизителният брой на жертвите на тежки форми на трафик е много значителен или значително нараства, а държавата не предприема пропорционални конкретни действия или не са представени доказателства за увеличаване на усилията за борба с тежките форми на трафик на хора спрямо предходната година, включително увеличаване на броя на разследванията, наказателните преследвания и присъдите за престъпления, свързани с трафик, увеличаване на помощта за жертвите и намаляване на доказателствата за съучастие на държавни служители в тежки форми на трафик.

Обща картина

Трафикантите експлоатират предимно чуждестранни жертви в Австрия. Момичетата и жените са от същата страна, от Източна Европа - най-вече от България, Унгария, Румъния, Сърбия и Словакия, Югоизточна Азия, Китай, Нигерия и Южна Америка.

Престъпниците използват Австрия като транзитен пункт за прехвърляне на жертвите в други европейски държави.

Престъпления

Българските правителства в отчетения период са намали усилията си в областта на правоприлагането.

Законодателните и регулаторните процеси са се забавили през 2021 г. заради политическата нестабилност - служебни правителства, липса на работещ парламент и пандемия.

Въпреки че съдилищата останаха отворени през 2021 г., съдиите редовно са пренасрочвали дела, включително за трафик, поради заболявания, свързани с пандемията. Разследвани са 53 случая (42 от които за трафик на хора с цел сексуална експлоатация), което бележи спад спрямо 74 случая през 2020 г. и 84 през 2019 г. и е най-ниският брой докладвани разследвания, откакто правителството предоставя данни за трафика на хора.

Властите са преследвали 77 предполагаеми трафиканти (71 от които - за трафик на хора с цел сексуална експлоатация), което е значително увеличение спрямо 45 през 2020 г.

Съдилищата са осъдили 27 трафиканти (26 - за трафик на хора с цел сексуална експлоатация), което е значително по-малко от 42-та осъдени през 2020 г. и 61-та през 2019 г. и е най-малкият брой отчетени присъди, откакто правителството предоставя данни за трафика. Съдиите са осъдили само 11 от 27-те осъдени трафиканти на лишаване от свобода и са отложили изпълнението на присъдите на повечето осъдени трафиканти, което отслабва възпиращия ефект, не отрази адекватно естеството на престъплението и подкопа по-широките усилия за борба с трафика. Както и през предходните години, правителството не докладва за обхвата на наказанията лишаване от свобода, наложени на осъдени трафиканти.

Властите редовно са конфискували финансови активи от осъдени трафиканти, но правителството не е използвало приходите от тях за допълване на услугите за жертвите или за компенсация на жертвите.

Корупцията в правоприлагащите органи и съдебната система, безнаказаността или липсата на смислени присъди за замесените длъжностни лица, както и избирателното преследване са възпрепятствали ефективния напредък. Неправителствените организации са съобщавали за предполагаемо съучастие в по-малките градове от страна на служители на правоприлагащите органи, които не желаят да разследват случаи на трафик, тъй като или познават трафикантите, или се страхуват от отмъщение.

Медиите информират за полицейски служители, които са получавали плащания, за да си затворят очите за жени, експлоатирани за проституция.

Като цяло рамката на законодателството за борба с трафика на хора беше слаба, допринесе за неефективни разследвания и доведе до малко осъдителни присъди или присъди с леки наказания - констатират авторите на доклада.

Защита

Правителството намали усилията за осигуряване на защита на жертвите, пише още в документа.

През 2021 г. прокуратурата е идентифицирала 416 жертви в сравнение с 413 през 2020 г. От тях 42 са децата-жертви (18 - на сексуален трафик, 3 - на трудов, за 21 не е уточнено) в сравнение с 30 през 2020 г. Статистиката включва жертви от разследвания и наказателни преследвания, които са започнали през предходни години и продължават да се водят, което поражда опасения, че отчетените данни не дават точна представа за ситуацията с трафика на хора.

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) не е отчела оказване на помощ нито една жертва на трафик на деца през 2021 г., въпреки че властите са идентифицирали 42.

Правителството продължи да сключва договори с неправителствени организации за управление на кризисни центрове и приюти. Правителството осигури 27 кризисни центъра (8 за възрастни и 19 за деца) за жертви на насилие, включително трафик. Наблюдателите отбелязват, че ограниченият брой специализирани приюти за жертви на трафик продължава да е проблемен - в цялата страна има само три такива в Бургас, София и Варна.

Българското законодателство позволява на чуждестранните жертви, които сътрудничат на правоприлагащите органи, да останат и да работят в България за срока на наказателното производство преди депортирането им. За чуждестранните жертви, които са избрали да не оказват съдействие при разследването, правителството е предвидило 40-дневен период за възстановяване (70 дни за чуждестранните деца жертви) преди репатриране. Наблюдателите отбелязват, че много жертви не сътрудничат на правоприлагащите органи, защото не вярват, че съдебната система ще ги защити ефективно или ще осъди извършителите със смислени присъди.

През 2021 г. ВКБООН съобщи за случаи на "насилствено отблъскване на търсещи убежище лица и мигранти по границите с Гърция и Турция", а в доклада се отбелязва, че това е "незаконна практика съгласно международните закони и законите на ЕС за правата на човека, както и практика, която потенциално увеличава уязвимостта на лицата към трафик, засилва недоверието към чуждестранните служители и не позволява докладването на всякаква преживяна експлоатация".

Профил

ПРОФИЛ НА ТРАФИКА

България остава една от основните страни - източници на трафика на хора в ЕС. Уязвимите групи включват безработни, деца, настанени в домове. Трафикантите експлоатират сексуално български жени и деца в цяла Западна Европа и в България, особено в столицата, курортните райони и пограничните градове. Българи от турски произход и ромски жени и момичета са повечето от жертвите на сексуален трафик.

Увеличава се вътрешният трафик на хора с цел сексуална експлоатация, която властите у нас обясняват с ограниченията в международното пътуване в резултат на пандемията.

Поради пандемията трафикантите все по-често използват интернет и социалните медии, за да набират жертви. Те обикновено се "прицелват" в жени и момичета от по-бедните региони на страната.

Семейните или клановите организации и независимите трафиканти са предимно от ромски произход и обикновено познават жертвите, които също са роми. Мрежите за трафик с цел сексуална експлоатация обикновено се състоят от български трафиканти, които си сътрудничат с чужди граждани в държавите на местоназначение, но нямат преки връзки с чуждестранни организирани престъпни групи.

Нараства броят на случаите на жени и момичета от маргинализирани общности, принудени да се омъжат за граждани на трети държави.

Расте и трафикът с цел трудова експлоатация. Трафикантите експлоатират български мъже и момчета за принудителен труд в цяла Европа, предимно в селското стопанство, строителството и сектора на услугите. Те експлоатират ромски деца за просия и джебчийство в Австрия, Франция и Швеция. Повечето жертви на трудов трафик са роми или произхождат от бедни райони с висока безработица.

Трафикантите принуждават български мъже с увреждания да просят на улицата в чужбина.

Увеличава се и трафикът на деца. Те са експлоатирани в малки семейни магазини, в текстилни фабрики, ресторанти и строителни обекти.

Търсещите убежище и мигрантите от Афганистан, Сирия и Ирак, някои от които могат да бъдат или да станат жертви на трафик, преминават през България на път за Западна Европа. Хиляди украински бежанци, предимно жени и деца, които бягат от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и търсят убежище в България, са силно уязвими към трафик. От началото на руската инвазия в Украйна в България пристигнаха над 200 000 украински бежанци, а близо 100 000 останаха в страната. Към април 2022 г. правителството е предоставило временна закрила на 51 291 бежанци.

"Правителствената корупция в областта на правоприлагането и съдебната система продължава да дава възможност за извършване на някои престъпления, свързани с трафика на хора, срещу длъжностни лица се водят разследвания по подозрение за участие в трафик", завършва частта за България в 634-страничния доклад.