България най-малко критична към Русия и най-малко привързана към ЕС и НАТО в Централна и Източна Европа

Прозападните настроения преобладават в Централна и Източна Европа, но България прави видимо изключение в някои отношения. Българите са по-малко привързани към ЕС и НАТО, макар че подкрепата за тях остава стабилно висока, над 50%, както и по-малко критични към Русия, сочи проучване на базираната в Братислава неправителствена организация GLOBSEC.

Изследването е проведено от GLOBSEC в България и още седем държави от Централна и Източна Европа - Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. През март 2023 г. е била анкетирана представителна извадка от 1000 български респонденти въз основа на стратифицирана многостепенна случайна извадка под формата на телефонно интервю, осъществено с помощта на компютър. Профилите на респондентите са представителни за България по пол, възраст, образование, местоживеене и големина на населеното място.

Резултатите бяха представени на международна конференция в София миналата седмица, предаде БТА. 

Анализът на Института за глобални анализи отчита две любопитни тенденции в България: младите респонденти и тези с висше образование не са настроени по-прозападно в сравнение със своите по-възрастни и необразовани сънародници. Така например 71% от българите между 18 и 34 години смятат, че ЕС диктува на страната, а повече от половината от най-младите искат силен лидер. 43% от респондентите със средно или висше образование винят за войната Украйна или Запада, а на практика равен дял от анкетираните с университетско и начално (или без) образование (съответно 27 и 26%) предпочитат Русия като стратегически партньор.

Общественото мнение в България контрастира с регионалното

Проучването отчита засилване на подкрепата за членството в Европейския съюз и НАТО и осъзнаване на заплахите от авторитарните режими от страна на обществата в Централна и Източна Европа. В същото време хората в региона остават уязвими за дезинформацията.

Анализът, направен от Института за глобални анализи, обаче отчита някои различия в обществените настроения в България:

- по-ниска привързаност към ЕС и НАТО (макар че подкрепата за членството в двете организации остава стабилно над 50%);

- по-малко критично отношение към Русия;

- най-слабо усещане измежду населението в осемте държави, че Москва и Пекин представляват заплаха;

- най-висока подкрепа за авторитарните лидери и вкоренени консервативни и антизападни възгледи.

71% от анкетираните българи искат страната да остане част от ЕС (втори най-нисък резултат след Словакия). Въпреки високата подкрепа за членството в ЕС, 70,7% от българските респонденти имат усещането, че съюзът диктува на България какво да прави. Освен повече от половината българи - 55,6%, се страхуват от въвеждането на еврото.

Що се отнася до отношението към НАТО, мнозинството от българските респонденти (57,8%) искат страната да остане част от алианса. Този дял обаче е най-нисък именно в България (наред със Словакия - по около 58%, за сравнение в Полша е 94%, а в Румъния и Унгария - по 89%). Освен това българите са на последно място, когато става въпрос за солидарност със съюзниците - само 44% от анкетираните в страната искат тя да се намеси, ако някой съюзник от НАТО бъде нападнат (Член 5 от договора за НАТО гласи, че атака срещу една държава от алианса ще се разглежда като нападение срещу всички страни от организацията).

Повечето българи виждат Русия като по-важен стратегически партньор от САЩ

Друга тенденция: повече българи смятат, че Русия е по-важен стратегически партньор от Съединените щати (съответно 25,6 срещу 19,9%). Институтът за глобални анализи обяснява отчасти предпочитанията към Русия с общата история и културната близост.

Само 34% от респондентите в България възприемат Русия като заплаха. Унгария е единствената друга държава, където този дял е под една втора (48%). За сравнение на това мнение са 88% от респондентите в Полша и 84% от анкетираните в Литва.

Съответно 85% от респондентите в Полша и 79% от тези в Литва смятат, че отговорност за войната в Украйна носи Русия. На другия полюс, това мнение споделят само 44% от анкетираните в Словакия и 40% от тези в България (в България е най-висок делът на респондентите, според които отговорност за войната носят Украйна, която "потиска" рускоезичното население, или Западът, който "провокира" Русия - съответно 17% и 34%).

Отново по същия модел, България е единствената държава, където подкрепата за предоставяне на военно оборудване на Украйна е под една втора (49%). За сравнение този дял е 93% в Полша и 89% в Литва. Освен това подкрепата за украинските бежанци е най-ниска сред българските респонденти (52%). Предпоследна е Словакия (59%), а на първите места са Унгария, Латвия и Полша (съответно 90, 82 и 81%)

Освен това в България е най-нисък делът на респондентите, които възприемат Китай като заплаха - само 15%. Два пъти повече българи виждат в сътрудничеството с Пекин икономически възможности и технологичен напредък (съответно 31,5 и 32,1%).

В България е най-висок делът на респондентите, които виждат заплаха в западните общества и техния начин на живот - 30,4%. Следва Словакия, а в останалите държави този дял е значително по-нисък.

Все пак повече от половината българи (59,7%) не възприемат западните ценности като заплаха. Това обаче важи и за Русия - 53,2% от българите споделят същото мнение и за нея. В Унгария този дял е още по-висок - 57,6%.

Най-популярният западен лидер в България е френският президент Еманюел Макрон (57,4%) от анкетираните имат положително мнение за него) Въпреки това страната ни е на първо място сред осемте държави и по одобрение за трима авторитарни лидери - руския президент Владимир Путин (32,1%), председателя на Китайската народна република Си Цзинпин (35,6%) и унгарския премиер Виктор Орбан (48,3%).

Съответно подкрепата за правата на ЛГБТ общността е най-ниска в България - 21%, макар да се наблюдава известен ръст от 2020 г., когато тя е била едва 13%. В Литва този дял е 22%, а в Словакия - 28 процента (тук обаче има рязък спад от 38% през 2020 г.). На другия полюс е Чехия (подкрепа от 72%), следвана от Унгария (56%) и Полша (54%).

Едва 31% от анкетираните българи имат доверие в медиите в страната. Този дял е по-нисък само в Унгария - 27%. На другия полюс е Литва с 53%.

Старшият сътрудник в Института за глобални анализи Кристофър Неринг подчерта, че на фона на войната на Русия срещу Украйна и между Израел и "Хамас" е изключително важно да се разработят ефективни стратегически комуникации за държавна и обществена устойчивост.

Следете новините ни в GoogleNews