4 718 лева е отделяла държавата средно за дете през 2021 г., показва анализ на финансовите инвестиции на България в децата в областите здравеопазване, образование и социална подкрепа, представен от Национална мрежа за децата. Това се равнява на 4,7% от прогнозния БВП.

През 2017 г. сумата е била 3344 лева годишно (3,95% от БВП). Общият бюджет за децата и семействата за 2017 г. възлиза на почти 4 милиарда лева, а през 2021 г. надхвърля 6,7 милиарда лева.

Ръстът на разходите от БВП между 2017 г. и 2020 г. се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование. За здравеопазване има намаление с 0,1 процентен пункт от БВП.

Като цяло през 2018 г. и 2019 г. разходите за децата и семействата са се увеличавали в абсолютно изражение, но делът им е намалявал. Това не се отнася за разходите за образование, които са нараствали значително и устойчиво през целия период 2017-2021 г.

През 2017 г. 56% от разходите за деца са предназначени за образование, 31% са за социално подпомагане, а 13% са за здравеопазване. През 2021 поради изпреварващия ръст на разходите за образование, съотношението е силно променено в полза на образованието – 61% от разходите са за образование, 26% са социални, 13% са за здравеопазване.

ОБРАЗОВАНИЕ

Въпреки трайния ръст през последните години делът от БВП за образование е под средния за ЕС (около 3,5-4%). Дяловете за средно и висше образование са съизмерими със средните в ЕС, но едва 0,7% или под половината от средното за ЕС отива за предучилищно и ранно образование и грижа.

Заплатите на учителите бяха увеличени сериозно и това даде възможност за привличане на по-качествени кадри в училищата, но все още качеството на образованието и училищната среда имат слабости, отражение на които е високата функционална неграмотност.

Между 2017 г. и 2021 г. средствата за образование, преминаващи както през бюджетите на общините, така и през бюджета на МОН, значително са се увеличили. През 2017 г. общините са разполагали с малко над 1,7 милиарда лева, докато през 2021 г. тази сума е нараснала на почти 2,9 милиарда лева.

Средствата за програми в бюджета на МОН през 2017 г. са 613 милиона, а през 2021 г. са двойно повече – малко над 1,2 милиарда лева.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

В контекста на продължаващата втора година тежка КОВИД криза и на фона на по принцип лошо управляваната здравна система, финансирането в областта на детското здравеопазване е с най-малък дял спрямо трите области и дори намалява, отбелязват авторите на анализа. Голяма част от финансирането отива за болнично лечение, а не за профилактика и доболнична помощ. За много деца от отдалечени райони и извън големите градове медицинската помощ идва едва когато състоянието им е толкова влошено, че се налага да бъдат приети в болница. Това е и една от причините България да е на водещи места по детска смъртност.

През 2020 г. и 2021 г. държавният бюджет предвижда над половината от средствата от НЗОК да бъдат за болнична помощ. Лекарствата и медицинските изделия са следващият по големина разход в бюджета на НЗОК, надхвърлящ една четвърт от общия бюджет и достигащ през някои години до почти 30%.

Високите разходи за болнична помощ в сравнение с разходите за превенция и доболнична медицинска помощ са характерни като цяло за българското здравеопазване.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Над 90% от социалните плащания за деца, са насочени към детските надбавки и друг вид еднократни и регулярни помощи за отглеждане на деца, независимо дали родителите им са допринасяли към бюджета чрез осигуряване. Друг голям дял в бюджета на НОИ са обезщетенията за раждане и отглеждане на дете, които са обвързани с осигуряването и приноса на родителите към общия бюджет. Малък дял от бюджета на МТСП е насочен към децата с увреждания и деинституционализация на услуги за деца, лишени от родителска грижа.

Подпомагането на семействата с деца заема през всички години с изключение на 2019 г. над 90% от общия бюджет, като в отделни години доминира единият или другият бюджет.

В подпомагането на семействата с деца във финансово изражение доминират месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование или навършване на 21 години, или на деца с увреждания.

От гледна точка на финансирането, доминираща позиция заемат три услуги, предлагани в семейна и общностна среда. Това са Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), част от които са за деца и младежи с увреждания. За тези центрове се отделя приблизително една трета от цялото финансиране за социални услуги, заложено в бюджета на общините. Още една трета от наличното финансиране общините отделят за Дневните центрове за деца и пълнолетни с увреждания (ДЦДПУ) и за Центровете за обществена подкрепа (ЦОП). Едва на четвърто място сред финансираните социални услуги се появява една от формите на институционална грижа - домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ).

Усилията на държавата не са достатъчни, за да изравнят шансовете на децата и да им дадат равен старт в живота, защото на родителите също се налага да отделят средства за образованието и здравето на децата. Колкото по-голям е делът на средствата, които се налага да отделят родителите, толкова в по-голяма степен бъдещето на децата зависи от това дали са били родени в повече или по-малко заможно семейство.

Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединение на граждански организации и активисти, които работят в полза на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 76 хиляди семейства годишно получават подкрепа от организациите членове и професионалистите на Мрежата. Вижте повече на www.nmd.bg