

4 718 лева е отделяла държавата средно за дете през 2021 г., показва анализ на финансовите инвестиции на България в децата в областите здравеопазване, образование и социална подкрепа, представен от Национална мрежа за децата. Това се равнява на 4,7% от прогнозния БВП.
През 2017 г. сумата е била 3344 лева годишно (3,95% от БВП). Общият бюджет за децата и семействата за 2017 г. възлиза на почти 4 милиарда лева, а през 2021 г. надхвърля 6,7 милиарда лева.
Ръстът на разходите от БВП между 2017 г. и 2020 г. се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование. За здравеопазване има намаление с 0,1 процентен пункт от БВП.
Като цяло през 2018 г. и 2019 г. разходите за децата и семействата са се увеличавали в абсолютно изражение, но делът им е намалявал. Това не се отнася за разходите за образование, които са нараствали значително и устойчиво през целия период 2017-2021 г.
През 2017 г. 56% от разходите за деца са предназначени за образование, 31% са за социално подпомагане, а 13% са за здравеопазване. През 2021 поради изпреварващия ръст на разходите за образование, съотношението е силно променено в полза на образованието – 61% от разходите са за образование, 26% са социални, 13% са за здравеопазване.
ОБРАЗОВАНИЕ
Въпреки трайния ръст през последните години делът от БВП за образование е под средния за ЕС (около 3,5-4%). Дяловете за средно и висше образование са съизмерими със средните в ЕС, но едва 0,7% или под половината от средното за ЕС отива за предучилищно и ранно образование и грижа.
Заплатите на учителите бяха увеличени сериозно и това даде възможност за привличане на по-качествени кадри в училищата, но все още качеството на образованието и училищната среда имат слабости, отражение на които е високата функционална неграмотност.
Между 2017 г. и 2021 г. средствата за образование, преминаващи както през бюджетите на общините, така и през бюджета на МОН, значително са се увеличили. През 2017 г. общините са разполагали с малко над 1,7 милиарда лева, докато през 2021 г. тази сума е нараснала на почти 2,9 милиарда лева.
Средствата за програми в бюджета на МОН през 2017 г. са 613 милиона, а през 2021 г. са двойно повече – малко над 1,2 милиарда лева.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
В контекста на продължаващата втора година тежка КОВИД криза и на фона на по принцип лошо управляваната здравна система, финансирането в областта на детското здравеопазване е с най-малък дял спрямо трите области и дори намалява, отбелязват авторите на анализа. Голяма част от финансирането отива за болнично лечение, а не за профилактика и доболнична помощ. За много деца от отдалечени райони и извън големите градове медицинската помощ идва едва когато състоянието им е толкова влошено, че се налага да бъдат приети в болница. Това е и една от причините България да е на водещи места по детска смъртност.
През 2020 г. и 2021 г. държавният бюджет предвижда над половината от средствата от НЗОК да бъдат за болнична помощ. Лекарствата и медицинските изделия са следващият по големина разход в бюджета на НЗОК, надхвърлящ една четвърт от общия бюджет и достигащ през някои години до почти 30%.
Високите разходи за болнична помощ в сравнение с разходите за превенция и доболнична медицинска помощ са характерни като цяло за българското здравеопазване.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Над 90% от социалните плащания за деца, са насочени към детските надбавки и друг вид еднократни и регулярни помощи за отглеждане на деца, независимо дали родителите им са допринасяли към бюджета чрез осигуряване. Друг голям дял в бюджета на НОИ са обезщетенията за раждане и отглеждане на дете, които са обвързани с осигуряването и приноса на родителите към общия бюджет. Малък дял от бюджета на МТСП е насочен към децата с увреждания и деинституционализация на услуги за деца, лишени от родителска грижа.
Подпомагането на семействата с деца заема през всички години с изключение на 2019 г. над 90% от общия бюджет, като в отделни години доминира единият или другият бюджет.
В подпомагането на семействата с деца във финансово изражение доминират месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование или навършване на 21 години, или на деца с увреждания.
От гледна точка на финансирането, доминираща позиция заемат три услуги, предлагани в семейна и общностна среда. Това са Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), част от които са за деца и младежи с увреждания. За тези центрове се отделя приблизително една трета от цялото финансиране за социални услуги, заложено в бюджета на общините. Още една трета от наличното финансиране общините отделят за Дневните центрове за деца и пълнолетни с увреждания (ДЦДПУ) и за Центровете за обществена подкрепа (ЦОП). Едва на четвърто място сред финансираните социални услуги се появява една от формите на институционална грижа - домовете за деца, лишени от родителска грижа (ДДЛРГ).
Усилията на държавата не са достатъчни, за да изравнят шансовете на децата и да им дадат равен старт в живота, защото на родителите също се налага да отделят средства за образованието и здравето на децата. Колкото по-голям е делът на средствата, които се налага да отделят родителите, толкова в по-голяма степен бъдещето на децата зависи от това дали са били родени в повече или по-малко заможно семейство.
Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединение на граждански организации и активисти, които работят в полза на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 76 хиляди семейства годишно получават подкрепа от организациите членове и професионалистите на Мрежата. Вижте повече на www.nmd.bg







































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Граждани на протест срещу управляващите
Бащицата Гонзо, или как той става виновен за боклука през терасата
Седем крилати ракети на европейски стартъп са поразили Кримския мост при украинската атака
Руски военен самолет се разби в Сибир, 17 души загинаха