България чества 138 години от Освобождението си.

Във всички градове се организират чествания и тържествени зари по повод националния празник.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще оглави панихидата и Благодарствен молебен от в 10 ч. в храм-паметник „Св. Александър Невски”.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. След Руско-турската война (1877-1878 г.) придобива независимост.

Руско-турската война е предшествана от жестоко потушеното Априлско въстание (1876), което предизвиква огромен отзвук в Европа. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици.

Трети март (19 февруари по стар стил) е денят на подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. 
Пълномощници от руска страна са граф Николай Павлович Игнатиев и Александър Иванович Нелидов, а от турска - Савфет паша и Садулах бей.

Датата не е избрана случайно. На 3 март 1855 г. е коронацията на Александър ІІ, както и освобождаването на крепостните селяни в Русия (1861 г.), за което руският император е наречен Освободител.

Санстефанският договор подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно трибутарно (плащащо данък) васално княжество с християнско правителство и своя войска.

Договорът превръща България в най-голямата държава на Балканите, с площ над 170 000 кв. км. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.

Договорът предвижда още България да се управлява от княз, избран от населението и одобрен от Великите сили и Високата порта.

Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция).

Договорът предвижда още временно руско управление, за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор, като само формално до 1908 година Княжество България е трибутарно, но на практика е независимо от Портата. През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа - по настояване на Австро-Унгария и Англия - Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно свити. Няколко милиона българи остават извън независимата държава.

България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

На 3 март се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайният войн в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител - Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.

Още по темата

02/03/2016

Общество

Полски дипломати рецитират Ботев в чест на 3 март (видео)