12.8% от българското население никога не е сърфирало в интернет, показват данни на НСИ за 2022 година. Делът им намалява. 79% от хората между 16 и 74 г. са използвали интернет всекидневно или поне веднъж седмично, а 61.2% - по няколко пъти на ден.

През 2022 г. 87.3% от домакинствата в България имат интернет у дома - с 3.8% повече от 2021 г. През периода 2013 - 2022 г. делът им се е увеличил с 33.6%.

С най-висок дял на домакинства с интернет е Югозападният район (90.5%), а с най-нисък е Северозападният - 83.1%.

88.8% от градското население и 82.4% от селското има интернет. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа - 96% при 84.4% за домакинствата без деца.

Най-активните потребители на интернет са младите хора на възраст между 16 и 24 г. (95.1%) и висшистите - 94.2%.

Мъжете използват интернет повече от жените - съответно 79.9 и 78.0%.

Интернет се използва най-често с цел общуване. 67.3% говорят по телефона или провеждат видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а 63.4% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и др.).

През последните 12 месеца 26.4% са използвали интернет за достъп до онлайн услуги на административни органи и публични институции. Жените са били по-активни (28.5%) от мъжете (24.2%).

Най-честите проблеми със сайтовете на институциите са: технически - 22.6%; труден за използване уебсайт или приложение - 14.2%; проблеми при използването на средство за електронна идентификация - 6.8%; липса на достъп до услугата на смартфон или таблет - 4.4%; невъзможност за плащане онлайн - 4.0%.

През 2022 г. 23.9% от хората пазаруват онлайн за лични цели. За 5 г. относителният им дял се е увеличил почти два пъти. Най-много са пазаруващите онлайн в Североизточния и Югозападния район - съответно 31.1 и 29.1%, а най-малко – в Северния централен район - 14.8%.

Най-активни в търговията по интернет са висшистите (42.7%) и хората на възраст 25 -34 г. (39.8%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 26.0 и 21.8%.

Чрез интернет най-често се купуват: дрехи, обувки и аксесоари - 81.3%; услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) - 30.5%; спортни стоки - 30.4%; козметика, продукти за красота и здраве - 27.0%; доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг - 26.5%; транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) - 19.3%; билети за културни или други събития - 17.9%; лекарства, хранителни добавки, витамини - 15.2%.

94.4% купуват стоки и услуги от търговци от България, 32% - от други държави в ЕС, а 18% - от трети страни. От частно лице чрез уебсайт или приложение (напр. eBay, Facebook Marketplace) купуват стоки 22.1% от потребителите.

34.5% използват за лични цели „умни“ устройства и системи, свързани с интернет. Най-активни са висшистите (57.1%) и хората на възраст между 25 и 44 г. - 47.6%. Мъжете използват такива устройства и системи повече от жените - съответно 35.8 и 33.2%.

Най-често използваното „умно“ устройство е смарт телевизорът, което използват в ежедневието си 30.1% от лицата, а 12.7% притежават смарт часовник или фитнес гривна. Свързани с интернет домакински електроуреди, като прахосмукачка-робот, хладилник, печка, кафе машина и др., използват 4.3%.

Тези, които не използват свързани с интернет устройства и системи, поради: липса на необходимост - 39.4%; твърде висока цена - 13.9%; не знаят, че съществуват такива устройства и системи - 6.7%; липса на умения за използване на такива устройства и системи - 6.0%.

През 2022 г. 52.5% от хората пазят у дома електронни устройства (мобилен телефон, смартфон, лаптоп, таблет и настолен компютър), които вече не използват, а 22.2% ги продават или подаряват. В пункт за събиране и рециклиране на електронни отпадъци предават старите си устройства 6.2%.

При покупка на мобилен телефон, смартфон, таблет или настолен компютър 13.7% от хората считат за важни екологични характеристики на устройството, като енергийна ефективност, възможност за удължаване на живота чрез покупка на допълнителна гаранция или екодизайн. За по-голямата част от потребителите (62.0%), определяща е цената, а за 42.8% са важни техническите характеристики (параметри на твърдия диск, скорост на процесора) на устройството.

Бизнесът

През 2022 г. 78.1% от предприятията са осигурявали на служителите си преносими устройства, даващи възможност за мобилна интернет връзка чрез мобилните телефонни мрежи.

40.2% от предприятията имат интернет.

Преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 22.2%. За 5 г. делът им се е увеличил повече от два пъти. Най-много заети използват интернет и преносими устройства с мобилна връзка в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - съответно 94.5 и 65.1%.

През 2022 г. повече от 2/3 от предприятията (67.5%) осигуряват на служителите си отдалечен достъп, като най-висок е относителният им дял при предприятията с 250 и повече служители - 89%. Те отдалечен достъп до следните информационни ресурси: електронна поща - 64.8%; документи на предприятието - 47.2%; бизнес приложения и софтуер - 39.4%.

Работни срещи по интернет провеждат 28.2% от предприятията. Най-разпространена е тази практика в секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Професионални дейности и научни изследвания“ - съответно 84.3 и 67.2%, а най-рядко се прилага в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ (8.7%).

През 2021 г. 14.9% от предприятията са продавали стоки и услуги онлайн, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6.9% от общия им. Относителният дял на тези, които осъществяват уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 10.7%, а на използващите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като eBay, Booking.com, Amazon, Alibaba, eMAG, TimoCom, Glovo, Takeaway и др. - 6.1%. Електронни продажби чрез съобщения от тип EDI извършват 2.2% от предприятията.

От предприятията с уебпродажби 96.7% продават стоки и услуги на клиенти от България, 34.1% - на клиенти от държави - членки на ЕС, а 19.8% имат клиенти от други държави.

За петгодишен период относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил почти два пъти.

През 2022 г. 15.9% от предприятията имат служители, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения. Най-висок е относителният им дял сред предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (69.0%), а най-нисък - в сектор „Строителство“ - 5.4%. През 2021 г. 8.2% от предприятията са наели или са се опитали да наемат ИКТ специалисти, като 3.8% са изпитали трудности при намирането на подходящи кадри. За да повишават квалификацията на служителите си, 9.1% от работодателите осигуряват обучение в областта на ИКТ.

81.9% от предприятията прилагат различни мерки за информационна сигурност, като сред най-разпространените са удостоверяване чрез сигурна парола (77.5%), архивиране на данните на отделно място (55.6%) и контрол на достъпа до мрежата на предприятието - 50.4%.

Всяко второ предприятие (48.0%) запознава служителите си с техните задължения, свързани със сигурността на ИКТ, по някой от следните начини: доброволно обучение и вътрешно достъпна информация - 39.5%; задължително обучение или запознаване със задължителни информационни материали - 18.4%; чрез трудов договор - 16.7%.

В половината от предприятията (50.0%) дейностите, свързани със сигурността на ИКТ, се изпълняват от външни доставчици, а в 33.4% от фирмите - от техни служители, вкл. на предприятието майка или филиал.

През 2021 г. 11% от предприятията са претърпели инциденти, свързани със сигурността, като при 8.8% тези инциденти са довели до недостъпност на ИКТ услуги, а при 4.1% са били унищожени или повредени данни. Застраховка срещу кибератаки имат 4%.

През 2022 г. 61.6% от предприятията прилагат мерки за икономия на количеството хартия, използвана при печатане и копиране, а 33.8% - за намаляване на консумираната енергия от ИКТ оборудването. При избора на ИКТ оборудване и ИКТ услуги 41.1% от предприятията отчитат въздействието им върху околната среда, напр. енергийна ефективност, програма на производителя за обратно приемане, устройствата да са произведени от рециклирани материали, да са трайни и годни за надграждане и поправка с по-малко материали и други.

Предприятията процедират с ИКТ оборудването (компютри, монитори, принтери, мобилни телефони и др.), което вече не използват, по някой от следните начини: 54.5% го изхвърлят или предават за рециклиране (в център за събиране/изкупуване на електронно оборудване или при търговец); 49.8% го запазват в предприятието за употреба като резервни части или поради опасения от разкриване на чувствителна информация; 21.8% го продават, връщат на лизингово предприятие или даряват.