12.8% от българското население никога не е сърфирало в интернет, показват данни на НСИ за 2022 година. Делът им намалява. 79% от хората между 16 и 74 г. са използвали интернет всекидневно или поне веднъж седмично, а 61.2% - по няколко пъти на ден.
През 2022 г. 87.3% от домакинствата в България имат интернет у дома - с 3.8% повече от 2021 г. През периода 2013 - 2022 г. делът им се е увеличил с 33.6%.
С най-висок дял на домакинства с интернет е Югозападният район (90.5%), а с най-нисък е Северозападният - 83.1%.
88.8% от градското население и 82.4% от селското има интернет. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа - 96% при 84.4% за домакинствата без деца.
Най-активните потребители на интернет са младите хора на възраст между 16 и 24 г. (95.1%) и висшистите - 94.2%.
Мъжете използват интернет повече от жените - съответно 79.9 и 78.0%.
Интернет се използва най-често с цел общуване. 67.3% говорят по телефона или провеждат видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а 63.4% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и др.).
През последните 12 месеца 26.4% са използвали интернет за достъп до онлайн услуги на административни органи и публични институции. Жените са били по-активни (28.5%) от мъжете (24.2%).
Най-честите проблеми със сайтовете на институциите са: технически - 22.6%; труден за използване уебсайт или приложение - 14.2%; проблеми при използването на средство за електронна идентификация - 6.8%; липса на достъп до услугата на смартфон или таблет - 4.4%; невъзможност за плащане онлайн - 4.0%.
През 2022 г. 23.9% от хората пазаруват онлайн за лични цели. За 5 г. относителният им дял се е увеличил почти два пъти. Най-много са пазаруващите онлайн в Североизточния и Югозападния район - съответно 31.1 и 29.1%, а най-малко – в Северния централен район - 14.8%.
Най-активни в търговията по интернет са висшистите (42.7%) и хората на възраст 25 -34 г. (39.8%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 26.0 и 21.8%.
Чрез интернет най-често се купуват: дрехи, обувки и аксесоари - 81.3%; услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) - 30.5%; спортни стоки - 30.4%; козметика, продукти за красота и здраве - 27.0%; доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг - 26.5%; транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) - 19.3%; билети за културни или други събития - 17.9%; лекарства, хранителни добавки, витамини - 15.2%.
94.4% купуват стоки и услуги от търговци от България, 32% - от други държави в ЕС, а 18% - от трети страни. От частно лице чрез уебсайт или приложение (напр. eBay, Facebook Marketplace) купуват стоки 22.1% от потребителите.
34.5% използват за лични цели „умни“ устройства и системи, свързани с интернет. Най-активни са висшистите (57.1%) и хората на възраст между 25 и 44 г. - 47.6%. Мъжете използват такива устройства и системи повече от жените - съответно 35.8 и 33.2%.
Най-често използваното „умно“ устройство е смарт телевизорът, което използват в ежедневието си 30.1% от лицата, а 12.7% притежават смарт часовник или фитнес гривна. Свързани с интернет домакински електроуреди, като прахосмукачка-робот, хладилник, печка, кафе машина и др., използват 4.3%.
Тези, които не използват свързани с интернет устройства и системи, поради: липса на необходимост - 39.4%; твърде висока цена - 13.9%; не знаят, че съществуват такива устройства и системи - 6.7%; липса на умения за използване на такива устройства и системи - 6.0%.
През 2022 г. 52.5% от хората пазят у дома електронни устройства (мобилен телефон, смартфон, лаптоп, таблет и настолен компютър), които вече не използват, а 22.2% ги продават или подаряват. В пункт за събиране и рециклиране на електронни отпадъци предават старите си устройства 6.2%.
При покупка на мобилен телефон, смартфон, таблет или настолен компютър 13.7% от хората считат за важни екологични характеристики на устройството, като енергийна ефективност, възможност за удължаване на живота чрез покупка на допълнителна гаранция или екодизайн. За по-голямата част от потребителите (62.0%), определяща е цената, а за 42.8% са важни техническите характеристики (параметри на твърдия диск, скорост на процесора) на устройството.
Бизнесът
През 2022 г. 78.1% от предприятията са осигурявали на служителите си преносими устройства, даващи възможност за мобилна интернет връзка чрез мобилните телефонни мрежи.
40.2% от предприятията имат интернет.
Преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 22.2%. За 5 г. делът им се е увеличил повече от два пъти. Най-много заети използват интернет и преносими устройства с мобилна връзка в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - съответно 94.5 и 65.1%.
През 2022 г. повече от 2/3 от предприятията (67.5%) осигуряват на служителите си отдалечен достъп, като най-висок е относителният им дял при предприятията с 250 и повече служители - 89%. Те отдалечен достъп до следните информационни ресурси: електронна поща - 64.8%; документи на предприятието - 47.2%; бизнес приложения и софтуер - 39.4%.
Работни срещи по интернет провеждат 28.2% от предприятията. Най-разпространена е тази практика в секторите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Професионални дейности и научни изследвания“ - съответно 84.3 и 67.2%, а най-рядко се прилага в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ (8.7%).
През 2021 г. 14.9% от предприятията са продавали стоки и услуги онлайн, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6.9% от общия им. Относителният дял на тези, които осъществяват уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 10.7%, а на използващите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като eBay, Booking.com, Amazon, Alibaba, eMAG, TimoCom, Glovo, Takeaway и др. - 6.1%. Електронни продажби чрез съобщения от тип EDI извършват 2.2% от предприятията.
От предприятията с уебпродажби 96.7% продават стоки и услуги на клиенти от България, 34.1% - на клиенти от държави - членки на ЕС, а 19.8% имат клиенти от други държави.
За петгодишен период относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил почти два пъти.
През 2022 г. 15.9% от предприятията имат служители, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения. Най-висок е относителният им дял сред предприятията от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (69.0%), а най-нисък - в сектор „Строителство“ - 5.4%. През 2021 г. 8.2% от предприятията са наели или са се опитали да наемат ИКТ специалисти, като 3.8% са изпитали трудности при намирането на подходящи кадри. За да повишават квалификацията на служителите си, 9.1% от работодателите осигуряват обучение в областта на ИКТ.
81.9% от предприятията прилагат различни мерки за информационна сигурност, като сред най-разпространените са удостоверяване чрез сигурна парола (77.5%), архивиране на данните на отделно място (55.6%) и контрол на достъпа до мрежата на предприятието - 50.4%.
Всяко второ предприятие (48.0%) запознава служителите си с техните задължения, свързани със сигурността на ИКТ, по някой от следните начини: доброволно обучение и вътрешно достъпна информация - 39.5%; задължително обучение или запознаване със задължителни информационни материали - 18.4%; чрез трудов договор - 16.7%.
В половината от предприятията (50.0%) дейностите, свързани със сигурността на ИКТ, се изпълняват от външни доставчици, а в 33.4% от фирмите - от техни служители, вкл. на предприятието майка или филиал.
През 2021 г. 11% от предприятията са претърпели инциденти, свързани със сигурността, като при 8.8% тези инциденти са довели до недостъпност на ИКТ услуги, а при 4.1% са били унищожени или повредени данни. Застраховка срещу кибератаки имат 4%.
През 2022 г. 61.6% от предприятията прилагат мерки за икономия на количеството хартия, използвана при печатане и копиране, а 33.8% - за намаляване на консумираната енергия от ИКТ оборудването. При избора на ИКТ оборудване и ИКТ услуги 41.1% от предприятията отчитат въздействието им върху околната среда, напр. енергийна ефективност, програма на производителя за обратно приемане, устройствата да са произведени от рециклирани материали, да са трайни и годни за надграждане и поправка с по-малко материали и други.
Предприятията процедират с ИКТ оборудването (компютри, монитори, принтери, мобилни телефони и др.), което вече не използват, по някой от следните начини: 54.5% го изхвърлят или предават за рециклиране (в център за събиране/изкупуване на електронно оборудване или при търговец); 49.8% го запазват в предприятието за употреба като резервни части или поради опасения от разкриване на чувствителна информация; 21.8% го продават, връщат на лизингово предприятие или даряват.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
22558
1
09.12 2022 в 14:44
де внуче даде стар чилифон
де се спомине баба
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара