Възпоменателна церемония на летището в Бургас почете жертвите на терористичния акт срещу автобус с израелски туристи през 2012 година в Сарафово. Тогава на място загинаха шестима души, а над 30 бяха ранени. Церемонията, в която участваха кметът на Бургас Димитър Николов и посланикът на Израел Йорам Ерлон започна точно в 17.00, часа, в който на 18 юли 2012 година израелските туристи стъпват на българска земя.

По случай 10-та годишнина от атентата излизащият на иврит ежедневник „Маарив“ се върна към събитията от 2012 година направи zoom среща с ръководителя израелската спасителна медицинска мисия проф. Габи Барбаш и тогавашната депутатка от българския парламент Калина Крумова, които се озовават рамо до рамо в момент, в който всяка минута е ценна за спасяването на живота на ранените.

Точно в 17.30 на 18 юли терористът Мохамед Хасан ал Хюсейни се взривява на паркинга на летището в Бургас до автобус с израелски туристи. 42-ма летовници, повечето от които млади хора, се готвят да тръгнат от Сарафово към хотелите, в които ще прекарат българската си ваканция след полет от Бен Гурион. На място загиват Маор Харуш, Елиор Прайс, Ицик Коленги, Амир Менаше, Кочава Шрики и 36-годишния български шофьор на автобуса Мустафа Кьосов.

Само часове след атентата в Бургас каца израелска делегация на Медицински център „Сураски“ и „Маген Давид Адом“ (МДА) – израелския аналог на „Спешна помощ“. Начело на екипа е проф. Габи Барбаш. „В сърцето на ада въпреки различните езици, континенти и роли се завърза изненадващо приятелство между проф. Габи Барбаш, тогавашен директор на болница „Ихилов“ и Калина Крумова, млад български депутат.“ – разказва „Маарив“.

В момента на взрива проф. Барбаш е на почивка на яхтата на приятел. Прекъсва отпуската си и заминава за България. За Израел това е като действие по алгоритъм. Когато има атака срещу свои в чубина, Израел винаги изпраща спасителна делегация. „Не съм го виждал в други страни.“ – разказва 10 години по-късно професорът. По думите му това е въпрос на култура.

„В Израел има чувство за взаимна сигурност, за ангажираност, което произтича от еврейската традиция, и, когато се преведе в много ефективна и квалифицирана система за реагиране за кратко време, виждаме такива мисии, които са готови да помагат незабавно в случай на бедствие. МДА беше готова само за час."

Калина, която сега е мениджър връзки с обществеността в Huawei Technologies, по онова време е народен представител. Щом чува за атентата, решава да пътува до болницата в Бургас, където са хоспитализирани ранените. Ако за професора евреин тръгването му за България е разбираемо, в „Маарив“ гадаят за причините, които са накарали Калина да тръгне към мястото на атентата.

„Спомням си, че бях в София и говорех с близка приятелка от Бургас, родния ми град. Изведнъж чух сирени по телефона. Попитах я „Какво стана?“. Сестра й работеше в болницата тогава, така че вече знаеше и ми каза: „Нещо ужасно се случи на летището. Имаше нападение срещу автобус с туристи от Израел. Никой не знае колко жертви има. Много е страшно.“ Прибрах се да взема зарядно за телефон и веднага тръгнах за Бургас. Отидох там не като народен представител, а просто като гражданин, който знае, че трябва да протегне ръка и да помогне. Направих го, защото всички бяхме толкова шокирани, не вярвахме на такова нещо може да се случи. Подобно нещо се случваше за първи път в България.“ – разказва Калина Крумова във виртуалния видео мост.

Преди да стане депутат Калина работи като журналист и в болницата я разпознават, но никой не я попитал ти какво правиш там. Използвала депутатската си карта за да влезе. Влязла без да има идея как може да помогне. Пристигнала в 22:00 часа, екипът от Израел 4 часа след нея с два специално наети частни самолета.

„Когато кацнахме на терен, подробностите още не бяха ясни, не бяха заловени терористите и имаше страх у силите за сигурност, че може да са още в района и да атакуват отново. Така че трябваше да чакаме за охрана. Отидохме да помогнем, а вместо това чакахме и не ни позволиха да отидем до болницата.“ – разказва проф. Габи Барбаш.

Първото нещо, което виждат спасителите в Бургас, са оцелелите израелци, които са пристигнали със същия полет, с който и ранените. Наложило се да се справят и да дадат успокоителни и на тези пътници, преди обратния им полет за Израел. Така че в крайна сметка стигнали до болницата близо 7 часа след терористичния акт. Израелските медици са изнервени, защото въпреки бързото предвижване 7 часа време е много, когато човек е сериозно ранен и е между живота и смъртта. Самият професор е стресиран и искал час по-скоро да получи информация и да си изясни клиничната картина. Освен това имал информация, че болницата в Бургас е много малка.

„Противно на първоначалните ми очаквания, те работеха много професионално. По-късно наистина разбрах какви професионалисти са били. Българите бяха достатъчно интелигентни, знаещи и опитни, за да извършат триаж и първоначален скрининг за пострадалите от атаката и да изпратят ранените в критично състояние в централните болници в София.“ – описва ситуацията израелският медик.

В онзи момент идва срещата с Калина Крумова. „Болничният персонал не знаеше почти никаква дума английски и изведнъж намираме младо момиче, което говори свободно английски и казва „Ще ви превеждам“. Много по-късно разбрах значението на „депутат“ – на български не означава заместник (deputy), а народен представител от парламента на България.“ В болницата идват като официални представители на българската страна тогавашният премиер Бойко Борисов и кметът на Бургас Димитър Николов. Калина Крумова остава през цялата нощ и до спасителния полет обратно в Израел като частно лице, а не в изпълнение на служебни задължения, впечатлява се „Маарив“.

"Тя беше част от екипа. Тя седеше с нас, помагаше ни. Тя беше моят ангел там.“ – категоричен е днес ръководителят на израелския екип за присъствието на тогавашната депутатка.

Когато приготвят ранените за евакуация в Израел, по трасето на линейките и полицейския конвой са наизлезли българи.

„Беше вълнуващо да видим силата на Израел. Когато стигнахме до пистата и видяхме самолетите „Херкулес" да ни чакат, видяхме организирана армия, присъствие и сила. Това беше много емоционален момент за мен и, мисля, че и за Калина. Видях, че е впечатлена от операцията и от това, което Държавата Израел може да направи за толкова кратко време. Много пъти имаме оплаквания за нещата, които се случват в Израел, но това беше пример за добре организирана операция и за това, че когато се налага, сме там, където има нужда от нас.“

В дните след атентата Калина Крумова получава многобройни съобщения на благодарност във фейсбук. За изненада на „Маарив“ през тези 10 години не е посетила Израел. Била е само за един ден по работа. И успяла тогава да се види с проф. Барбаш. Видели се и веднъж в Лондон.

През септември 2020 година специализираният съд присъжда доживотни присъди за помагачите на терориста-камикадзе – ливанските граждани Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан за помагачество в тероризъм, опит за убийство и убийство. Присъдата на Фарах е влязла в сила, но служебната защитничка на Хасан е обжалвала пред ВКС. Ако бъдат открити някога, Фарах и Хасан трябва да платят и обезщетения в размер на 100 милиона лева по исковете на 38 пострадали от атентата. Засега, вече 10 години, от двамата няма и следа, въпреки, че са обявени за издирване от Интерпол.