Според Библията Велики петък е денят, в който Христос бил разпънат и загинал, за да изкупи греховете на човечеството.

На сутринта след залавянето му завели Исус при управителя Пилат Понтийски. Той не отговорил нищо на обвиненията срещу него. По традиция управителят пускал по един затворник преди празника. Тогава бил задържан и един престъпник на име Варава.

Пилат извел двамата затворници пред насъбралия се народ и попитал хората кого искат да освободи. Те избрали Варава, а Христос според тях трябвало да бъде разпънат на кръст. Управителят постъпил така, както поискал народът.

Бичували Исус и го повели към Голгота, където се извършвали наказанията. На главата му сложили венец от тръни. Разпънали го на кръст между двама разбойници. Насъбралите се хора му се присмивали и му казали да докаже, че е Синът божи, като слезе от кръста.

След няколкоо часа мъки, Исус умрял. В този момент земята се разтресла, скалите се напукали, а храмовата завеса се раздрала. Тогава стотникът и войниците на Голгота повярвали в божествената му същност.

Поискали от Пилат тялото на Христос и го погребали. Входът на гробницата по заповед на управителя бил затиснат с камък, а стражари пазели отпред.

На Разпети петък в средата на храма се издига символичен гроб, а на престола се поставя плащеницата (платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос). Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му. Насъбралите се хора минават под масата, на която е поставена плащеницата. Това се прави за здраве и като поклон пред саможертвата на Спасителя. След това плащеницата се изнася от храма и се обикаля около него. Постът на този ден е особено строг - не се яде и пие нищо цял ден. Не трябва да се подхваща никаква работа. В старо време българите стриктно спазвали тази забрана, защото вярвали, че в противен случай ще ги сполети беда. Преди изгрев слънце жените излизали да берат здравец и полски цветя, които носели в църквата. С тях те лекували болните деца, слагали ги под възглавниците против уплаха и кадили с тях урочасани хора.   Свещеномъченик Артемон, презвитер Лаодикийски   По времето на гоненията срещу християните при император Диоклетиан (284-305 г.), в Лаодикия живял свещеник на име Артемон. По заповед на владетеля в града пристигнал чиновникът Патрикий. Неговата задача била да накара християните да принасят жертва на езическите идоли и да им се покланят като на богове. Тези, които отказвали да се подчинят, били подлагани на жестоки мъчения и накрая убивани. Като научил за пристигането на Патрикий, лаодикийският епископ Сисиний взел със себе си Артемон и няколко християни, отишъл в капището на Артемида, счупил и изгорил идолите. Когато научил за стореното, Патрикий наредил да арестуват свещеника и го взел със себе си, когато заминал за Кесария Палестинска. Артемон бил подложен на много мъчения, но въпреки това отказал да се подчини на волята на императора. Изтощеният старец по чудо се освободил от тъмницата и се заселил на уединено място в Мала Азия. Тук той се заел да просвещава езичниците, като ги учел на евангелското слово. Много от тях повярвали в Христос и се покръстили. Но той имал и много противници по тези земи. Група езичници го заловили и отсекли главата му с меч.   Източник: http://www.pravoslavieto.com