На петата неделя след Възкресение Христово православната църква почита Самарянката. По това време самаряните живеели на юг от Галилея и на север от Юдея от Средиземно море до река Йордан. Те почитали само Мойсеевото петокнижие. Те били в непрекъснати вражди с юдеите, които ревностно пазели вярата си. Един ден Исус минавал през Самария на път за Галилея. Той се спрял до един кладенец. Не след дълго за вода дошла самарянка. Христос ú поискал вода. Жената много се изненадала, че юдеин я заговаря. Тогава Божият син отново се обърнал към самарянката с думите: "Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива". Така Исус казал на жената, че той е очакваният Спасител и че благото, което идва не е само за един народ, а е за всички. Показал ú, че трябва да обичаме и враговете си, да правим добро на онези, които не ни обичат.   Св. мъченица Гликерия   Гликерия била дъщеря на римски сановник. Тя решила да приеме християнството след смъртта на родителите си. Веднъж тя отишла на идолското капище  по време на езическите тържества. Гликерия строшила всички идоли и затова била хвърлена в затвора. Молели я да се откаже от вярата си, но тя категорично отказала. Затова била осъдена на мъчения, след което върната в тъмницата. С надеждата да я изтощят, не ú давали никаква храна и вода. След известно време жената била отведена в град Ираклия, където мъченията продължили. Тя останала невредима въпреки изтезанията. Гликерия починала във втората половина на втори век.