Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам

От първо лице: Какво се случва в размирния Нагорни Карабах

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 февруари 2017 в 16:4577324

Не знам защо не съм споменат в отвореното писмо до българските медии на посланичката на Република Азербайджан в София Наргиз Акиф Гурбанова по повод на успешно приключилия референдум в Република Арцах (Нагорни Карабах). От около 76% гласували 88% отговориха положително и на двата зададени въпроса: преименуване на Нагорно-Карабахската Република в Република Арцах и продължаване на президентските пълномощия на сегашния държавен глава Бако Саакян.

Допускам, че единствената причина в случая е стремежът за омаловажаване ранга на българското представителство там: представяне на българското участие като еднопартийна инициатива на Националния фронт за спасение на България (НФСБ).

С господата Валери Симеонов, Валентин Касабов, Християн Митев и Петър Петров успяхме да се видим съвсем за малко в Степанакерт, тъй като работихме по различни маршрути и програми. Конкретно моето участие в референдума на 20 февруари 2017г. се изрази в посещение на избирателни секции в Гадрутски и Мартунински райони.

А на следващия ден - 21 февруари, посетих Шушинския район, където имах честта и удоволствието дълго да общувам с великия арменски геолог Григорий Аркадиевич Габриелянц. Неговите открития вече десетилетия наред играят огромна роля в поддържането на социално-икономическата стабилност на Република Арцах благодарение на износа на цветни метали и други полезни изкопаеми, навремето присвоявани от паразитната власт в Баку.

Навсякъде, където бях поканен да наблюдавам гласуването, забелязах всенародния ентусиазъм и традиционното гостоприемство на арцахските арменци, на което съм се радвал многократно и ще се радвам и в бъдеще. Тези хора си живеят своя живот и изобщо не се притесняват от липсата на международно признание на тяхната република. Както изтъкнаха редица политици и дипломати в последните дни, дори Ереван не признава държавния статус на Степанакерт. Причината обаче не е тази, която изтъкват азербайджанските медии: страх от пълномащабен военен конфликт (който наистина може да започне във всеки един момент, по подобие на този от началото на април 2016 г.). Арменците вече доказаха на света, че не се страхуват от никого.

В случая става дума за следното: в арменското общество (от двете страни на изкуствената граница край Карвачар, някога Лачин) на този етап не е налице консенсус за бъдещето на Република Арцах: дали да остане втора арменска държава (по примера на Република Македония, която рано или късно ще се признае за втора българска държава), или да се присъедини към Република Армения. Ако общественото мнение в двете арменски държави се ориентира към втория вариант, едно признаване ще създаде сложен юридически казус. Поради което признаването се превръща във вътрешен арменски въпрос, като престава да бъде международен. Военният натиск от страна на Баку прави обединението по-вероятно.

Така или иначе, Република Арцах е една пълноценна, функционираща държава, която няма как да бъде отъждествена с Република Армения, поне на този етап. Доказателство е именно успехът на този референдум, който усилва президентската власт в Степанакерт, на фона на преминаването към парламентарна система на управление в Ереван. Как по-нататък ще се развиват отношенията между двете арменски държави можем само да гадаем. Едно е сигурно: жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи. 

Иначе, както казва директорът на Института за общността на независимите държави Константин Затулин, "азербайджанците трябва да избият 150 000 арцахци", за да се върнат на тези територии. А колко азербайджанци ще останат? Те винаги дават многократно повече жертви, обикновено 1 към 4 или 1 към 5. През април съотношението беше многократно в полза на арменците: 1 към 7. Голяма част от загиналите от азербайджанска страна бяха наемници и ислямисти и така истинските загуби останаха скрити за световната общественост.

Мога да допълня, че над 200 000 арменци от диаспората са готови да се присъединят с оръжие в ръка към двете арменски армии. Това ще е началото на края на Република Азербайджан. В южната ѝ част талишите само чакат удобен случай да обявят новата Република Талишистан.

В северната ѝ част аварите, лезгините и другите дагестански народи също проявяват сепаратистки тенденции. Основната причина е, че техните младежи обикновено биват изпращани на най-тежките участъци от фронтовата линия и дават най-много жертви в неспиращите сражения. Те нямат финансовата възможност да се откупят от военна служба.

На референдума бяхме представени 104 международни наблюдатели (включително ние петимата от Република България), 103 вътрешни и 80 журналисти (авторът беше акредитиран от името на "Уеб Медия Груп" като кореспондент на медия-холдинга в двете арменски столици). Както информират медиите в Ереван и Степанакерт, в Баку вече има издадени международни заповеди за арест на тези от нас, които до момента не бяха "удостоени с тази чест". Включително и тримата евродепутати, с които много се сприятелихме. Този път имаше и много латиноамериканци: политици, депутати, дипломати, или просто етнически арменци.

Приятно впечатление направи боливийската делегация, както с екзотичния си външен вид, така и грамотните, добре обмислени в юридически и дипломатически план заявления. Бразилците, аржентинците, уругвайците, мексиканците също демонстрираха високо ниво като политолози.

Всеобща любимка стана депутатката в аржентинската Национална Асамблея Бренда Остин (от уелски произход), постоянно в компанията на аржентинския арменец Николас Сабунджуян.

Както винаги, най-многобройната група беше от Руската Федерация, основно от Института за страните от ОНД и Информационно-аналитичната агенция РЕГНУМ (авторът представяше "Евразия Дейли"). Немалко бяха и членовете на Обществената палата – изключително влиятелен орган в Москва. Всички заедно дадохме да се разбере, че пет пари не даваме за заплахите от Баку. Издаваните там международни заповеди за арести могат да бъдат изпълнени единствено в страните от ГУУАМ (Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан, Молдова) Беларус и разбира се, Република Турция. Присъстващите на референдума отдавна знаем, че трябва да ги избягваме. 

Аз лично ще продължа да посещавам Република Арцах тогава, когато желая, без да намирам за нужно да се отчитам пред ничие посолство: азербайджанско или на друга държава.

В края на ноември 2016 г. имах възможност (благодарение на колегата Заур Расулзаде) да изкажа тези съображения пред азербайджанското общество на страниците на www.haqqin.az.

Длъжен съм да изразя възхищението си от упоритостта и последователността на госпожа Гурбанова в защитата на националните интереси на Република Азербайджан на поста, който заема. Въпреки младостта ѝ от нея могат да се учат много дипломати. Мене лично много ме впечатли подаръкът, който тя раздава и който аз видях в СБЖ – магнит, с изображение на бакинската крепост. Бих искал обаче да добавя, че тя е построена от арменците, както и старата част на азербайджанската столица.

Не споделям оптимизма на някои от ереванските колеги, родени в Баку, които се надяват някой ден да се върнат като победители в домовете си. Още по-малко обаче намирам за възможно азербайджанската армия да очисти от арменците Република Арцах с военна сила. Вярно е, че през април тя завоюва 800 хектара, най-вече с помощта на наемни войници и фанатици. Само че, ако завоюва още няколко такива победи, Република Азербайджан ще остане без мъжката си половина и няма да има кой да възпроизвежда нацията. Азербайджанките ще ги раздадат в Турция, Иран и арабските страни.

Би трябвало военните специалисти в Баку да са наясно с тази реалност. Особено след като арменската армия получи руските "Искандери" - изключително мощно оръжие за възмездие.

Дълго време арменците отстъпваха на азербайджанците по качеството на притежаваните оръжия – според заместник-главния редактор на московския национал-патриотичен вестник "Завтра" ("Утре") и ветеран от войните в Афганистан и постсъветското пространство Владислав Шуригин, "качеството на оръжието и военните технологии, с които разполагаше армията на Азербайджан по време априлската битка, беше на едно ниво, по-високо от това на арменците така, както те превъзхождаха азербайджанците по войнска доблест и професионализъм".

Тук няма нищо чудно: арменската армия е съставена от бойци, защитаващи родната си земя.

Всъщност веднага след априлската битка в нея започна интензивна и мащабна модернизация.

Един от нейните резултати е осъждането на редици офицери и материално отговорни лица за корупция. Така нейното ниво стана значително по-ниско, отколкото в другите бивши съветски републики. С постовете си се разделиха включително и министърът на отбраната генерал-полковник Сейран Оганян (който веднага след това влезе в политиката) и началникът на Генералния щаб генерал-полковник Юрий Хачатуров. Новият министър Виген Саркисян е първият цивилен на този пост, бивш началник на администрацията на президента Серж Саркисян и спряган за негов приемник: новият началник на щаба генерал-лейтенант Мовсес Акопян беше заместник на Хачатуров, а преди това министър на отбраната на Нагорно-Карабахската Република. Тенденцията е на ключови постове да се издигат по-млади генерали.

Част от пенсионираните генерали от по-старото поколение, с неопетнена репутация, получават постове в стопанската и дипломатическата сфера. Такъв е генерал-лейтенант Артур Агабекян, бивш заместник-министър на отбраната на Република Армения, сега първи вицепремиер на Република Арцах с ресор икономиката. 

"Вече 10 години откакто арцахската икономика бележи растеж с около 10%. За този период тя удвои своя обем. Националният ни доход на човек от населението се повиши за това време от 1500 на 3300 долара. Най-голяма роля играе добивът на полезни изкопаеми. Големи са успехите ни в хидроенергийното направление. Специално внимание обръщаме на селското стопанство и на хранителната промишленост. Преди 5-7 години основният продукт, който произвеждахме, бяха зърнените храни. Сега се увеличи относителният дял на плодовете и зеленчуците. Това стана възможно благодарение на появата на нови заводи с високи технологии. Така успяваме да изнесем нашата продукция в Русия, САЩ, Европа. Селското стопанство в момента достига 14% от съвкупния обществен продукт, включително и производството на алкохолни напитки. В последните 3-4 години се научихме да произвеждаме това, което преди купувахме. Съхранихме и традицията в килимарството: в момента 200 жени произвеждат нашите килими, които после изнасяме. За по-бързата реализация на готовата продукция е много важно строителството на новия път от град Келбаджар до Република Армения, откъдето се изнася навън, разбира се, с арменски бандероли и запазени марки. По тази причина, много разчитаме на диаспората да инвестира в строителството на пътища", заяви Агабекян за OFFNews.

Генерал-лейтенант Агабекян обяви и виждането си за основните проблеми пред Република Арцах, свързани непризнаването и от международната общност и неспиращия военен конфликт с Република Азербайджан, постоянно водещ до нови жертви за двете страни.

"Не получаваме инвестиции на държавно ниво, а само от частни лица, основно от арменската диаспора и от благотворителни фондации, свързани с нея. Не ни достигат квалифицирани кадри и системата ни за висше образование не е на нивото, на което би ни се искало. Ние разчитаме на международната помощ в това отношение: да вземат нашите студенти и да ги обучават, след което те да се завръщат и да предават натрупаните знания и опит тук, у нас", посочи той.

Всъщност не е тайна, че много арменски студенти от Арцах се обучават в руски, европейски и американски университети. Международните паспорти на всички граждани на двете арменски републики са еднакви, и в двете функциониращата парична единица е арменският драм, а ръководните кадри в Ереван и Степанакерт често си сменят местата.

По тези причини идва редът на подрастващите поколения да решат доколко е целесъобразно съществуването на две държави на една нация или накрая ще се стигне до обединение. Ще поживеем, ще видим.




Вълчо

Рейтинг : 1513

24.02 2017 в 21:28 4
+ 2
- 0
Още по–просто трябваше да го напише, че някои и така не могат да осмислят истинските и важните неща. Две..три прости изречение тамън да отговаря на социалния статус на коментиращите.
Halo

Рейтинг : -811

24.02 2017 в 20:06 3
+ 3
- 18
"Лумумбата" от нюз.бг се пресели в ОФФнюз.бг. Защо ли се учудвам....
Задунайская Республика

Рейтинг : -409

24.02 2017 в 18:24 2
+ 3
- 18
Това сякаш го е писал някой шестокласник...
Ал Кин

Рейтинг : -3754

24.02 2017 в 17:13 1
+ 11
- 18
Малко несвързано, ама е патреотарче все пак. Не му се разбира мого, освен че е с пещерно-милитарен манталитет, възхваляващ противопоставянето и въоръжените конфликти. И че много обичал тези арцахи, при което спонтанно изниква логичния въпрос що не си седи там.
 
Още от : Анализи
Десните?
04 април 2017 в 18:457
23 април 2017
FACEBOOK
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.