Земя пълна с добрини

Последна промяна на 10 февруари 2014 в 15:54 14919 7

Николай Фенерски - редактор на алманаха
Николай Фенерски - редактор на алманаха "Резерват Северозапад"

Голем пустиняк излезна тоа Кустурица, казвам ви. Очеплези се на сцената и почна да прави лицеви опори омраза му неден. У четвъртък още пресекох България на шир, а у петък и на длъж, за да се добереме накрая двамата с мойта женска до столицата, където се състоя концертът на моя любим режисьор, неговата семка долна. Я така често си обикалям Родината, ехо, ехо, на шир и длъж. Добре, че има още баби и дедовци да се порадват на дечурлигата, а ние да си припомним младините. Не че сме се скраклюзили съвсем, ама преди петнайсетина години като че ли издържахме повече и на безсъние, и на ракия. А сега само да ми замирише на възглавница, и припадам.

Как ще да е. Всека възраст си има приоритети. А Емир Неманя Кустурица малко преди да навърти шейсетака продължава да скача по сцената като петленце. И как нема да скача, като само едно турне ще го направи милионер. Те така се користи славата, спечелена с филмите. Тези филми доказват неговата гениалност. Само на 31 години човекът прави „Баща в командировка“, да си толкова мъдър на такава възраст е признак за божествен талант. Хитра лисица е той, развива се като по учебник - Холивуд, Джони Деп, Фей Дънауей, Иги Поп, Горан Брегович, най-вече той. Може да си уникален, обаче не се ли свържеш с точните хора, никой нема да чуе за теб. Фаворити са ми „Ъндърграунд“ и „Животът е чудо“, а перлата в короната е „Къща за бесене“, в оригинал „Дом за вешанье“, заглавие, което кой знае защо у нас е преведено от френския вариант като „Циганско време“.

Сигурно това е и причината Кустурица да се отнася така към нас... Заради това увлечение да преведем заглавието по чужд маниер. Може и да е оправдан донекъде... Пътуваме си нагоре и надолу. Земята не е повече от човешка длан, за един ден можеш да стигнеш от единия до другия й край два пъти. Не знам това ли ни е направило тесногръди и изтръпнали, или Вл. Зарев е прав да търси корените на мизерията във вековете на робството, когато непокорните гени са били унищожени и до днес се е съхранил единствено „лошият материал“... Има некаква причина да изглеждат толкова унили и жалки нашите селца и градчета. Като бездомници със съдрани ватенки. Като копилета, забравени от Създателя си. Спирам на отбивка за кратка почивка. Край мантинелата боклучак до боклучака, а дерето на десетина метра от там е превърнато в бунище - камари пластмаса и гума. Иначе наоколо Балкан, красота, рекичка, пълнят очите. И найлон, найлон. И той пълни очите. Земя пълна с добрини.

Ако 95 процента от народонаселението с робското деенка си хвърля отпадъците край пътя, в реките, от прозорците на панелките и през прозорците на беемветата, към кого се обръщам сега, много ми е любопитно? Говорим си сам. На племенцето му е топличко и уютничко в коптора. После се сърди, когато му нарисуват територията като кенеф. Един чех го прави преди време. Чехите са славянски народ, развил се при други обстоятелства. С други съседи. Славяните по принцип сами не са се управлявали в историята, все требва некой друг да им организира нещата. Та при чехите са били немците. А тук са били турците. Има разлика. В Чехия е завършил образованието си и Кустурица. И си го бива в това, което е учил. Съвсем малко интелигентстващи охлюви отричат филмите му. А за фронтмен и басист в балканска пънк банда човекът не е ходил на лекции и упражнения, идва си му отвътре.

Вечерта малко преди концерта пред ендекато на културата гъмжи. Сред множеството некаква лелка продава гевреци върху обърнат кашон. Отвън и вътре ни посрещат реклами на конгреса на бъсъпъто. В същата зала, където след малко ще се вихри оня хулиган, на следващия ден предстои друг пърформанс. Зрителите ще са съвсем други. Ако от почитателите на Кустурица зависеше бъдещето на страната ни... Ама не зависи от тех, а от ония другите, дето ще се намърдат в същата зала 1 на другата сутрин, в събота. И пак сме в коптора и все там ще си стоим. Още с излизането на сцената шефът на непушачите почна да се зайебава с публиката - на английски или на руски да шпрехам, попита публиката той. На сръбски, провикнахме се повече от половината, но отпред се беха намърдали гъзарите и той чу само тех, а и се беше подготвил предварително да се гаври с нас на английски. Зайебаваше се с нашата русофобия, разбира се. И с брюкселофилията, много ясно. Обаче не мога да му простя английския. Както и игрите с публиката - почувствах се като турист в Албена. То не беха евтини трикове, не беше подигравка, елате на сцената, плийз, клекни, стани, бягаме на място, аеробики. И даже да не е с публиката тая подигравка, а с общоприетите форми, на мен ми подейства зле. Номерцата може да минат за забавление в лигавия и разглезен Берлин, ама ние сме „ситуирани“ насред Балканите, батенце, и подпичкосването не може да бъде разглеждано като друго. Освен като такова - гъдилкаш ни и ни гъбаркаш. С тая гола водица да ни залъгваш си беше гадничко. Единственото добро усещане от целия концерт е бунтарството и хулиганското отхвърляне на статуквото, каквото Кустурица умее да внушава. Но само толкова. Езък за барута и заканите - ужким щел да направи „балкански концерт“.

Като споменах, че човекът концертира по целия глобус, за да увеличи милионите си, не беше поради некаква балканска завист, у нас нема режисьор, който да го стигне, даже срещу него да тича, Кустурица е голем. А само исках да реча, че даже той требва да уважава хлеба си.

Пием чай с един приятел на сутринта. Чудим се на времето, което ни се падна от Вселенската лотария. Вкусът и красотата изчезват много бързо. Оцелява ментето. И отново пътуваме. Спират ни катаджии на излизане от София.
- Добър ден. Старшина Едикойси. Моля, документите, вашите и на автомобила. - Оглежда хартиите и предното стъкло и допълва. - Слезте от автомобила, ще имаме доста работа.

Слизам. И свивам уши. Когато си им в ръцете, това е единствената правилна стратегия. Просрочил съм последната вноска от гражданската с малко дни, чакам да дойде един превод по сметката, застраховката ми е винаги изрядна, но само тя. Немам навика да плащам винетки поради лични съображения. По-евтино ми излиза да дам двайсетачка на полицая два пъти в годината. И при тия трапища държавата не заслужава винетка плюс данъка... Освен това немам стикери за застраховката, а само банково бордеро. Трима са, двама мъже и една жена. Разпитват ме, гледат ми колата, очилата, добродушната физиономия. Много съм добър. Установиха, че ако ми напишат актове за всичко, глобата ще е по-висока от цената на колата и от месечната ми заплата. И ме пуснаха. От години не са ми писали акт. Или минавам метър, или с двайсетолевка. Дори с белия таралясник от снимката през летото ми се разминава. Земя пълна с добрини.

С „белата скрап“ разкарвам западни славяни из камъняците летоска. И те се кефят. През 1968, само десет години преди дипломирането на Кустурица в Прага, на чехите тия джипки не са им били толкова симпатични колкото днес. Времената са се сменили. Джипът е за мирни цели, заработвам за данъците, здравните осигуровки, таксите, наемите, режийните, защото съм гражданин на държавата, но поне едно нещо не искам да си плащам и нема да си плащам. Елате ме глобете. За глоби (на ръка, кеш или в брой) съм заработил. Повече не. Сменили са се времената. Дедо Кустурица с френското гражданство рипа и пцува от сцената, заработва и той за разни свои неща. Славянски и балкански работи. Генетични обременености. И си говорим на английски.

Другото потискащо нещастие на всеки километър край пътя са ония грозни лъвове на психичноболния проект Сидеров. Долу ръцете, вика, от българската земя. От коя земя? Че не разбрах. А билбордът с лъва е направен толкова грозно, че всички графични дизайнери у нас требва да излезнат на национален протест. А аз предлагам на психичноболния да смени оня разярен балканский лев с ето тоя, изразява състоянието по-точно:

Единственото, което ме държи в кондиция и подобрява настроението ми, дава ми надежда и ме успокоява, докато шофирам, е гласът на Юлия Цанкова и нейното мило и родолюбиво предаване в неделя следобед по БНР. Защото това е моята България. Помислете колко далече са едно от друго двете явления и ще разберете цялата несъстоятелност на болния проект, целия му фалш. Едно е да си националист като проф. Пламен Павлов, съвсем друго е да си откачалка, инсталирана от ДС за разсейване на електората.

Като рекох ДС - обади ми се преди малко приятел и вика гледа ли Росен Петров. Не съм, викам, нали знаеш, че немам телевизор. Потресен е човекът, та отивам да подслушвам моите сересета в Централата. Очаквайте включване.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.02 2014 в 14:14

С нетърпение чакам Фенерски да разкаже и за един концерт на другите му любимци - "Любэ"

13.02 2014 в 11:25

Фенерски, мен ме кефиш! :)

Давай все така!

Тази държава има нужда от хора, които мислят самостоятелно, без опорни точки... Малко са, но ще стигнат. Винаги стигат! :)

12.02 2014 в 19:02

Даскале, какъв старши те е патил, те вече са спектори!

11.02 2014 в 10:51

Не съм му кой знае какъв фен на Фенерски, ама като се замисля за негативизма ни,ако го впрегнем в една електроцентрала,тока ще ни е безплатен1

11.02 2014 в 08:59

"Ако от почитателите на Кустурица зависеше бъдещето на страната ни... Ама не зависи от тех." - вика Фенерски и си се подпичкосва с драгия читател не по-зле от Кустурица. Ей, много ми харесва тоя глагол "подпичкосва", гаче аз съм го измислила. Красен език, дума да няма, има тоз Фенерски. Ама покрай сладкия му език се оказахме и славяни! Брех мама му, за малко да проспя туй му откритие заради прехласа по поврътливата Фенерска реч. А, не така, пич, щото и ний, неславянските българи, можем да се зайебаваме, ти само стой та гледай!
Инак и аз съм от върлите фенове на Кустурица, хеле пък на култовия му „Дом за вешанье“, което кой знае защо у нас е преведено от френския вариант като „Циганско време“. Нищо не намеквам. Щото сме заедно на тая "Земя пълна с добрини" - понякога със, понякога без кавички. Само дето ние освен телевизор, немаме и джип да я обхождаме, а тоз дребен факт явно силно влияе и на начина, по който се случва литературното онождане на оная ми ти, споменатата вече в качеството й на кенеф, Земя.
Ей, голем пустиняк излезна тоа Фенерски, казвам ви.

11.02 2014 в 06:13

КЪДЕ ФЕНЕРЧЕ СИ ТРЪГНАЛ НА БАШ ЧАЛГАДЖИЯТА ГУШАТА ДА ПЪЛНИШ?АРХИТЕКТУРНИ МУЗЕИ СТРОИ ЦИГАНСКАТА СЕМКА!!! ТРЯБВАТ МУ ОЩЕ МНОГО ПАРИЦИ ЗА ПЪЛНО УВЕКОВЕЧАВАНЕ!!!

10.02 2014 в 17:03

Хахахаха, на Кустурица пАре му не миришат.
Не се е сетил да го покани дудука (100-тина хилки) и щеше да ни чурулика колко е гот "без цензура".
За жалост, и некой таланти са се метнАли у кереча(чалгата).

Иначе това "Говорим си сам" пак кърти мивки, хахахахаха.