Здравец - коледен разказ от Здравка Евтимова

Здравка Евтимова Последна промяна на 25 декември 2021 в 15:48 5516 0

Снимка Сергей Антонов / OFFNews

Игнатий е твърдоглав, чугунено изделие. Няма мисъл в мозъка от гъбички – така разсъждаваше Здравко Зинов, бизнесмен и видно АйТи светило, за току-що уволнения си подчинен Игнатий Петров. Надуто парче, което не вижда по-далече от ауспуха на тойотата си.

- С двеста грама ръжда ще те заместя и ръждата ще роди повече идеи от тебе - така беше заявил Зинов по време на уволнението. Зинов беше собственик на компанията „Неда Софт“. Неда беше единствената дъщеря на господина, негова гордост, дързост и красота.

Точно два часа след нанесената му смазваща обида, изританият от компанията твърдоглавец Игнатий, заклет ерген, красавец и неразбран компютърен блясък, напук скочи и се ожени. Осъществи плана си за пет дни. Хвърли се и направи своя съпруга Неда, единственото чедо на господин Здравко Зинов.

Неда беше шепа момиче, работеше като учителка в детска градина „Миньорче“ - каква ти учителка, ситна жълта стотинка, даже по-дребна - желъд, беше. Ще речеш, че не върви по улицата, а сресва асфалта с токчета, не жена, а фолио някакво – „Фолио някакво, което може да се изхвърли при първа необходимост“ – така реши Игнатий, като я видя на излизане от детската градина „Миньорче“ в петък.

Игнатий беше коварен програмист, АйТи играч, дал клетва да не се жени до 55 годишна възраст. Накратко - тип, излъчващ собствено сияние, интелект и гениалност. Този интелект, заедно с гениалността, беше обаче изринат от „Неда Софт“ от самодоволния Здравко Зинов, напорист, за да не кажем нагъл и тъп тип.

Игнатий беше решил да му покаже къде зимуват поповите лъжички. Уволненият корифей спря детската учителчица и заяви:

- Ти не си жена. Ти си фолио – низвергнатият програмист пое дъх и продължи: - Ето, твоят чар ме обви и престанах да дишам. Не случайно ти го казвам – днеска е петък. В следващия петък ще съм се оженил за тебе.

Неда се огледала, да не би този неразумно висок човек да приказва на друго момиче. Било студено вятърът се препъвал по улицата. Снегът се прегрупирал в дебел леден слой поледица, пред детската градина нямало жив човек, само десетина коли, в които току що били прибрани последните хлапета от втора група –всички до едно диви и щастливи.

- Ако искаш ще оженя за тебе тук и сега – предложил гигантът на ситната учителка, която можела да се побере в единия крачол на неговите дънки.

Ала Неда била ситна на ръст, но много едра на кураж. Такива жени не си хабят парата в празни приказки, затова тя дори не се обърнала с: - „На мен ли говорите?“ - към гиганта. Не го погледнала дори. Заситнила към магазина за хранителни стоки, но там направила грешка – можела да заяви: – „Аз съм обвързана“, но дори това нямало да проработи, защото грамадният като детската градина индивид я опровергал: - „Не си обвързана. Познавам баща ти.“

Фолиото поправило шапката върху главата си и заобиколило едрия господин.

- Баща ти е екземпляр… – подхванал грамадният тихо, нещо невероятно предвид неговия постоянно вирнат към небето нос.– Работех за него, той ми обясни, че там, където би трябвало да имам мозък, бълбукала тиня. Аз съм високо квалифициран АйТи специалист , а когато някой обиди АйТи човек, няма да му се размине.

- Не ви познавам, господине – реагирала учителка на красивите хлапета в „Миньорче“.

- Още по-добре – възкликнал компютърният кит и без особена причина преминал на „Вие“. – Ако ме познавахте, едва ли щяхте да се омъжите за мен. Аз - добавил исполинът, - бях уволнен от Вашия баща.

Момичето, съвсем млад и все неутвърден педагогически кадър, предупредило, че ще извика полиция, но дългият възразил, че нито полиция, нито парашутен взвод би могъл да го спре да се ожени за нея. Така щял да отмъсти на онзи дърт сом, баща й - Здравко Зинов.

Станало непоносимо студено. Вятърът решил да докаже, че не току така е клекнал тук – и започнал да блъска сняг в лицата им. Грамадният отново включил на „ти“:

- Ще те отнеса до вас. На ръце ще те отнеса!

Момичето казало: - „Аз ще извикам полиция,“ но не извикало никого.

В града на малцина бе известно кой е този Аполон, откъде и какво е крал, но Игнатий се славел като първи хубавец. Макар и грозно уволнен, раменете му били широки. Очите кафяви и макар и да бил заклет ерген, се оженил за Неда в обредния дом на улица „Кракра“ 33 точно четири дни по-късно. Но семейството не се разпаднало за 33 дни, както корифеят бил планирал да се случи. След девет месеца ситната педагожка, наедряла и още по-красива, с трепет очаквала да роди момиченце.

Здравко Зинов, собственикът „Неда Софт“, отказал категорично да назначи отново зет си, но като разбрал, че очаква внучка по Коледа, си помислил – „Това е знак, че Вселената, която някои наричат Господ, e решила да даде нещо хубаво на този тъп заклет ерген Игнатий (и името усукано като човека), който от злоба се ожени, за да развали рахатлъка и настроението на мен, Здравко Зинов! При това как успя да убеди Неда? Тя беше толкова разумна дъщеря. Как се излъга това момиче и го взе з а мъж! Този дългуч, плуващ в собствената си наглост!"

Неда била все така тихичка. Кой да предположи, че жена колкото велосипедна гума ще омотае с фолиото на чара си мислите на търтея - откъде-накъде мисли! Този не е човек, а чугунен радиатор! Все пак добре, че АйТи радиаторът не отпрашил по партньорки, с които спечелил пищна слава на Дон Жуан, а се прибирал при Неда с пазарски торби и имал обичай – дори да вали сняг, да взема жена си на ръце. В тоя град било възможно да видиш всичко. Но да видиш как заклет ерген носи жена си на ръце до детската градина – това било невиждана гледка за тукашните географски ширини.

Как се оправяло семейството с парите – кой да ти каже? Неда не изкарвала колосални суми в детска градина „Миньорче", а дългучът напуснал прекрасния Перник. След позорното си уволнение грабнал чугунения си мозък и запрашил да изтърбуши друг наивен работодател в София. Прекрасно, но ето, че Коледа тропала на вратата и тогава се очаквало да се появи на света дъщерята на Неда и АйТи чугуна.

Здравко Зинов, програмист и отговорен мъж, написал 234 имейла до дъщеря си Неда. Напомнил й колко дълго чакали, докато в семейството се появила тя - туй красиво дете, както и че целият Зинов род не изтрезнял три седмици след раждането й. Освен това Здравко създал програма, когато нарекъл Неда - името на дъщеря си. "Аз друга надежда освен тебе нямам. Исках да станеш програмистка като мен, но ти стана детска учителка, защото се вслушахме в глупостта на майка ти. Ти знаеш, че си единственото ми дете" – писал той и едва в 235-тия имейл до дъщеря си изплюл камъка: - Искам да кръстиш внучката ми с моето име Здравка. Много го искам!

Неда, който и в напреднала бременност останала дребна на ръст, но едра на хитрост както всяка перничанка, написала един единствен имейл – „Добре, тате. Внучката ти ще вземе твоето име.“ А когато една жена в Перник напише, че дъщеря й ще се казва Здравка, няма начин бебето да се нарича другояче независимо от студа, жегата, вятъра или безветрието.

Обаче хубавецът Игнатий с чугунения мисловен процес по никакъв начин не желаел да кълве на такава стръв. Не простил за грозното си уволнение и освен това не стъпил нито веднъж в къщата на тъста си Здравко Зинов. Вярно, понякога носел на ръце – в буквалния смисъл - наедрялата си женица, подарявайки безплатно развлечение на всички любопитни индивиди по улица „Кракра“ – мъж кулокран, а женчето му - яйце на пъдпъдък! Но най-убедително било заключението. „Дългунът въобще не е стъпил у тъста си и не се е напивал с него. Защо?“

- Детето ни ще се казва Здравка – заявила равно Неда. – Ще го кръстим на баща ми Здравко.

- Ако не бях аз да те взема, ти за никого нямаше да се омъжиш, защото не се виждаш от земята- заявил дългучът. - Освен това в никакъв случай и по никакъв повод няма да кръстя детето си на името на един изкуфял тъст. Всичко друго може – но това не!

Неда се усмихнала мило – че как иначе ще накара онзи чугунен радиатор да я носи а ръце, за да не навлажни токчетата на обувките си? След милата усмивка Неда казала:

- Добре. Игнатий, ти си умен мъж. Съгласен ли си да кръстим детето с име на цвете? Очакваме малката около Коледа. Дано я родя на най-светлия празник. Цвете! Какво ще кажеш?

Чугунът се замислил, колкото може да мисли подобен метал, и се навил.

- Добре – приел накрая той. – Кажи някое цвете и името е готово.

- Ще ти предложа заради тази най-свята нощ да постъпим както самия Дядо Коледа.

- Дрън-дрън – прекъснал я металният философ. Но Неда отново го обвила с фолиото на усмивката си и той попитал: - Добре де, я кажи какво прави Дядо Коледа, че да си изберем име на цвете?

- Ами - засмяла се ситната Неда, която била цяла вселена от находчивост – иначе как ще я приемат да работи в детска градина „Миньорче“? – Ето как постъпва –според една приказка - дядо Коледа: зад гърба му са оставени саксии с цветя. Той взима една дървена лъжица, застава неподвижно, без да се обръща назад и хвърля лъжицата през рамо. На което цвете падне лъжицата, такова име поставя на новороденото момиче и детето пораства много красиво!

- Красиво, защото ще прилича на мене – заинатил се чугуненият.

- Тук не приказваме за хубост, а за избор на име – уточнила тихо Неда. – Искаш ли, любов, ти да хвърлиш лъжица през рамо и да избереш по този коледен начин името на дребната?

- Все ми даваш акъл на мене - дето мога да те нося в джоба си – изтъкнал дългият.

На това място Неда замълчала и се замислила. Ако чакали на нейната рехава заплата, новороденото сигурно щяло да остане без памперси на втория ден от живота си.

Заклетият стар ерген обаче забелязал сянката по лицето й и накрая приел. Както и да е – взели единодушно решение – хубавецът с чугунена мощ щял да осигури дървената лъжица от магазина „Едно левче“. Неда пък се наела да осигури цветята.

Бъдещият татко заминал на работа при неговите АйТи сложнотии. Тогава кипнала бурна дейност. Всички педагожки от „Миньорче“ започнали вместо памперси да носят саксии със здравец в апартамента на младото семейство. Поръчали ги по интернет. Включили се майката на Нада, свекърва й, вторите братовчедки на Неда, състудентките й от предучилищна педагогика, както и съседките от вход В.

Само след 38 минути подът на целия хол – то пък един хол, не ме карай да се смея – бил натъпкан със саксии здравец. Големи саксии, дребни саксийки, пластмасови кофички от кисело мляко, засадени само със здравец – и нито едно друго цвете. Прекрасен зелен цвят – Бъдни Вечер дошла красива, зелена и здрава при страхотните листа на здравеца. Точно в 18 часа чугуненият анализатор се появил у дома. За разлика от металните му идеи, които се придвижвали напред със скърцане и дрънчене, краката му тичали бързо.

- Здравей, любов – поздравила го ситната Неда, голяма с бебето, които очаквали да се роди всеки момент. Важното било да измислят хубаво име на хлапето. – Нали купи лъжица от дърво - да я хвърлиш през рамо, любов. Но не гледай към цветята, защото не трябва!

Чугуненият радиатор се ухилил. Обърнат с гръб към натъпкания със здравец хол, той стиснал дървената лъжица с лапа и викнал:

- Да хвърлям ли, любов?

- Хвърляй. Хвърляй.

Хубавецът метнал лъжицата и попитал:

- Готово ли е?

- Да – отговорила Неда. – Вече може да се обърнеш към цветята.

Радиаторът се завъртял. Що да види! Целият грандиозен хол (хайде да не лъжем тук, стаята била тясна като коридор) бил покрит със саксии – грамадни и малки. И само здравец в тях. Расте и зеленее!

- Лъжицата падна на здравец! Детето ще се казва Здравка – възкликнала Неда.

- Не! Не и не. Няма да е на името на откачения ти баща! В никакъв случай!

- Но лъжицата падна върху здравец! – прошепнала Неда и веднага се превила.

На другия ден, точно на Коледа, по обяд, се родила една малка страхотно нежна госпожичка - хубава като слънцето и луната! Нямало как – тъй или иначе лъжицата била паднала върху здравец. Макар и висок 185 см, Игнатий бил дал мъжка Ай Ти дума – и кръстил дъщеря си Здравка.

Тогава тъстът му дивият Здравко Зинов довтасал при младите. Прегърнал зет си. Казал „Прости ми, сгреших!“ и двамата се напили за пръв път заедно.

- Майстор си! Прекрасно детенце!– казал дъртият АйТи на младия АйТи. – Признавам те!

Ах, че било хубаво, ах че било светло, а детенцето в кошчето си заврещяло – нито тихо, нито кротко, но толкова хубаво, направо страхотно!

Точно тогава в техния дом наистина дошла Коледа.

И била хубава.

Най-красивата Коледа!

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови