Великанът

Деян Енев 27 ноември 2012 в 17:56 7294 7

Деян Енев
Деян Енев

 

На 29 км източно от Асеновград, до село Орешец, местни козари намериха мечка, хваната в примка. Бързата координация между РИОСВ Пловдив, РДГ Пловдив, ДЛС Кормисош и експерти на Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ позволи тази сутрин мечката да бъде упоена и маркирана с GPS-GSM нашийник от експерти на Балкани.

Мечето е мъжко, 3 годишно, хванато в примката през кръста, поставена вероятно за диви прасета. Има леки охлузвания на кожата и се надяваме, че ще оцелее и ще получим първите SMS-и от нашийника. Публикувано на 1 юни 2012 от Марта Димитрова

Преди няколко дни СДП Балкани получи “mortality” сигнал от GPS-GSM нашийника на мечето Добри.

На 22 ноември екип на Сдружението откри изхвърленият от бракониери нашийник, скрит под камъни в Лилковска река в района на Ловно стопанство „Тъмраш”.

Нашийникът на тригодишното мече бе поставен през лятото, след като бе освободено от примка за диви прасета. Публикувано на 26 ноември 2012 от Марта Димитрова

 

Пушката на татко е стара и овързана с тел, но на приклада й има двайсет резки. Толкова мечки-стръвници е убил татко. Затова, като се чу, че в Мали Дрен е слязла мечка стръвница, хората се юрнаха при него. Татко ги гледа със сините си ловджийски очи, дъвче една кибритена клечка, докато препасва патрондаша, и присмехулно разпитва народа много ли е страшна мечката и какви бели е направила. Но ето, от къшлата дотърчаха Караколю овчерина и Караколювица, жената вие на умряло и разправя, че мечката натръшкала двата овена, и белия овен, и черния, а Караколю сумти и гледа на кръв. Татко изплю кибритената клечка, метна пушката през рамо и ми каза “хайде”.

Татко е як за трима, истински великан. Крачи татко по баира, през изровените от пороищата урви, а аз гледам голямата му, вече посивяваща меча глава и се чудя защо взе пушката. Та той мечката с голи ръце да я стисне, ще й свети маслото. Вече и Ганкината чешма остана зад гърба ни с десетте корита, пълни от години с гарванов грак. Вървим към старите егреци, дето сега расте само твърд като желязо трънак. Там, в дола, има една кория, Темната, кой знае как оцеляла от страшната сеч из нашия балкан. Татко ми каза, че мечката там се крие.

Влязохме сред огромните, белобради от лишеите дървета и стана тъмно и страшно. Пътека няма, наоколо нещо бучи, като в червото адово. Изведнъж изпукаха клони и кога гледам, мечката! Стои на пет метра от нас. Сякаш някой ме удари с тояга по гърлото. Ама беше голяма-а, два пъти колкото татко. Стоят татко и мечката и се гледат и татко бавно сваля пушката от рамото си. Прицели се и замръзна така. Чакам да изтрещи и мечката да се строполи в шумата и земята да потрепери, но татко не гръмна. Свали пушката и продължи да се гледа с мечката – очи в очи. Само антерията на гърба му потъмня. По едно време мечката се обърна и си тръгна. Татко обърса челото си. Питам го с поглед какво става, а в гърлото ми студенее. Татко ми посочи с глава шубраците вляво. Кога гледам, едно мече изтопурка след майка си през коренищата. Малко мече – беше високо колкото мен.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови

    Още от Нашите автори

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице