Братя Славейкови или рецепта против бедност

Деян Енев Последна промяна на 12 ноември 2012 в 10:06 5987 3

Деян Енев
Деян Енев

 

Метеоролозите са категорични – зимата идва. Щяла да бъде по-страшна и от Лукановата зима, мълви се по тротоарите. Предвид нерадостния пейзаж отвън, всички тези не хора, а сенки на хора, които бродят като браунови частици по улиците - с опадали зъби и облечени с дрехи втора употреба - реших да ви разкажа как забогатя Гелето. Неговият опит е уникален.

 Прочее, ето няколко предварителни думи за Гелето – човекът, който забогатя.

 Той се роди в мрачно работническо семейство. Научи се да пуши още във втори клас. Завърши как да е някакъв техникум за ВИК инсталации, но частпромът неизменно го изхвърляше извън борда, защото квалификацията му стигаше до поправката на тоалетни казанчета. В новото време Гелето изпосталя съвсем. Да събира фасове се превърна в основното му занимание. Пълна деградация, един вид.

 Докато един ден... В щастливите съдби неизменно се появява тази фраза. Един ден Гелето се случи на площад „Славейков”. Беше забелязал, че докато разглеждат книгите, хората палят цигари, които после хвърлят недопушени на тротоара. Пътят му мина край бронзовата пейка с двамата Славейкови. Той се подпря на стълба за пътния знак и се загледа в пейката. Поиска му се и той да е такъв, от бронз, да не яде и да не пие и все да си седи. Честно казано, беше се уморил от живота. Изведнъж около пейката накацаха ято японци. Те един подир друг присядваха до двамата Славейкови и се щракаха с фотоапаратите. Гелето реагира светкавично. Той изпъна реверите на старото си, приличащо на кучешка козина сако и приближи до групата:

 - Файв евро! – каза сурово той. – Такса!

 Японците, кланяйки се като косове, забъркаха по джобовете си и дисциплинирано му надиплиха в ръката няколко банкноти. После групата отлетя.

 Гелето се озърна свирепо. Беше намерил своята пазарна ниша. Щеше да прегризе гърлото на всеки, който оспореше придобивката му.

 На другия ден залепна за пейката още в ранни зори. Беше излязъл мразовит вятър, от който носът му се повреди и прокапа, но Гелето не падна духом. Той незабележимо го обърсваше с ръкав и продължаваше да се оглежда изпитателно в тълпата за туристи. До обяд ръкавът му се вкорави като броня. Но междувременно върху пейката – тази печатница за пари на Гелето - седнаха поне дузина туристи. Имаше и българи от провинцията. Те фамилиарно се прегръщаха с двамата Славейкови и някои от тях се интересуваха кои са тези. Гелето вече беше натрупал стаж и се беше ориентирал в обстановката.

 - Братя Славейкови! – декламираше той. – Хора на духа!

 Лека-полека Гелето изплува от мизерията. Изтупа се с дълъг ватиран шлифер и фешън ушанка. На лицето му на мястото на хлътналите бразди се появиха бузи. Гласът му също укрепна, стана басов.

 „Братя Славейкови! Хора на духа!” вече можеше да се чуе чак от другия край на площада – там, където двамата слепи музиканти с черните очила дърпаха колесницата на площада като две кончета към една друга земя, където водопроводчиците си разбират от занаята.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.11 2012 в 22:30

Много силна статия!

14.11 2012 в 16:43

Г-н Енев, прекрасен текст! Владеете кратката форма, което е много трудно! поздравления! Бих искала да прочета още Ваши текстове-нали ще пишете отново! Приятен ден!

14.11 2012 в 11:18

Невероятен разказ, Деяне! Чак ти завидях за него. ;)