Татко

Деян Енев Последна промяна на 26 май 2012 в 08:29 5901 3

Деян Енев

 

Татко е бивш авиатор. Сега е безработен. Сутрин мама излиза на работа, а татко отива до пазарчето и си купува вестници и цигари. Сетне се прибира.

- Глей го бе, глей го тоя катил – чувам го да реве след малко от кухнята. – И той голям шеф станал, и той интервюта ще ми дава, сякаш не го знам какъв мръшляк беше в казармата, само кенефите го биваше да чисти. – И избухва в проклетата си тютюнджийска кашлица.

Като го чуя татко така да приказва и ми кипва. Иде ми да му кажа: „Ами и ти тогава да беше чистил кенефите в казармата, че сега и ти да си голям шеф.”

Щом изчете вестниците, ако мама е казала какво да сготви, запретва ръкави и влиза в кожата на готвач. Но резултатът най-често е конски лиги с чесън. Като ми напълни чинията за обяд, татко сяда насреща ми с пламнали от лука очи.

- Яж да порастеш най-сетне! – вика. - Тапа с тапа. Как е, вкусно ли е?

- Аха – отвръщам.

Аз наистина съм отчайващо нисък за шестокласник, ама голям праз. Освен това тия дни във вестника на татко прочетох, че децата на безработните изоставали значително на ръст от връстниците си.

- Чете ли във вестника защо съм бил по-нисък от другите? – срязах татко на мига. – Защото съм бил дете на безработен.

Лицето на татко така се сговни, сякаш математичката него щеше да го изпитва днес. Като тръгвах на даскало, той ненадейно попита не искам ли след училище да отидем в парка, за да покарам скейт. Не бяхме ходили в парка от сто години. Веднага се навих.

След часовете татко ме чакаше в училищния двор, нарамил скейта като крило. Взехме рейса и отидохме в парка. Пуснах се два-три пъти по алеята, а татко стърчеше неподвижно до празното езерце, гледаше към мен и рубиненото огънче на цигарата му просветваше между пръстите. Карането обаче хич не ми спореше, защото асфалтът беше заринат с купища боклуци – стари вестници, чашки от кафе, люспи от семки, пух от тополите наоколо. Всичко това беше пресовано от дъждовете на плътни като кече бали. Върнах се при татко.

- Абе тоя гаден пух... – казах.

Татко се засмя. Пое дълбоко въздух и наду бузи. Клоните на дърветата се огънаха и засвистяха. Огромните вълма по алеята се понесоха все по-надалеч и по-надалеч от нас. За миг пистата пред мен светна.

- Карай сега! – рече татко и избухна в проклетата си тютюнджийска кашлица.

Но аз вече летях на скейта и не успях да му благодаря.

Този разказ е включен в новия сборник на Деян Енев "Внукът на Хемингуей". Книгата можете да поръчате от CielaHelikonHermesbooks и Bookpoint.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.06 2012 в 11:13

Това, че нещо се било паднало на изпит доказва нещо, ама не това.
Лиги с чесън!

15.06 2012 в 08:02

И в момента в който лицето на татко "се сговни" - автора се насра...

27.05 2012 в 00:32

Браво, Дене! Отново един впечатляващ разказ за малкия човек! И честито за това, че втори път твоя творба се пада на изпит! Това още веднъж доказва стойността на това, което оставяш след себе си.
А когато ти остане време, виж и моята седмична рубрика с разкази в http://www.news4000.bg/. Всяка събота се появява нов: http://www.news4000.bg/article-25215