СВЕТ!

Здравка Евтимова Последна промяна на 22 май 2013 в 19:45 7137 9

Здравка Евтимова
Здравка Евтимова

 

Този баир, който се виждаше от прозореца на Ана, приличаше повече на човек, отколкото на планина. Той напираше нагоре към небето, искаше да отхвърчи високо и да види какво има зад онзи завой на пътя. Ана също искаше да види какво има там, зад изчезващия следобед, но оставаше при тенджерата с картофена супа и се чудеше как да раздели пилето на три, за да остане и за събота. Синовете й, близнаци на пет години, спяха и точно тогава тя мислеше за хълма, където се раждаше слънцето. Там живееха и дъждът, и добрите самодиви, за които тя разказваше на близнаците и им напомняше – няма парички за кончета, но знаете ли какви страхотни гевречета продават зад ъгъла? Внимавайте, не си хвърляйте пясък в очите. Не, няма парички за сладолед, но като се прибере тате от Мадрид! Тогава ще има нови камиони и за двамата, ще има кубчета – не от малките, разбира се. И саби ще купим, като си дойде тате от Мадрид. Тогава ще отидем на върха на онзи баир, виждате ли го, деца?

При добрите самодиви ли, питаха близнаците. Да, там. Но Баба Яга може да ни вземе паричките от чантата, докато ние скитаме насам-натам. Пак нямаме парички, да му се не види. Тогава, когато тези ужасни парички най-много трябваха на близнаците, някой позвъня на вратата на апартамента. Тате! - викнаха децата, но не беше баща им. Веско, чичо Веско, който работеше също в Мадрид, при голямата жега и при къщите със стени от шоколадови вафли.

- Здравей, Веско – посрещна го Ана. - Много добре, че дойде да се обадиш, я кажи какво прави моя Мишо там.

Веско не отговори веднага. Погледът му пробяга по стените, с обезцветени тапети, по пода в коридора, където бяха наредени обувките на хлапетата.

- Тука плаче за боядисване – каза той.- Мишо е добре. Работи. Тия твои синове всичко изпокъсали, бе. Браво на тях.

- Чичо Веско, знаеш ли – започнаха да приказват децата - На оня баир знаеш ли какво има? Саби, но не от малките. От огромните - те святкат ей така: свет, свет, свет!

- Ще има саби, като си дойде тате от Мадрид.- прекъсна ги Ана. – Знаете, казвала съм ви сто пъти.

- Чичо Веско – обади се по-ситният близнак, който беше и по-хитър. - Кажи на тате да си дойде по-бързо. Не утре. Утре е късно, още преди утре да си дойде. Кажи му да прескочи баира, да вземе самолета на самодивите и да кацне направо на балкона.

- Кажи му да не харчи много за нас. Само да купи на мама една рокля – хем бяла, хем златна като на майката на Дани - обади се едрия близнак, който очевидно беше по-глупавият. – Мама гледа тая рокля десет и сто пъти.

- Кажи му, че аз и Петко ядем сирене да станем силни като него – обади се хитрият близнак. - Ядем и сладолед като има парички, но той разваля зъбите. Затова не ядем чак толкова често.

- Чакай Веско, я да изпиеш с нас едно кафе – предложи Ана.

Веско огледа кухнята, кафявия линолеум на пода, бюфета, върху който близнаците бяха рисували Зоро и сабя за хиляда лева. Мъжът забеляза железните чинии и порцеланови чаши с отчупени дръжки. По вратата бяха залепени рисунки, може би на добрите самодиви, недалеч от които крачеше злобната Баба Яга.

- Мишо ви праща пари – рече изведнъж Веско. – Ани, купи маратонки на момчетата и по едно камионче.

- Виждаш ли, мамо! – извика хитрият близнак. – Тате знае! По-добре не купувай маратонки, а саби, които светят – свет, свет!

- Ти как си, Ани? – попита Веско. – Виждам - не ти е леко с децата. Но изглеждаш добре. Даже много добре.

Той остави пари на масата, едно малко снопче банкноти, което децата гледаха с големи от щастие очи. Ана преброи парите и не можа да повярва.

- Мишо каза да си купиш някаква дреха - добави Веско.

- Така ли каза! – възкликна Ана. За миг тя си представи, че взима зелената рокля от бутик „Красота”. Глупости. По-добре да спести. Ще направи сандвичи и ще заведе момчетата до хижата - да видят сивия завой, където всеки ден се раждаше нещо хубаво.

- Имаше страхотен тоалет на абитуриентския бал – каза Веско. – Беше най-хубавото момиче тогава, честно ти казвам.

- Балът отмина преди хиляда години – отвърна тихо Ана. – Отслабнал си, Веско.

- А моят камион струва хиляда и две хиляди лева – викна хитрият близнак. – Но тате ни е пратил много парички!

- На мама роклята струва сто хиляди милиона лева и мама ще е по-хубава от майката на Дани.

- Мама и без това е по-хубава от майката на Дани – изтъкна хитрият близнак.– Да не е глупава да купува рокля! По-добре да купи вафли и печени фъстъци.

- На мене ми се струва, че балът беше вчера – каза Веско. Навън някакъв човек не можеше да запали колата си. – Хайде, оставям те да нахраниш синовете – Веско сложи чашата на масата, единствената със здрава дръжка от целия комплект. – Добре ни беше в училището, Ани. Страшно момиче беше ти – той се закашля, после продължи - Твоят Мишо е добре. – Веско рязко стана и се запъти към вратата. – Тука всичко ти е за боядисване, но ти не се притеснявай. Гледай децата.

Момчетата бяха щастливи, като че бяха получили къщурка – цялата направена от лешници и шоколад.

- Здравей Мишо – същата вечер Ана се обади на мъжа си по телефона. – Добре ли си? Много ти благодаря за парите, които ни изпрати. Ще купя едно камионче на децата, а за рокля не знам. По-добре да запазя парите за зимата.

- Какво?- извика Мишо от другия край на света, от големия топъл Мадрид. – Какви пари! Не съм пращал нищо. Имаш ли представа как се изкарват пари тука, на жегата! Пари чак като се върна, дотогава нито стотинка. Трябва да пестим, бе жена.

След два месеца дойде есента, баирът стана златен, а завоят се покатери още по-близо до слънцето. Близнаците ходеха на градина, майка им на работа. Вместо да купи зелената рокля, тя боядиса детската стая. Златен и светнал, апартаментът не приличаше на жилище, а на добър човек. Ана не им купи саби, а малка количка, колкото кибритена кутия, но как страшно бръмчеше тя и святкаше- свет, свет! По едно време, отново в събота преди обед, звънецът се обади от входната врата.

- Чичо Веско - завикаха един през друг близнаците. – Виж! Дива кола!Блести и фучи! Ти от Мадрид ли идваш? Как е тате?

- Здравейте, момчета. Здрасти Ани. Добре изглеждаш – Веско млъкна. Навън есента се стараеше да засипе пътя и градинката с мъгла. От съседния блок долитаха страхотни песни. - Вратата ти е счупена, Ани – промърмори Веско. – Голяма работа, ти гледай децата… Слушай, Мишо пак ти праща пари. Вземи ги.

- Тате каза ли, че мама трябва да ни купи маски на Батман? – попита хитрият близнак, вперил очи в купчинката банкноти.

Ана погледна Веско, който беше отслабнал още толкова, опита да се усмихне, но не успя.

Понечи да каже нещо, отново не успя.

Не посегна да вземе парите.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.08 2013 в 10:16

♥!

16.08 2013 в 10:16

Слабичък ти е акъла на тебе... navi velok!

24.06 2013 в 18:40

Абе галфон.....както винаги се изказа неподготвен.....Освен задължителната литература в училище чел ли си нещо друго, което малко да разшири кръгозора ти?Иначе си бил прилежен...зубрач....знаеш къде се слагат запетаите.....

31.05 2013 в 18:14

Още с първите думи разказът стяга гърлото ми,всички творби на госпожа Евтимова са заредени
с много ,много емоция,с много човечност и човеколюбие.Йордан Радичков е така мек и човеколюбив.На първия господин изглежда му липсват други неща,които изобилстват в творби на
по-млади съвременни автори-жаргонни думи,цинизми...
За съжаление са хората с унищожени души,безчувсвени,търсещи само кухата интрига и пошлост.
Благодарна съм на Здравка Евтимова,че съществува!Да е жива и здрава!!
Радосвета-с дълбоко уважение!

27.05 2013 в 01:29

Хайде ти със слабичкото да напишеш нещо по-силничко, да видим какво точно имаш предвид.

23.05 2013 в 01:50

Слабичко, вика чиляка, слабичко...

22.05 2013 в 22:51

Чуден!

22.05 2013 в 22:26

Pisha ot Germania i na mene razkaza mi haresa mnogo! Izviniavam se che niamam Kirilitza!

22.05 2013 в 20:26

slabichko.....................
<em>Моля, пишете на кирилица!</em>