Вече покойният Дейвид Рокфелер, казват, в по-младите си години носел винаги малка стъкленица със себе си – защото маниакално събирал буболечки. Впоследствие се оказа, че събрал над 2000 различни вида. Дейвид беше умерен републиканец (вече изчезнал вид), баптист (даваше за тяхната си църква), сдържан (като класически добре образован републиканец отпреди Рейгън), но най-вече мразеше profligacy и имаше social conscience. Защо го разказвам? Защото вече “не ги правят такива” – богати хора, които смятат, че great wealth confers responsibility. А у нас създаването на подобен човек – камо ли отговорна бизнес-класа - все още предстои.
***
Разбира се, всичко опира и до добрия вкус. Ето ви пример за добър вкус, който вероятно дори не сте забелязали – на концерта за Манчестър Бийбър “миноризира” леко хита си “Love Yourself”, в памет на жертвите.
***
Ние сме Нарния на лошия вкус.
***
Нещо като нация от псевдо-хайдегеровци – мислим, че като не мислим, мислим по-добре от всички и “си знаем”. Нашият “филм” не се препоръчва за млади хора.
***
Дали Цветанов всъщност не работи подмолно за ГЕРБ 2.0? Дали вече не привижда себе си като вид милиционерски хобсов Левиатан (стига да знаеше както е това), кроейки курт-капан на своя едър, хм, Пигмалион?
***
Ако не друго, Цветанов, с всичките му там осцилации, овласти посредствените – стотици тъпанари по места, които не са се осъществили в нищо друго освен в цветановата машина. Един бясно успял Салиери, който “абзолвва” посредствените по байганьовскому.
***
И като казахме “Бай Ганьо”, колосът Алеко да ни прости една перифраза - туй се казва “по гербаджийски”. Скоро ще видим и “вампор” на кое викат.
***
Това вече не е просто какистокрация, както прогнозирах – живеем в метриокрация, властта на посредствените. А че думата много прилича на “меритокрация” – това е още един горчив ироничен щрих.
***
Човекът-“метриос” в перикловата демокрация не е просто посредствен – той е и нещо като нагаждач в днешния смисъл. Характеризира се с “хомонойа” – т.е. “единомислие” (на което атиняните днес са си кръстили цял площад); винаги е съгласен с властта, стига това да му носи известни облаги. Нито “мезои”, нито “метриои” не означават “средна класа”, хеле пък в днешния смисъл; това са хора тип Mittelschicht. Те могат да бъдат пелтасти в атинската войска или някви обезнаследени земеделски бачкатори, но се родеят, прекосявайки вековете, с гербаджийските “калинки” – хора без специални умения, но с родови или икономически връзки с властта.
***
Кадрите на Цветанов вече се превръщат в отделен биологичен вид.
***
Самият Цветанов копнее да стане новия Пеевски и сериозно работи за това, което имаме като ситуация – без да се опасява, че няма потенциала. Доколкото е подкрепен от Цацаров, той недоразбира, че в ДПС все пак са чели някакви книги. И връзката с Израел и “частната централа” за подслушване не стига да се овладее държава.
***
Ние никога не произвеждаме нищо, но сме първи в коментарите in extremis. Сякаш знаем. Царе на патриотарщините и елементарните тъпотии, от които би се изчервил и Дерулед.
***
Продължавам да живея в тази наша трагикомедия и заради доброто си възпитание. (Впрочем самоубийството, освен грях, ми се струва и крайно чалгаджийски акт, част от културата на лесното. В “Тристана” на Бунюел един там казва, да се самоубиеш е да ИМ доставиш удоволствие.)
***
Цветанов копнее и за друго, след като си върна контрола върху МВР: да върне политическото и бизнес-преследване и тормоз. Докато усвоява кинтите от Европа за охрана на границата, никой никога от нашата бляскава журналистическа гилдия не понечи да се обади за нарочно провалени поръчки, камо ли за факта, че – ако позволите – никой кмет на ГЕРБ не може дори да се почеше с химикалката в ухото, без да се отчете на Цветанов.
***
Целта? Цветанов с основание смята, че Борисов си отива. И не иска още един часовник, а цялата държава. “Хобсова”, със силна ръка, още по-милиционерска. Парадоксално, но единственият, който може да го спре, е Цацаров, който държи едни там файлове, трупани още от изгрева на Цветанов в началото на миналото десетилетие. Това е някак дори платонов ескиз.
***
Защо в Русия може да съществува Звягинцев, а у нас – не? Нима у нас не знаем за Хобс? И това в путиновата държава, която някой по-невнимателен путинофоб би нарекъл “новият болен човек на света”.
***
"Du Lappen", както викат иначе рядко разочарованите на Алианц Арена към своите.
***
Има хиляди форми на протест, когато има гражданственост (civitas, anyone?). Веднага скорошен пример: два венецуелски футболни тима – “Лара” и “Ансоатеги” – веднага след първия център застинаха в минута мълчание против смазващата и трагическа диктатура на Мадуро, този безподобен и опасен соц-латино-криминал. (Венецуелската ситуация, впрочем, ни напомня какво става винаги, когато има “цоциализъм”, т.е. когато привидно лява партия изцоцва държавата и los hechos са такива, каквито са; но това е предмет на друг дискурс.)
***
Същевременно – Боксит? Да изчакаме простите – Dummköpfe - да узреят и да прогонят Боко, или да действаме? А да не би думкьопфетата да сме ние?
***
Едно уточнение: “свобода на продаваемото слово”.
***
За всички confutatis maledictis (flammis acribus addictis) и т.н., винаги идва и voca(te) me cum benedictis. Т.е. може да се постъпва и правилно - без непременно да сте обречени на адския огън. Освен на онзи на собствената съвест.
***
Разбира се, имаме структурен проблем. Както писа някой, невежи млади хора, бездни от липси на елементарна обща култура. Непознаване на каквато и да било по-висока лексика извън ежедневно-битовата. Духовен фалит, уж бременен със смисъл, но с трагично ниски нива на прогестерон.
***
Но извън всичките там силогизми и параболи, то е въпрос на гражданска енергия, “ключевая вода” и съпротива. Multi sunt in bello cervi, in pace leones, вика Хораций, и никой днес не го чува.
***
Тръмп се оказа истинският apprentice.
***
Уотърс, с неговия sleight of mind, и без да иска, е обобщил нашата сегашна медийна ситуация още през 1987 – who needs information, when you’re living in constant fear?
***
Нашето сегашно е живот в миазма, гарнирано със седуктивния талант на Еднокнижния; патронът, чийто клиент е цялата държавност, който ви държи в стагнация, режим на скрито тъгуване и всъщност катастрофичен фантазъм, мъчителен за тънкокожите като мен. Гербераси, сър.
***
Да перифразираме Господинов: спомнете си мантрата на късния соц – за нас вече е късно, ама поне вие, децата, да живеете по-добре. Не е ли време да произнесем същото? Има ли истинска трагика в този провал?
***
Реалната медийна ситуация: пас-прес.
***
Сегашното управлени е pig iron. И онази фраза на Плутарх – за рибата откъм главата – е вярна, две хилядолетия по-късно.
***
Кеворк е прав: някога имаше титани на културологичното несъгласие (спомнете си Стратиев), които смятаха, че достойнството на всички хора е равноценно. Сега има предимно nada y pues nada.
***
“Управляват” невъзпитани, безкнижни хора, а в културен аспект - павелмишеморовци. Кадуцеите на Хермес ги няма.
***
Няма и кой да наложи обикновена епитимия в дясното, камо ли да създаде Politikwunder; да обясни разликата между обожествяването на държавата в гротескното лице на Еднокнижния (Staatsfrömigkeit) и достойнството на човека, особено на протестиращия човек (Würde des Menschen и т.н.)
***
Някой, който да подпали хората да съзрат хоризонт, да заработят не само за децата и за личното, но и за нацията, за съседния обикновен българин, за НАС.
***
А ако нещо не сте съгласни, да се облегнем на съвременния класик – you can go and love yourself.
***
Шаламов, старият лагерист от края на света, ме “научи”, че постпартум–чувството за безизходица е преодолимо; щом той е оцелял там, ние трябва да сме абсолютни лигльовци, за да не понечим да променим тази държава.
***
Българският Брут:
- И ти ли, Бруте?
- А-a, не, аз не.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.
