Хашоги го нарязали и го изнесли, нали така? Или не е така?
Че знае ли, Бога ми, човекът - кого са нарязали и кого не са нарязали в наше време! Нищичко, Господи помилуй, не знаем ний, нищичко не ни е ясно, каквото ни кажат – на това веруваме и на това подаваме ухо и това ни е в тиквите!
Защото дали са нарязали Хашоги в Истанбул или не са го нарязали и дали са го изнесли или са го оставили там – на дъската за рязане на журнилисти – това ний можем да научим само от други журналисти и от техните материали в пресата и така да се каже – в печата.
М-да.
Свобода на словото. Ще научим някои неща, ако има наоколо ненарязани и неизнесени журналисти от посолствата в Истанбул и непребити на крайбрежните алеи в Русе.
Хашоги бил непримирим противник на принц Мохамад бин Салман. Имал лични конфликти с него.
Това го научаваме от някой още неубит журналист.
Когато пишеш за списание, вестник, сайт, когато работиш за телевизия, радио или каквато и да било друга медия...когато искаш да си независим пишещ и говорещ човек, който отразява, коментира, описва, анализира, разплита или заплита случаи от световната или местната оправия – ти си лесен човек!
О, да.
Лесен, защото обичаш да ядеш, да спиш и да си жив.
Ще речете – като всеки друг! Да, но всеки друг отива на работа, работи на струга, с лопатата или със своята електронно-изчислителна машина и получава накрая надницата си или месечното си възнаграждение. И яде и пие на воля, радва се на плодовете на своя труд, защото те са полезни за него, но дважди по-полезни за тоя, който му е дал работата!
А този, що пише или говори по телевизора син, той има за плодове на своя труд едни често доста горчиви дренки и глогинки...И те не се харесват на всички и понякога предизвикват на лицата на ядящите твърде кисели физиономии.
Пишещият и говорещият, журналист и писател, коментатор и умник – често произвежда неща, които дразнят душевните стомаси и то най-вече на тия, които имат много и искат още повече.
Но този, рекох вече, е лесен човек и ние само ще се посмеем и ще го оставим да се пече на слънце окачен на някой плет!
Защото говорещият и пишещ човек, тоя, който иска да е правдив и да казва горчиви истини – той е:
1. Хранещо се живо същество 2. Притежава уникалната способност да умира лесно при определени обстоятелства. 3. Наивно, но силно се стреми да запази живота си.
И какво се прави в такива случаи?
Имаме, да речем, известно количество такива – пишещи, говорещи, искащи да казват горчиви истини, да предизвикват кисели физиономии на лицата на саудитски принцове или на други ояли се типове. Те създават проблеми. Не оялите се типове, а пишещите и говорещите.
И ние първо правим така – атакуваме ги по първа точка.
Как? Ами лесно – правим така, че да стане ясно на тия – пишещите и говорещите горчиви истини – че няма да има какво да ядат, ако не пишат и говорят така, както трябва.
Не плащаш с месеци на един пишещ и говорещ истини, унижаваш го, правиш всичко възможно той да не взема стотинка със своето писане и говорене. Даваш му, още повече, да се разбере, че неговото писане и говорене е пълно лайно и няма никакво значение!
И той скоро ще се отучи от това писане и говорене на горчиви истини – и ще започне да пише и говори благи и двойно-маслени лъжи. Или въобще ще спре да пише, а камо ли – да говори. Ще се захване да дои овце в някое риалити или да пише проекти, та да дои европейските там както им викат (да речем – институции).
Но има и гадове, казвам ви!
Не спират да пишат и да говорят горчиви истини като им земеш храницата и ги оставиш на вода и слънчев лъч от небесата!
Продължават, защото са жилави аскети, постници и йогини, кръвожадни вегани и безхлебници!
Пишат и говорят, а ти не им давай пари колкото си щеш – те само се смеят и продължават да пишат и говорят горчиви истини – а последните десет лева са видели в джеба си преди половин година.
Жилава и проклета гад, казвам ви – ти ги мориш от глад и унижения, а те продължават да си правят своето: казват и пишат от тия, очеизваждащите и горчивите нещица!
(защото, запомнете, като не се плаща на един журналист – то е най-вече унизително; когато тропа по вратата и чака да вземе - пък не взима – това се прави не да се умори от глад, а най-вече да му се покаже колко нищожен и незначителен е; и как като нищо може да бъде уморен от глад!).
И така – като ни се види така нанагорно с някой такъв жилав гад – който пише ли пише и говори ли говори въпреки глада и униженията – тогава се предприемат мерки по втора точка!
Пишещият и говорещ горчиви истини е живо същество и има наивното и невинно намерение да остане такова – живо.
Тогава ти взимаш един какъв да е друг пишещ и говорещ...или даже може и да е всякакъв – но важното е името му да се свързва с писане и говорене на неудобни неща...и го убиваш някъде или даже не някъде ами на конкретно място – я на крайбрежна алея, я в посолство в Истанбул.
Хм, апропо, Истанбул се казва така, защото така викали на гръцки защитниците на града към 1453, когато отстъпвали, за да се скрият зад стените от турските пълчища: Ис тин полин! (Към града!)
И като пречукаш и разчлениш някой пишещ и говорещ горчиви истини – веднага след туй правиш всичко възможно, та всички, които пишат и говорят горчиви истини да разберат това.
А и всички хора да разберат това.
А хората са сметкаджии. И пишещите и говорещите също. И веднага си правят сметката. И тя е следната: Пишеш и говориш горчиви истини+разгневяваш някой принц или който и да било друг крупен мръсник=намират те нарязан на парчета в чували или обезобразен на някоя крайбрежна улица.
И ти започваш, както си пишеш и говориш, и предъвкваш кора кашкавал от миналата седмица, да си мислиш колко тъжно ще изглеждат повехналите цветенца на малкия ти гроб, сутрин...
...И някак ти става едно такова – тъжно и космично... И със замах се отказваш от цялото това писане и говорене на тъжни и горчиви истини – защото ти е омръзнало все ти да си убит и преебан и гладен и заплашен и прецакан...
Въобще: Защо все аз, защо все аз!? – казваш си.
И отиваш да садиш лук в някое риалити или да газиш лук в някоя държавна институция.
И после с носталгия си спомняш за героичните времена, когато си писал и говорил горчиви истини и си рискувал пълнотата на стомаха си и целостта на кожата си. И си казваш: Ах, ах, какъв глупак бях!
Та така с пишещите и говорещите.
А дали са нарязали горкия Хашоги...това ще разберем от тия, които пишат и говорят горчиви истини...
...или от тия, които искат да ги наплашат. До смърт.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари
dolivo
Кремъл предупреди собственика на Телеграм да внимава
dolivo
Защо по време на нападението срещу 'Крокус' не е имало служители на реда?
dolivo
Столична община ще плати над 30 000 лева на адвокатка, счупила крака си до Съдебната палата
Ендевър
Депутатите решиха: До 10 години затвор за блудство с малолетно дете
мнение от IP
Томислав Дончев: Отново са възможни разговори с ПП-ДБ след изборите