Невероятната история на сестрите Мочеану

Последна промяна на 31 май 2014 в 14:53 67203 18


Иво Иванов е български автор, журналист, спортен коментатор и кореспондент, който живее и работи в Канзас, САЩ.

Повечето от историите на Иво са от света на спорта, много от тях никога не са били публикувани на български.

За OFFNews е изключителна привилегия, че разказвачът, на когото толкова се възхищаваме, се съгласи да стане наш автор.

Детето чудо излетя във въздуха.

Инфарктният момент сякаш бе изсмукал всяка молекула кислород в 40-хиляднaтa „Джорджия Доум“ в Атланта и пълната до пръсване зала затаи дъха си. Малкото тяло бе набрало колосално ускорение, благодарение на въртеливия момент, създаден от изумително мощно предно премятане, извършено с нечовешка прецизност и сила, при това върху тясна десетсантиметрова ивица дърво.

Нямаше сила на този свят, която да спре полета на хлапето и то се носеше директно нагоре, като свистящ малокалибрен куршум... високо, може би прекалено високо – далеч над гимнастическата греда. Момичето увисна за миг в застиналия от напрежение въздух, групира тялото си и най-после реши да каже “Добре де, ще се върна!” на гравитацията. Чакаха я две задни превъртания и сложно приземяване... Приземяване, от което зависеше толкова много.



14-годишната Доминик Мочеану – най-малката гимнастичка в историята на Съединените щати, бе поела върху невръстните си рамене огромно бреме от напрежение, национални амбиции и очаквания.

За пръв път американският отбор имаше шанс да спечели олимпийското злато. Но за да можеше това да стане, в този ден детето трябваше да се превърне в героиня. Съчетанието ù на греда бе започнало точно преди 87 изумителни секунди и неговата дързост, въображение и нереална прецизност бе довела публиката до състояние на изнервена до крайност, истерична еуфория.

Малката Доминик влезе в двойното салто със стихийна скорост, като трохичка, засмукана от торнадо. Тялото ù се превърна в мъглявина, следвана като побесняла комета от кестенявата ù опашка. Нямаше място за грешка, нямаше място за падане. Напрежението бе осезаемо.

Една десета от секундата продължи цяла вечност и когато детските крака най-после намериха с трясък земята, гимнастичката буквално закова като два кинжала стъпалата си върху тепиха. Перфектен баланс… перфектно приземяване! Цяло чудо е, че покривът на залата остана на мястото си след това изпълнение – публиката изригна като вулкана Кракатау.

Малко по-късно, за пръв път в историята си, американките си осигуриха златния медал, а пресата нарече отбора “Великолепната седморка”. Макар че беше преди повече от 16 години, помня добре момента, който остава един от най-емблематичните на последната лятна олимпиада, провела се тук. Освен мен и още 40 хиляди в залата, един милиард телевизионни зрители гледаха епичното изпълнение на невръстната Доминик, която се превърна в любимката на цяла Америка. Гледаха я и две големи кафяви, просълзени от щастие очи в малко бедно селце в щата Илинойс. Очите на най-големия ù фен – осемгодишно дете на име Дженифър Брикър.

Днес ще се опитам да ви разкажа нейната безумна, неправдоподобна история, която е свързана по особен начин не само с историята на Доминик Мочеану, но навярно и с вашата, и с всяка друга история на този свят. B нея ще се натъкнем на някои странни неща – наемни убийци, ФБР, деспотични злодеи, неочаквани герои, Бритни Спиърс, мистериозно препоръчано писмо, Алберт Айнщайн, озадачени близнаци, наречени Джим, швейцарски психиатър и не на последно място – едно вечно въртящо се, идеално кръгло колело...

В даден момент от живота си малката Дженифър осъзна, че просто не може да се отлепи от телевизора всеки път, когато Доминик се появеше на малкия екран. Идол е меко казано – момичето бе просто обсебено от гимнастичката. Не изпускаше нейно състезание, интервю, пресконференция. Събираше всичко, свързано с Мочеану – статии, плакати, снимки, цитати.

“Не знам защо – спомня си Дженифър, – може би, защото ми напомняше за мен самата... толкова мъничка и крехка, но безумно смела, с големи кафяви очи и кръгло, кукленско лице... Исках с цялото си същество да бъда като нея и естествено, реших, че ще тренирам гимнастика!”

“Гимнастика ли?!” Дори майка ù Шерън – жена, която трудно може да бъде извадена от равновесие, била леко изненадана... но само за секунда. “Виж какво, Джен – казала тя, – аз съм те учила осем години, че в нашето семейство не съществува изразът “не мога”. Щом си решила да тренираш гимнастика, ще тренираш гимнастика, а ние като семейство ще ти помагаме с каквото можем.”

И ето така, без много шум и излишно напрежение, малката поклонница на Доминик Мочеану става най-уникалната гимнастичка в историята на Щатите.

Поради рядък родилен дефект Дженифър Брикър идва на този свят без долни крайници. Краката ù ги няма чак до хълбоците. Това обаче се оказва незначителна подробност за нея и за хората, които я обичат. Без да използва протези или инвалидна количка, Джен намира начин да бъде нормално дете, да се движи непрекъснато, да се катери, да играе неуморно каквото си пожелае и дори да спортува.

Гледах кадри от мачовете на Дженифър по баскетбол в гимназията и се наложи да разтъркам очите си. Да, баскетбол! Mетодът ù на придвижване е чрез избутване върху невероятно силните ù ръце, които са в състояние да изстрелят тялото ù като ракета по игрището. В даден момент Джен дори “надбяга” противниковия гард, за да открадне топката пред очите на невярващата публика.

Джен играе и софтбол, волейбол, плува, дори се научава да се пързаля, връзвайки кънки на ръцете си. Но момичето открива истинското си призвание в света на гимнастиката. Почти свръхестествената ù координация и експлозивност са подсилени от маниакална всеотдайност в тренировките. През 1999 г., за изненада на спортната общественост, Брикър сe появява на щатското първенство по детска гимнастика и печели шампионската титла срещу напълно здрави съпернички!
За хората, които са гледали изпълненията й, сърцатата безкрака гимнастичка е не по-малко изумителна от нейния идол – златното дете на американския олимпийски отбор Доминик Мочеану.

Но малко хора знаят, че докато цялата страна празнуваше титлата й, самата Доминик бе разкъсвана от непоносима вътрешна агония и дори на върха на почетната стълбица не можеше да открие и един-единствен светъл лъч в младия си живот. Родена в семейство на румънски емигранти, Доминик израства под тежката сянка на деспотичния си баща Димитру – еднолинеен, суров и алчен човек, обсебен от болни родителски амбиции.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 010203
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.01 2015 в 17:05

Немероятна история, споделих я и още съм под въздействието й, но бих се радвала, ако някъде имаше нещичко, чакар и под линия, и за третата сестра.
Има някакво важно послание в липсата на биографичен шрих за нея, отсъствието й в историята - че ако не си захвърлен и осиновен, роден с физически дефект или с високи (спортни) постижения, значи не си интересен...
Все пак 3 е сакрално число, моля, поканете и Кристина

02.06 2014 в 18:47

Уникален разказвач е Иво!Всичките му истории са силни и невероятни ,но 100% истински.

01.06 2014 в 16:24

Абе, Балкански, що бе, майна, занимаваш непрекъснато всички с жалката си персона? Какво е това, дето кара сърцето ти, увито в лайна, да пръска гнус по цял ден из форумите? Ти това ли работиш? Не ти ли е жал за теб самия, не те ли е гнус, не ти ли е мъчно да живееш по тоя начин - да чакаш някой да публикува нещо, само за да го залееш с помия. Не се озлобявай, бе, братко, смири се малко, поне опитай! Разказана е прекрасна история. И е разказана талантливо. По-хубаво ли ви става на вас, хейтърите, като оплюете нещо? Какъв е кефът в това? Мислите, че ще ви вземем за много талантливи и можещи, понеже не харесвате нещо, дето повечето го харесват? Стар детски номер - аз ще съм наопаки на другите, за да ми обърнат внимание. Е, обърнаха ти. У мен предизвика съчувствие. Казах си: "Колко нещастен и самотен човек!"
Ама хайде стига вече, намери си нещо по-смислено за занимание! Това, дето го работиш тук, е гнусно.
А, и още нещо - точно думичката "по-грамотен", която си употребил в коментара си, трябва да е оградена от запетаи, които при теб липсват. Иронично, нали? ;-)

01.06 2014 в 12:19

Иво Иванов...знам тази история...Наистина разтърсваща!За силата на силните хора, подкрепяни от вярата на истинските хора....Тук в България няма такива...Тук убиват здрави и прави деца, защото били шумни...от своите си родители.Много патетика има и наистина ,които може вижда...отношението на близките, силата у тях и ЛЮБОВТА!наистина,разплаква, не съдбата на момичето, а любовта на околните, които не си плюят в пазвите и не молят госпог...това да не им се случва, а помагат!Вижте усмивките...те са истински, не като за снимка!

01.06 2014 в 12:13

За хората, които им е харесал начина на писане и невероятните превъплащения на съдбата разказани от Иво Иванов, ето сайт където са събрани по-старите му неща:
http://ivo.ucoz.com/
Балкански, хвърли му скришом един поглед :)

01.06 2014 в 10:43

Да Балкански, разбирам, че те дразнят невероятните истроии от Америка разказани от успял българин там, но сигурно и в СССР има такива, но няма кой да ги открие и разкаже :)

01.06 2014 в 04:20

Нечетивен, хаотичен, объркан текст. Вероятно самата история е интересна, просто трябва да се намери някой друг по-грамотен да я опише като хората.

31.05 2014 в 23:35

Прекрасна история, разтърсваща! Поздравления за автора, непременно ще си купя книгата му!

31.05 2014 в 19:50

Разтърсваща история, написана по невероятен начин - прочетох на един дъх!

31.05 2014 в 18:59

Аплауз!! И за историята , и на разказвача, а най-вече на инициатора да се публикува тук!