"Не съм алкохолик" първи епизод може и да сте го чели, той е най-четеният ми разказ в интернет според статистиките. Публикуван е 2006, досега не съм написал нещо по-популярно, може би темата за алкохола наистина е така вълнуваща. Има в разказа и една мистификация с Фьодор Михайлович, заради която ме издирва цял екип психиатри... Години по-късно попаднах на „Москва – Петушки“ в интернет и няколко пъти разпечатвах и подарявах Ерофеевата творба на приятели. Стига ти за цял живот да напишеш една такава гениална кратка „поема“ и ще те познават всички, ще имаш световна слава, но на онзи автор не това е била целта му и на такова писане са способни само гениите, другите можем единствено да се опитваме да направим нещо много добро на тема пропадане в алкохола или да си намерим друга писта за бягане... Литературата си е получила Буковски и Ерофеев, техният живот е протекъл така, случило им се е това и вече не са на тази планета. Животът е за живите. Ерофеев е много по-забавен от Буковски, Буковски е много по-сериозен от Ерофеев, но и двамата са пичове. Не искам обаче да живея техния живот. Не ме кефи мисълта да умра от алкохол и цигари, много по-интересно ми е другото изгаряне, онова, от което душата ти полита, онова, след което близките ти са станали по-добри хора. Няма да пиша за религия, за вяра става въпрос.
В първи брой на "Не съм алкохолик" разказвам историята на неколцина мои приятели и приятели на баща ми и чичо ми. Те наистина умряха от алкохола. До един. Чичо ми е полусляп и с диабет. Курвите са до време, пиенето е до гроб – гласи една народна мъдрост. След като описвам накратко съдбата на тия по-млади и по-големи момчета, винаги завършвам с „дано да са там горе на небето, лека им пръст, Господ да ги помилва“ и т. н. Сократ е бил по-голям пич от тия долни пияници, пиел е разредено вино и е казал, че във всичко трябва да сме умерени, а умереността е била от важните добродетели на древния свят. Днес обаче умереността се смята за еснафлък, за нагаждачество и примиренчество, дайте да си разбием главите, друго не ни остава... Зверско е това, не е симпатично, каквото се опитват да ми го изкарат.
Идва месецът на трезвеността (сигурно заради Зарезан така са го нарекли) и се сещам за първото си стихотворение някъде от пети клас, на тема трезвеност, почваше така: "Първо пие като хала, след туй натиска докрай педала..." и се разказваше за един, дето КАТ му взема колата заради алкохола... А аз по ирония на съдбата през този февруари трябва да си взема книжката, като ми изтече наказанието за шофиране на симсонка с 0,95 промила.
Още малко ще преразкажа "Не съм алкохолик". Всички познати и приятели, които пукнаха от пукница, бяха добри същества. В разказа правя разлика между алкохолик и пияница, повечето сме пияниците, инстинктът за самосъхранение не ни позволява да стигаме до онова ниво в адската игра с бутилките. Има дълги периоди, в които не пия, месеци, седмици, но обикновено в ежедневието всяка вечер удрям по нещо твърдо или по чаша – две винце или биричка, по американските стандарти и аз имам проблем с алкохола, но по българските стандарти дори съм от онези, дето много се пазят. Черният дробец натежава, почва да се обажда, прищраква, затова го намалявам или го спирам тоя пусти алкохол, в периодите на пълно въздържание по-често наболява и това значи, че се прочиства, едни приятели сега правят и глад по някакви схеми, не ядат много дни, само чай и плодове, после са като момченца и отново почват да зло-употребяват. Да се наливат. Да се накисват напоително като сюнгери, да замирисват на „иперит и рози“... Имаше и такива, дето ги отнесоха наркотиците. Всяка зависимост ти взима главата. Гъз глава затрива. Това е.
Пиша ги тия сега, за да кажа на моя приятел Терзийски, дето сме се засичали само два-три пъти и сме разменяли по една-две думи, че може да си живее живота, както си желае, да си прави, каквото си иска, никой никога не бива да го съди за нещо, но да му съобщя, че мършоядите и хиените вече го надушиха и тръгнаха да го хапят, да късат от него живо месо, вият от удоволствие гадините мръсни, така, както виеха, докато разкъсваха на парчета Яворов. (Сравнението не е литературно.) Техните захапвания са токсични като на комодски варан, между зъбите им се е събрала толкова кир, че едно одраскване от тях предизвиква сепсис, опасни са за живота, а за живота трябва да ни пука. Терзийски, не им се давай на тия, братле. Можеш да си какъвто си поискаш, но не и да им слугуваш на кретените, не и да бъдеш тяхното онова, дето го носи котката от улицата. Може и да ти е съзнателен избор, не знам, далече съм от всекакви мисли за поучение и морал в случая, но ако твоите по-близки приятелчета не са ти го казали, ние хилядите ти го заявяваме в прав текст – омотават те гадините като паяци муха в мрежата си.
Гадната статия в гадното егоистично писание говори за някакъв гаден рай. Да ти се догади. Алкохолът обезличностява, обезличава, лишава от идентичност и от съзнание, Аз-ът бива разрушен и разпилян по света като прах от крематориум. Плюя аз на такъв рай, не е рай това, а ад от най-чиста проба. Кой ще излезе да ми обясни по какъв начин изгубването на личността е ценно, красиво, поетично? Гнусно и мръсно е да останеш без себе си, няма ли я онази твоята чистичка и топличка душичка вътре в корубата ти, там се настаняват най-различни миризливи демони, не си ти, когато си пиян. Във виното е истината е поговорка заблуждаваща. Не съм се напивал от няколко месеца и ще ви кажа защо. Страх ме е от махмурлука вече. Получавам едни такива симптоми, които ме плашат, животецът ми е мил. Разбрах, че не съм роден, за да унищожавам тялото си с пиене, пушене, трева. Това последното съм го опитвал два-три пъти и всеки път е било едно и също – параноя, страх от смъртта, сърцебиене.
Хората си пафкат, организмите им са корави, психиките непоклатими, всичките ми близки приятели са момчета стабилни, не пушат трева, но когато пият, количествата са погубващи. Те оцеляват, аз не бих могъл. Искам само да кажа, че всички ние разполагаме с различна машинка тук върху планетата. И трябва всеки да се съобразява със своята. Ако твоята ти позволява да прекаляваш, можеш да го правиш до известно време, докато не заскърцаш, но ако си прекалено чувствителен, както е в моя случай, трябва да се съобразяваш, ако не искаш да попълниш без време списъка с ония, дето им изтропаха сандалите, гушнаха чимшира, ритнаха камбаната и пръднаха в кофето, ония, дето вече пият само през пръстта, когато някой жив им прелее отгоре. Животът е за живите. Не може някой си писарушка вчерашна да дойде от майна си райна и да почне да ми обяснява колко фьешън и куул било отново да се спуснеш по наклонената плоскост, да се заиграеш към собствената си смърт като един пич, без да ти пука, че зад завоя те чака оная грозната с косата. Не става така. Това е подстрекателство. Егото на егоистите е една безлична тъпня, те всъщност остават без Его. На мястото на Его се настанява него... Ако ме разбирате правилно.
Баща ми сега вика ще пиеш ли една ракия с мен. Отказах му. Сега не ми се пие. И вчера не ми се пиеше. Утре може да седнем да пием по една, ще видим. Аз съм господарят на това тяло. Не е то мой господар. Ще ме слуша и ще ми се подчинява. Може да полудява само под мой контрол. И в насока, която аз му задам. Весело ми е и без да изливам чашките у кухия крак. (Така викахме едно време, когато носехме виното от мазата с кофи и го пиехме с буркани – взел съм си кухия крак, да излея повече.) И те така те. Наздраве, пичове.
