Много символика, много нещо, батенце...

Последна промяна на 24 май 2015 в 10:15 9047 14

Ние, по-възрастните жители на София, често си определяме срещи на места, които не съществуват.

Не знам дали на вас ви се е случвало, но аз съм пълен с истории, в които човек, по-млад от мен с 20 години, мига на парцали, когато кажа, че съм имал среща в "градинката зад мавзолея" или пък когато река, че съм минал по "Жданов".

Не знам как, не знам защо, но някои неща си отиват по-бързо от съзнанието ни.

А други се загнездват там и си остават за цял живот.

Днес не мога да си представя да нарека дори симпатизант на БСП с обръщението "другарю", въпреки че другаросвах всички до 18-тата си година (тогава това обръщение бе официално изметено от езика ни и бе заменено с "господине").

За сметка на това тоя мавзолей така се е забил в съзнанието ми, че дори празната градинка при БНБ и Народния театър все още битува като "мавзолея" и всички опити да изтрия това от главата си срещат някакъв странен отпор.

Странно нещо са травмите, които ни остави социализмът.

Имам приятели, които до ден днешен твърдят, че при Тодор Живков се живеело стократно по-добре и всеки мой опит да им говоря за свобода на словото, за свобода на вероизповеданията, политическите убеждения и правото да пътуваш свободно по целия свят само с една малка пластмасова лична карта в джоба си срещат аргументи, с които ми е трудно да се боря:

- каква свобода на словото бе, и сега ако напишеш някои неща, могат да те смачкат;

- каква свобода на политическите убеждения бе, Пешо как го уволниха, щото симпатизираше и помагаше на кампанията на конкуренцията на властта;

- каква свобода да пътуваш свободно бе, нали се пътува с пари, ела да видиш колко пари вземам и то от дъжд на вятър.

Мисля си за всички тия неща, докато пресичам градинката при мавзолея, който отдавна не съществува.
България е странна страна.

Тук, на една и съща улица се намират моргата и родилният дом.

И ако в това не можете да откриете символика, бих продължил, че улицата, на която в столицата се появяваш на бял свят, а после си тръгваш от същия този свят, се нарича "Здраве".

Да, на улица "Здраве" проплакват бебета. А години по-късно проплакват близките на починалия.

Тук ние се раждаме и умираме, на една и съща улица, а държавното устройство, в което живеем, се дели не на "тоталитаризъм" и "демокрация", а на гледни точки относно това какво точно е демокрацията и какво - тоталитарната държава.

Мисля си това, докато се возя в метрото и разлиствам вестник.

Във вестника виждам, че някакъв много демократичен млад политик заявява, че може да не е много куул участието на неговата формация във властта, но пък, видите ли, било единственият шанс неговата партия да се коалира с другата, щото ако не бил той, идвал друг, по - лош.

И после виждам най-страшното - "всеки, който е против нас, е непременно с ония, лошите".

Викам си - с тия аргументи съм свикнал.

От времето, когато имаше мавзолей, тия аргументи все ми ги набиват в главата.

Който не е с нас, е против нас.

Стой зло, че без тебе по-зло.

Така ни обясняваха социализма като преход към истинския комунизъм.

А днес така ни обясняват всяка простотия, която се случва в управлението на страната, в която вече няма мавзолеи.

И ние, улисани в това да извървим безпрепятствено пътят от едната сграда на улица "Здраве" до другата сграда на същата улица, се съгласяваме с неохота и подминаваме мястото, където беше бившият мавзолей, хвърляйки един недоволен поглед на бившия партиен дом, понастоящем сграда на парламента и на БНБ, която и преди си беше БНБ.

А, колко интересно.

Както забелязвате, националната ни банка си е на едно и също място и е едно от местата, които не са се променяли нито при социализма, нито сега.

Парите са си пари.

Нищо, че строят се смени, а в рамките на сегашния строй няколко пъти бяхме на ръба на фалита.

Тая история започна да става брадата.

Мавзолеят отдавна го няма.

Но не си отиде без бой. Един министър, който се беше заел с взривяването му, се поизпоти, докато успее да се пребори с тази по социалистически монолитна конструкция.

Ето така сме и ние.

Живеем с единия крак в миналото и с другия - в неясното бъдеще.

Заченати сме на улица "Здраве", после бяхме взривени от промените.

И накрая, по живо, по здраво ще си отидем.

Както се казва - "Здраве" да е...

PS 1: Пиша този текст, защото днес, 25 години по-късно отново спорим за социалистическите паметници, отново говорим за лустрация и ченгета от ДС, отново съществува номенклатура и отново сме в позицията отпреди мавзолея да се превърне в градинка

PS 2: Преди няколко дни, минавайки по "Черковна" (бившата "Паун Грозданов"), видях, че един култов ресторант на име "Олимп" днес е сменил името си на "Rich House".

С тези два послеписа мисля да ви оставям на мира, че много символика, много нещо, батенце...

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.05 2015 в 17:59

Eх защо го няма телепорта, да баше вече изобретен - та да наврем всички тия патетични носталгици обратно в 3 -годишната военна служба на подводница тип "Комсомолец", та ако имат късмета да изплават оттам (не всички имаха)- да мога да видят как скъпоценните им пишлемета ходят на бригади за бране на тютюн в села, дето слънце не огрява и водата се носи с ведра, понеже има режим също и на водата (за тока са свикнали), та като поотраснат още, и почнат да си мислят за "почивка" да се избират какво точно да гледат по телевизора "Рубин", понеже в разгара на сезона точно са ги изгонили от курортите по морето, зарад скъпоценните чужденци, и до октомври ще трябва да добиват само аграрен тен ...
При късмет - даже може няакъв чернобилски дъждец да ви завари на бригада или военно обучение та да опознаете единението на природните сили с индустриалната мощъ ...
Понякога дори съжалявам, че не всички тролове помнят и хубавото време, когато се чакаше веднъж на една година да се гледа финала за КЕШ,(какви шампионски лиги, какви глезотии - 1 мач ви стига на година) а в останалото време се чакаше всеки ден по 3 часа за кило кренвирши,пък някъде и 4 часа за две кисели млекца в буркани.
Много поучително и направо бутиково екзистенциално. Но телепорт все още няма и машината на времето е само идея.

26.05 2015 в 12:19

цензурата, хей цензурата къде ми е мнението????????

26.05 2015 в 11:50

Венци Мицов е като Весо Маринов... Единият пее на инат, другият пише на инат. Упоритостта на бездарниците е страшна сила.

26.05 2015 в 10:09

едни от любимите автори на собственика на офняз. Иначе политическо недоразумение и "писателска" недомислица, пишеща с стил умствена полю//ц/ия. Ще кажете завиждам му/им защото всяка година лапват по 43,000 лева партийна субсидия. Не им завиждам, яд ме е. На такива претенциозни празни кратуни, небрежни и нехайни за отговорността на времето не им се полагат толкова много пари. Ще кажеш- само те ли са. Ще кажа- не са ама нали вие си ги избирате. Затова им се полагат. А аз съм изключение. Претенциозно изключение.

25.05 2015 в 20:03

Искал е нещо да каже господина, не му се е отдало! Да пие една бира и да прескочи някоя седмица без писане, че става тъпо, тъпо - та вдлъбнато...

24.05 2015 в 15:51

http://socbg.com/2015/01/36000-%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-120-000-% D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8.html


10 причини защо искам да се върне НРБ

Първо трябва да направим следното уточнение: животът в НРБ беше далеч от този, за който мечтаехме, имаше и хубави и лоши неща, но на фона на днешния, повечето от тях бяха добри.

По-долу са посочени 10 причини “защо искам обратно в НРБ“:

Образование

Scan-puskkk0283



Българското образование беше абсолютно безплатно и достъпно за абсолютно всички.

Няма значение дали си от най-забутаното село, от окръжния град или от София. Който и да е гимназист завършил където и да е, след успешно издържан изпит можеше да постъпи в избрания от него ВУЗ и да живее на общежитие почти за без пари, стига разбира се да има добри оценки, за да се пребори с жестоката конкуренция за всяко свободно място. И не на последно място трябва да обърнем внимание на качеството на образованието, което няма нищо общо със сегашното.

Медицина

Scan-140306-0014 (2)

Медицината в НРБ също беше безплатна и общодостъпна. Един мощен орган съставен от поликлиники, болници, ведомствени лечебни заведения, санаториуми и други. Не се заплащаше за абсолютно нищо свързано с болничния престой на пациента. Зъболечението също беше безплатно, а лекарствата на символични цени.

Безработица

IMG_7495-1024x730

А по-точно нейното отсъствие. Всеки завършил училище- гимназия, СПТУ, техникум или ВУЗ, беше разпределян да работи още преди да е завършил. По време на социализма държавата по закон беше длъжна да намери работа на всеки трудоспособен български гражданин и го правеше, а милицията следеше да няма шляещи се хора по улицата.

Равенството

2

Наистина имаше разлика между “Върхушката“ и пролетариата, но тя не беше както е сега. Средната класа беше почти 95% от населението, а това значи, че на никого не му е липсвало почти нищо.

Почивка

10920098_10203965140352923_1662966834674139167_o-1024x722

Преди 1989 г. в НРБ почивката на всеки български гражданин бе гарантирана от държавата. С карта от предприятието на символична цена, хората пркарваха 14 дневен летен отдих в изградените за тази цел ведомствени почивни станции, санаториуми и други. Правото на почивка не беше “глас в пустиня“ и се спазваше много строго.

Армията

IMG_6973-768x1024

По време на социализма България имаше силна и мощна армия, която заедно с братските армии от Варшавския договор, трябваше да ни защити при евентуално нападение от най-голения ни враг тогава Турция. За числеността й, даже няма нужда да се споменава. Казармата също не е за пренебрегване, тя възпитаваше у всеки български младеж чувство за дълг и отговорност пред родината, мъжество, дисциплина и приятелство.

Увереност в утрешния ден

Scan-140201-0002

Гражданите на НРБ бяха напълно уверени, че нищо няма да се случи с държавата, в която живеят, нито с предприятието в което работят или пък с жилището, в което живеят. Хората си лягаха спокойно вечер без да се притесняват, че утре може да ги уволнят, да вдигнат наема или да повишат цените на всичко.

Общественото възпитание

1377141_609099325821231_206698343_n

От най-ранна възраст у децата се възпитаваше любов към труда, уважение към по-възрастните, нормите на поведение в обществото. Като следствие нямаше толкова хулигани, градовете бяха чисти и още куп неща които ще отнеме много време да се изброяват.

Стоките в магазините

В-Супера-над-автогарата-в-Сандански-през-80-те

Тук много хора ще попитат, “Какви стоки?“. Така е изборът не беше голям, но качеството в пъти надминава сегашното, всичко се произвеждаше по един стандарт БДС и това наистина значеше нещо, може и да е имало 2-3 вида салам, но той беше салам, а не нещо, което има вкус на салам.

Сигурност

482375_382799168499840_849753941_n

По времето на НРБ престъпността беше сведена до възможния минимум. Хората не знаеха какво е да си заключват вратите на домовете, а ако го правеха често оставяха ключа си под изтривалката. Нямаше страх, че някой може да те нападне, докато се разхождаш до късно вечер. Убийства и грабежи почти нямаше, а престъпниците веднага бяха хващани и получаваха справедлива присъда.

Още спомени
tn_20150422_123207
Животът в соцгетото

май 22, 2015
945079_534597826604372_1997613023_n
Вкусни спомени

май 10, 2015
10441134_820913837972988_6320975638967014326_n
Ретро музеят във Варна – прозорецът към близкото минало

април 21, 2015
82 Коментари

Сол
април 12, 2015 at 13:19

Можем да добавим и пенсионната система. При мъжете 60 години и 25 години трудов стаж, за жените 55 години и 20 години трудов стаж. При военни и милиция 15 години, а за 1-ва категория труд като миньорите 10 години стаж.
При това размера на пенсиите напълно стигаше за спокойно и сигурно изживяване на старините при положение, че всеки има жилище и право на безплатно здравеопазване, така нужни в преклонната възраст.

24.05 2015 в 15:22

Еми ето че се връщаме все повече и повече към соца - бездарието нагло триумфира, отвсякъде ни заливат претенциозни неграмотно съчинени пустословни текстове.

То дали не те бива при социализма или при демонокрацията кво значение има? Който си е бил тъп преди, си е тъп и сега. Абе какво толкова се е променимо, освен че сменихме "социалистическите" ценности с еврогейски?

Значи истината е, че ПРИ СОЦА БЕШЕ КОФТИ, обаче сега ПРИ ДЕМОНОКРАЦИЯТА - три пъти повече. Малкото хубави нещо от соца вече ги няма, лошите обаче останаха. А пък от Запад вместо материално благоденствие дойдоха само едни Гей Прайдове, еднополови бракове и кончитивюрсти. Еми колкото да не е и без хич де...

24.05 2015 в 14:38

Човекът с псевдоним "sk" е написал в пъти по-добър текст от тази интелектуална диария в статията, в която авторът, боравейки си с ужасна стилистика и набор от думи... не казва нищо. Аха да достигнем до дълбокия скрит смисъл на този профанизиран текст, а то нямало такъв. Всичко си било черно на бяло...

Чудя се защо хора, на които очевидно не им се отдава, се пънат та пънат да пишат?! Всеки идиот с относително добър правопис стана автор, творец, журналист, писател. Ама то не става само с езикова култура, текстът трябва да има и смислово съдържание.
То затова в училище български език и литература са два отделни предмета.

Само ако повече хора се занимаваха с това, което обичат и което могат...

24.05 2015 в 14:17

Преди време ми се случи да вземам такси в София и да трябва да стигна на Кравай, обаче шофьорите и млади, и възрастни ме поглеждаха странно и питаха къде е това.
А улица Здраве във всеки строй си остана една с един и същи път, а който иска да я промени се озовава някъде на запад от рая

24.05 2015 в 12:56

Еми социализма беше свален, комунистите вече не са власт, ние сме в ЕС и НАТО, демонокрацията победи!

Повече от 20 годин либерастия, толерастия, мултикултурастия, политкуректорастия и обикновена педерастия.

Що пак не сте доволни?