Кога ще ги стигнем румънците?

Владимир Каролев Последна промяна на 12 октомври 2020 в 21:14 13215 2

Снимка Сергей Антонов

Владимир Каролев

Миналата седмица Европейският парламент гласува Европейския закон за климата, който създаде обвързващите клаузи на амбициите на Европейския съюз за климатична неутралност. Парламентът взе решение за намаление на въглеродните емисии с 60% към 2030 г. (спрямо 1990 г.) и нетни нулеви емисии към 2050 г.

Пет европейски държави вече са поставили собствени цели за климатична неутралност в своите закони – Швеция се стреми към неутралност към 2045 г., а Дания, Франция, Германия и Унгария – към 2050 г. Самата климатична неутралност, или нетни нулеви емисии, означава баланс между емисиите и естественото и изкуственото улавяне на въглерод.

Светът емитира около 37.1 Gt емисии на година, а природата през горите и океаните улавя между 9.5 и 11 Gt годишно. Към момента няма икономически ефективни изкуствени методи за улавяне на въглерод в значителен мащаб, което означава, че основните усилия през следващите години трябва да са насочени към намаляване на въглеродните емисии от производство на енергия, транспорта и животновъдството. Забраната за държавна помощ за въглищната енергетика вече бе гласувана от Европейския парламент и влиза в сила след 2025 г.

Чисто философски тези политики се основават върху негативните външни ефекти в икономиката – един гори въглища, но всички дишат замърсения въздух и се разболяват. Следователно - горящият въглища трябва да ги компенсира по някакъв начин, като такива компенсации са известни в правото още от римската империя. Разбира се, дали именно въглеродният диоксид е най-вредният газ и всичко трябва да се върти около него е съвсем друг въпрос – разбира се, че не е. Но без значение дали и доколко сме съгласни с т.н. Зелена сделка, гореспоменатите политики ще се случат. И съответно България трябва да се адаптира възможно най-добре към тях по две очеизвадни направления:

1. Да осигури плавен преход в енергетиката си като убеди Европейската комисия да разсрочи възможностите за държавни помощи за фосилната енергетика до 2030-2035 г. - като срещу това предложи ясен план за извеждане от експлоатация на въглищните централи и заместването им с по-зелени алтернативи: ВЕИ, водород, природен газ.

2. Да насочи максимално количество европейски средства към частния бизнес и частните инвеститори, чиято продукция ще поскъпне вследствие на климатичните политики и ще загуби както експортна конкурентност, а вероятно и такава на вътрешния пазар, ако ЕС не наложи въглеродни мита. Това означава, че доколкото България е пазарна капиталистическа икономика, нейният устойчив икономически ръст ще бъде поставен под натиск.

Доколкото по втора точка нямаме почти никаква информация, тъй като националният план, отключващ Фонда за възстановяване и развитие, се пази в тайна, по първа точка България не прави почти нищо смислено.

В националния си план за енергетика и климат България залага по много от всичко. Струва си да споменем, че според родната стратегия към 2030 г. ще имаме производство на ток от АЕЦ Козлодуй и соларни паркове около 20-30% над нужната консумация в пиковите моменти – тотален абсурд, върху който се наслагват още камара абсурди като обещанията ТЕЦ-ове на въглища да работят до 2050 г., изграждане на още една АЕЦ без държавни гаранции, България да се премести на юг към Екватора, за да има с 8% повече слънцегреене и т.н.

И докато България обещава всичко на всички с нереалистичната цел да се превърне в регионален енергиен център, съседната Румъния - макар и с точно толкова фалирала фосилна енергетика като нашата - прави по-смислени крачки и вече е с едни гърди пред нас.

Държавната румънска CE Oltenia произвежда около 25% от румънската електроенергия и е най-големият производител на ток в държавата. Oltenia е собственик на цялата държавна въглищна енергетика в северната съседка и наскоро изпрати своя план за реструктуриране и декарбонизация 2020-2025 за одобрение в Европейската комисия.

Подобно на българската НЕК и по-специално Марица Изток 2, Oltenia е постоянно на ръба на техническия фалит, получаваща държавни помощи със съмнителна устойчивост и законност по европейските правила и с дълбоко неясно финансово бъдеще. Около половината от разходите на румънската компания са свързани със закупуването на въглеродни емисии, които да компенсират замърсяването от горенето на въглища. През 2019 година компанията губи около 180 милиона евро, а през 2018 загубите са били над 200 милиона евро. След доста дълга юридическа криза между парламента и правителството Oltenia успява да защити пред ЕК получаването на държавна помощ от също близо 250 милиона евро, но тя не е върната. Ситуацията като цяло е огледална на българската каша с Маришкия басейн – губещи държавни енергийни дружества, получаващи непрекъснато съмнително законни държавни помощи и все по-ясно очертаваща се сложна бъдеща дилема между това да върнат помощите и да опитат да се измъкнат от блатото с нови инвестиции.

Все пак румънците са поне едни гърди пред нас, тъй като със собствени сили са изготвили план за преструктуриране на въглищната си енергетика, който звучи адекватно, вече е изпратен до Европейската комисия и се очаква да бъде одобрен в рамките на тази година. Последното им дава шанс да получат разрешение да дават разумни държавни помощи за въглищните централи за поне 10-15 години напред в замяна на постепенното им затваряне и заместване с ВЕИ и газови мощности. Oltenia убеждава Брюксел, че ако й се дадат нужните отсрочки и държавни помощи, в рамките на 5-10 години новите мощности ще намалят въглеродните емисии на компанията с 38% при даже леко увеличени производствени мощности.

Според плана румънската държавна енергийна компания планира да намали въглеродните си емисии от 0.82 тона на MW/h към момента до 0.51 тона през 2026 година. Освен това се предвиждат и следните ключови зелени инвестиции:

- Четири фотоволтаични парка върху затворените въглищни мини

- Три нови газови модула в електроцентралите Turceni и Isalnita

- Рехабилитация на няколко малки водно-електрически централи

Общо Oltenia планира да изгради осем фотоволтаични парка с капацитет от 735 MW, да преобразува някои свои въглищни централи в газови и да инвестира 300 милиона евро собствени средства в модернизация на няколко въглищни централи. Цялата програма е на стойност около 1.4 милиарда EUR според първоначални оценки, които ще са в съотношение 50:50 - собствени средства към привлечени европейски ресурси в посока модернизация. Интересното е, че след изпращане на плана за преструктуриране към Брюксел румънски журналисти публикуват информация, че той всъщност е нараснал до 3.54 милиарда EUR.

Частният сектор в Румъния също се ориентира все повече към нови комбинирани производства на зелена енергия. Наприемер, частният GSP Holding в партньорство с публично-частния Romgaz обяви плановете си за строителство на нова 150MW газова електроцентрала в комбинация с 50MW фотоволтаична централа в югозападна Румъния.

Междувременно държавните водноелектрически централи в Румъния са организирани в друга публична компания – Hidroelectrica. Тя е в по-добра позиция, тъй като водноелектрическите централи са зелени енергоизточници и съответно планът й е още по-амбициозен – с 5.5 милиарда евро ще се изграждат наземни и офшорни вятърни паркове, фотоволтаични паркове, централи на биомаса, инсталации за производство и складиране на водород, както и мрежи за електромобилност.

Румъния има не по-малко опит от нас в писането на чудесни планове, които в крайна сметка си остават само планове. Но за разлика от България, планът им за трансформация на фосилната енергетика е поне навременен, правилен и вероятно ще бъде одобрен от Европейската комисия всеки момент. Северната ни съседка балансира и далеч по-умело между европейските и американските интереси и възможности в енергетиката от нас, като успява да структурира мащабни проекти като офшорното газово находище Midia с потенциал да покрие 10% от местното газово потребление до 2 години – собственост на ЕБВР и американския фонд Carlyle. Междувременно у нас американското посолство „бучи“ за все още неотмененото решение на Министерския съвет за прекратяване на договорите на американските централи след безпрецедентната проруска пропагандна кампания преди няколко години, а страната ни е практическа черна дупка на картата на новите енергийни инвестиции на ЕИБ и ЕБВР.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

7671

2

Hissarion

17.10 2020 в 08:55

Мангъров, Каролев, Йоло Денев и вълшебната катерица Беатрис имат запазени рубрики тука.

1025

1

kolio

12.10 2020 в 21:55

а бе знам, ОФФ-а, че търсите плурализъм на гледните точки, ма точно па Каролефф...