Къса памет

Последна промяна на 30 септември 2017 в 08:23 4828 0

Винаги съм писал с пълното и дълбоко съзнание, че пиша с крайна и непоколебима субективност. Всяка обективност ми е чужда!

Хоп! Милион хейтъри в ковчега на мъртвеца, йо хо хо и бутилка чай. Не пия алкохол от доста време, така че тия, които тихо и злорадо искат да се закачат за моето пиене – нека останат разочаровани. Бих вметнал само, че да се опитваш да нараняваш човек, който има проблеми с алкохола, наричайки го с мръсни и обидни думи е все едно да наричаш човек прекарал инфаркт ”мърша” или „боклук”. Както и да е. Лесно е да си нищожен и зъл.

Та. За всички хейтъри, които са така много и така плодовити на злоба, ще повторя – пиша извънредно субективно. И мисля, че това е единствения начин, по който може да пише честния човек.

Наистина – ужасен нонсенс! - как може някой, който казва или пише нещо, да си въобразява, че това, което казва или пише е обективно? Щом излиза от напълно субективната му душа? Ако щеш кажи 2+2 е 4 – и пак ще си субективен! Защото можеш да го кажеш в какъв ли не контекст, да вложиш в него какви ли не лични, субективни чувства. Фактът си остава факт? Не, не мисля. Ако някой иска да размишлява върху това, нека сравни фактите на Евклидовата геометрия и геометрията на Лобачевски, а също и да се осведоми за Теорията на относителността.

Ако пък повтаряш като папагал прочетени и накълвани факти – нима си обективен? Просто повтаряш някои чужди субективности.

Знам, че това не е тема за изпиване на екс, въпросът за съществуването на някаква „обективност” е по-колосален и от въпроса за смисъла на живота. Но нека кажа така на любителите на обективността: Дори и когато виждаш цифрите, които електронен кантар ти показва за теглото на някой домат – ти пак разчиташ на сетивата си, на личното си, субективно възприятие. А пък ако разчиташ на глупостта, че ако много хора вярват и твърдят едно нещо – то то е обективно – съвсем си я загазил! Защото тогава ще ти кажа, че преди четиристотин и двайсет години всички са твърдели, че земята си стои неподвижно като пън. И всички са били убедени в това и за тях това е била обективната истина!

Само Галилео Галилей е твърдял, че Тя се върти. И едва не са го изгорили заради това му субективно своеволие. Което ние сега приемаме за обективна истина. Може би докато не се появи някой нов Галилео Галилей.

Така. Стоп с приказките за субективността. Нямаше да ги пиша, ако не бяха важни. Просто исках дебело да подчертая, че кой каквото и да твърди, твърдението му е субективно. И подкрепянето на твърдението му от мнозинството не го прави по обективно.

Сега за паметта.

Тия дни американска информационна агенция привлече милиарди погледи (да, вече трябва да боравим с милиарди!), като публикува информация за американски младеж, бит, изтезаван и осакатен в Северна Корея. Вследствие на изтезанията, твърдят от агенцията, младежът починал. CNN естествено.

В разказа за младежа и в цитатите от интервютата на родителите имаше нещо много...плашещо. За мен. Субективно.
Какво плашещо ли? Ето какво. Ще кажа с цялата си субективност, но напомняйки, че съм доста по-запознат с човешкото поведение и реч от много други, тъй като съм бил психиатър, а сега съм писател: В разказа за Ото (така се казвал младежът, Бог да го прости), имаше нещо, което силно ми напомняше на нещо друго...

...На много други неща. В главата ми се завъртяха неясни спомени, които се изясняваха, колкото повече мислех върху всичко това. Спомени за подобни интервюта и разкази. Които съм чел тук и там през годините. Разкази за измъчвани американци през войната във Виетнам, за изтезавани американци преди войната в Ирак... но също и за прокудени и унижавани германци – преди нахлуването на нацистка Германия в Судетите, за потъпкани права на германци в прибалтийска Полша – преди Германия да обяви Полша за окупатор и агресор и да я помете за няколко месеца, и преди за "справедливо" отмъщение да избие шест милиона поляци. Преди СССР да нападне Афганистан, обявявайки, че помага на законното правителство срещу насилниците муджахидин. И така нататък.

Винаги, когато някой възнамерява да нападне някого – знам от опит – преди това усилено се опитва да убеди околните, че нападението ще бъде съвсем справедливо. Всъщност – преди да убеди околните, той някак си иска да убеди и себе си. Няма човек, дори и съвсем луд, който да действа, убеден в това, че действията му са неправилни и лоши. Не, всеки действа когато се е самоубедил в правотата си.

Всеки, преди да направи нещо ужасно, трябва да извърви един дълъг (но понякога и съвсем кратък) път на намиране на всевъзможни, истински или лъжливи доводи за убеждаване на другите в собствената му правота.
Всички знаем вица за вълка и заека: Абе зайо, ти защо си без шапка? Вълкът винаги ще намери повод за да пребие заека.

Та. Изведнъж се появи и измъчван младеж. Невероятно удобно.

Интересно - защо не се появи през шейсетте години в които Северна Корея е изолирана, а се появи именно сега? Някак съвсем субективно изпитвам силно недоверие към такива внезапни, но някак много удобни появявания.

Сега ще кажа и друго. Аз съм антикомунист, противник на всякакви диктатури, лудо влюбен в свободата, противник на всяка тирания, противник на всяка пропаганда, противник на всяко насилие! Комунизмът, тоталитаризмът, ограничаването на свободата на словото и на убежденията са ми ужасно противни. От малкото хора в България съм, които са съдени и осъждани за протести срещу потисническа и несправедлива власт. Препоръчвам на обичливите ми хейтъри да проверят това.
Освен това обичам Америка на Дорс, Америка на Марк Твен, Америка на Джек Лондон, Америка на Хемингуей, Америка на Джими Хендрикс, Америка на Джак Керуак.

Но се чувствам длъжен да заявя съвсем субективното си мнение: Когато за едно престъпление се получава информация само от едната, силно пристрастна страна – справедливост трудно може да има. Истина трудно може да се търси там, където се слуша само едната страна в един процес!

Чудя се: може ли един критичен, мислещ и цивилизован човек да не се възмути, когато на един съдебен процес се изслушва само обвинителят? Но не се изслушва обвиняемия?

Ако ще обвиняемият да е наистина изверг, убиец, ако ще да има срещу него куп доказателства. Доказателства с голяма емоционална тежест. Но...събрани единствено от адвокатите на жертвата му. Как може престъпникът да бъде обвинен и осъден без да получи адвокат, без дори да има правото да каже и една дума – ако не в своя защита, то поне за да обясни какво се е случило според него?

СNN казват – Ото е бил измъчван. Родителите му казват в интервю – има следи от изтезания. И Доналд Тръм казва – велико интервю!

Синсинати Инкуайър, вестник без никаква тежест, случайно съобщава, че всъщност според съдебните лекари по тялото на младия човек няма никакви следи от изтезания. Но това не е защитна реч. Това не се чува от никого и не интересува никого. Удобното съобщение вече е чуто от милиардите – КНДР не само че имат оръжия, ами и изтезават наши момчета! Много филмово, много в стил Рамбо, наистина!

Пак повтарям – диктатори като Ким Незнам си кой – не искам да споменавам и името му – са ми противни до дъното на душата. Противни са ми агресивните действия на всяка държава – независимо дали се казва Китай, САЩ, Русия или Северна Корея. Надявам се, че съм доказвал много пъти това.

Но когато виждам как уж, за да бъде свален един диктатор се използват същите, неговите диктаторски методи...

...методите на безогледна, прозрачно нагла пропаганда, медийните трикове за озлобяване на тълпата, за създаване на масова психоза и предвоенна омраза – става ми зле. Става ми ясно, че една пропагандна машина е задействана. И тя няма да се спре пред нищо. Докато не намери оправдания за включването на другата машина – военната.

Да убиеш насилника, заедно с всички, които живеят в една държава с него – това означава, че се превръщаш в него.

Превръщаш се в насилник и убиец.

Воден от напълно субективните си нагласи и чувства искам просто да спомена, че да се убиват невинни хора, деца, старци и жени, за да се свали диктатор не е нищо повече от едно обикновено, обичайно, вече не веднъж виждано чудовищно престъпление срещу Човешкото.

А да се свали един диктатор има хиляди начини. Само че въпросът не е в диктатора. Нали така?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !