Калин Терзийски: Dazed and confused

Последна промяна на 02 ноември 2019 в 09:16 4014 0

Калин Терзийски

Имаше такава песен на Лед Цепелин, да. В нея Джими Пейдж експериментираше с електрическата китара, извличайки звук с лък за цигулка. Но не затова сложих това заглавие, не.

Замаян и объркан. Така звучи заглавието - за тези, които още не ползват гугъл преводач.

Прочетох един материал из колосално-зашеметяващата сегашна преса (използвам тоя архаичен термин „преса” нарочно, за да предизвикам малко мислене по въпроса „Какво четем всъщност?”) и останах именно Dazed and confused.

Журналистически материл. За децата, които се натровили, били натровени, били отровени, били склонени към самоубийство, развили остра инфекция, получили хранително натравяне и т.н.

В заглавието се казваше, че версията за смъртта на едното от децата е „склоняване към самоубийство”. Но какво е склоняване към самоубийство, кой е склонявал към самоубийство и кого е склонил – въобще не се разбираше.

След това зловещо и в крайна сметка обвиняващо (но неясно кого) заглавие следваше текст, в който се говореше предимно за отравяне с храна.

Хм, казах си – че как се самоубиваш с храна?

И аз – зашеметен и объркан – се замислих. Защо трябва да се сложи заглавие, в което има такава определена зловещина, а след това да се дрънкат врели-некипели?

И всеки един опитен в живеенето в Наше Време човек ще каже: че ти от Марс ли падаш? Въпросът е да подхвърлят стръвта на читателя... Пък после да говорят разни общи приказки!

Още бай ти Петьо Блъсков... абе, какъв ти Петьо... още бай ти Йозеф Пулицърин... още той забеляза, че трябва едно потресаващо заглавие, а след това – и никаква информация да не сложиш в материала си,все пак той ще се прочете, а той е сложен там не защото трябва да информира, Бога ми, не... Tой е там, за да привлече именно вниманието на шараните – та да видят рекламите покрай него и да им се натикат тия реклами под прага на критичното внимание, да им се имплантират някъде в „предсъзнаваното” (прощавай, деди Фройд, че така намерки ти използвам терминологията, но и аз съм от пишещата орда и не цепя басма ни на думи, ни на дявол!)... Tака че – карай, да е весело! Склоняване към самоубийство, разбираш ли!

Да прочетем, та да изтръпнем от мрачно вълнение, да се почувстваме като във филм по Агата Кристи или „От местопрестъплението - Маями”.

Безбройни зловещи и страховити заглавия – под които се мъдрят изсмукани от пръстите и скапълени писания. Но важното е да е гротескно, да е черно, да е ужасно, да е нечовешко – защото това се търси, това продава, това веднага заковава, Боже помилуй, вниманието на идиотите! (A нима пък не съм чувал куп продуценти на предавания и редактори на списания да мислят именно така за своите читатели/зрители?!)

Специално в материала за горките отровени дечица – нищо особено – просто неяснота, обърканост и липса и на малко познаване на медицинската страна на въпроса. Но пък откъде накъде журналист да знае такива специфични неща?

Има интоксикации от бактериален произход, има и токсикоинфекции; и симптомите и на едните и на другите, включително и тези симптоми, които могат да дадат указания за специфичния микроорганизъм, който ги е причинил – са добре познати на всички лекари. Информация за това може да се прочете в съвсем прилични количества и в интернет. И струва ми се всеки, който тръгне да пише за нещо, е редно да прочете поне малко за това, за което ще пише.

Но всъщност не от това е моето негодувание, не от неинформираността идва! А от, струва ми се, умишленото замъгляване и оплитане, към което често се пристъпва в журналистическите материали с една очевидна цел – да се объркат и оставят читателите в ръцете на една овча, безпомощна и всъщност – доста удобна, именно овча паника! Защо удобна? Защото консуматорът с овчите си инстинкти обича да бъде злощастно, безпомощно объркан – това му дава прекрасен повод да цъка с език и да оправдава черногледството си! 

Леле, леле, колко е зле, колко е объркано, колко е замаяно и неясно всичко! И колко е страшно! – така пее своята мантра читателят на такива материали; и подобно на всеки медитиращ будист се потапя от джана в джана – все по-високо в уютните селения на обърканото си негодувание и отвращение от света! Много е гот да си замаян и объркан! Леле, леле – плюеш в пазва, цъкаш с език и си повтаряш: по-лошо не е било.

И щом по-лошо не е било – значи може и да му отпуснем каиша, нали така?!

Та така за объркващите материали. Хаос и уютна, черногледа мисловна суматоха предлагат те.

Но тези, които ги създават, не са Лед Цепелин, о, не.