Изток - Запад

Николай Фенерски Последна промяна на 16 октомври 2017 в 14:25 7419 5

Дали го искаме или не, но на планетата Земя всички човеци сме се договорили, че ще се ориентираме по някои общи точки, за да има разбирателство. Изобретили сме компаса. На него има 4 посоки, а стрелката сочи винаги север-юг. Заради магнитното поле на планетата ни. И като погледнем картата, установяваме, че България е на изток от Германия и Австрия.

В Германия и Австрия има замъци. В замъците има специална стая с уреди за мъчение. Някога и в България е имало крепости и замъци. Но археолозите все още не са открили нито един уред за мъчение, нито стая, в която хората да бъдат измъчвани физически. Не са открити дори метални маски на позора, с каквито на запад са украсявали провинилите се жени. Присъдата е била примерно един месец клюкарстващата булка да носи тежка метална маска на прасе. Mask of shame, маска на срама са я наричали. Ако много й знае устата, закичваш я да се научи. И други маски много, голямо разнообразие, най-причудливи форми. За различните провинения. Бавно, методично, спокойно. Изобщо, цяло изкуство на мъчението са произвели. Напишете schandmasken в гугъл и вижте картинките. Не е нормално. Но е ефективно.

Виждал съм стаи за мъчения в Братислава и Залцбург. В тях са наказвали не за да си признаят някаква вина. Вината е доказана. Наказвали са, за да спрат нарушаването на правилата. Хладнокръвна жестокост. Това е рецептата за спазване на правилата. Спира те, да речем, един немски или словашки полицай, (словашките са по-опасни и от немските, понеже са издигнали в култ прилагането на правилата, учениците задминаха учителите си) и ти казва - вие извършихте еди какво си нарушение. Прави констатация. Следва наказание, като математическа формула. Българският полицай пита – забеляза ли какво направи, знаеш ли защо те спирам. Задава въпроси. Следва – добре, прощавам ти, но вземи мерки. Пускали са ме така без рушвети и подкупи поне десетина пъти.

Немският родител констатира – синко, не си си написал домашното. Тихо, спокойно. На следващия ден по същия тих и жесток начин се налага наказанието, което не може да бъде отменено, две седмици без излизане или без компютър. И никакви емоции. Българският родител почва да крещи, що не си си написал домашните, говедо, глупак, нищо няма да стане от теб. Всичката пара в свирката. Успокоява се, а наложеното наказание не се спазва, щото на родителя му е докривяло, че се е скарал на детето. Това са два различни подхода. Западен и източен. Западната жестокост е възпитавана с векове. У нас тепърва се опитват да я въвеждат. Трудно е, защото нямаме традиции.

Но ще ви попитам – вие това ли искате, жестокост? В Истанбул, богат град, всеки пресича шосето, когато прецени, че е възможно, а не когато му светне зелена светлина на светофара като на кучето на Павлов. Да караш мотоциклет без каска там е нещо нормално. Със сигурност имат правила и забрани – но не се наказва тяхното неспазване. Едва ли има повече катастрофи от който и да е друг толкова голям град. Резултатите са едни и същи. Но все по-често у нас се чува, че ще се оправим, когато се въведе немската жестокост. Благодаря за такова оправяне. Не го искам. Смятам, че има и източен начин за справяне.

Ние сме източен народ. Защо трябва да се стремим да бъдем западен и защо сме възприели вече безкритично, че западният начин е правилният? Знам отговора, но ще ви прозвучи неприятно и ще ви го спестя.

Мой приятел кара велосипед в Германия. Сложил е каска, включил е светлини, движи се по велопътека. Позволил си е да се изправи, да не седи върху седалката, а да застане прав върху педалите. Отзад дочува предупреждението на възмутен немец – така не се кара, неправилен начин за каране на велосипед! И вие ще ми твърдите, че това е нормално, тази педантичност? Аз го наричам психическо отклонение. Не желая този начин на мислене да ми бъде налаган тук. Законът и правилата са ориентири, насоки и предписания. И може да бъдат спазвани. Но по преценка на човека, ако не вредят на другите, могат да бъдат и нарушавани. Това твърдение не е мутренско, както ще се стори на някои по-големи светци от папата. Това е изконно заложено в източната култура. Една идея сме по-цивилизовани, защото се ръководим не от външни рестрикции, а от собствената си съвест, за да не си вредим един на друг. Идеята за анархия е красива точно с това, че разчита на човешката съвест.

Но бяхме покварени от комунизма и сме допокварявани от дивотията и хаоса днес, поради което после превръщаме природата си в сметище. Но неконцесионираният Корал днес е най-чистият плаж на цялото ни Черноморие – ето добър пример за работещата ни съвест и естествена саморегулация. Оставени сами да се оправяме, ние нямаме проблем. Има източен начин, това твърдя. Не е нужно да следваме сляпо чужди модели. Стига да се обърнем към корените и традициите си.

Много още примери мога да приложа за изтока и запада, за източното разбиране и западния законов фанатизъм. Чехите и словаците бяха изумени, когато пресичахме истанбулските улици на червено през лятото. Смееха се. Но бързо се приспособяваха, като виждаха, че всички правят така. А немци, шведи, англичани много обичат да идват в България и Гърция на плаж, защото знаят, че тук се чувстват свободни. Убеден съм, че ако поживеят по-дълго у нас, първоначалният им порив да се натряскват безпаметно за десет минути ще отстъпи на нашия начин бавно и полека да отпиват от ракията, а после да замезят със салатка. Рестрикциите не работят. Те потискат. Детето, на което са му налагали безкомпромисни наказания няма да стане по-умно от детето, на което са му крещяли, без да го наказват. Но ще стане по-потиснато, по-измъчено и по-роботизирано. И някой ден ще прави забележки по улиците, когато види някакви „нередности“.

Оценявам това, което имаме, по-високо от онова, което ни предлагат. А на който не му харесва, светът е широк.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови