Изграждането на диктатора: власт на идеологията и идеология на властта

Момчил Даскалов Последна промяна на 25 март 2022 в 19:00 6452 5

Снимка Кремъл - пресслужба

“Путлер”, “Новият Хитлер”, “Хитлер на XXI-ви век”

Тези определения, отнесени към президента на Русия, все повече започнаха да набират популярност, дори извън социалните мрежи, намирайки място в материалите на световните медии и при различни анализи и коментари.

Заради нахлуването на Русия в Украйна и заради особено бруталния начин, по който се води войната - с масирано унищожение на жилищни райони, инфраструктура и огромен брой цивилни жертви, подобен интуитивен паралел е напълно обясним.

Дали е основателен обаче, дали историческите събития, контекста и условията, които родиха диктаторите на миналия век, можем да съотнесем към днешия владелец на Кремъл и най-вече към неговите мотиви, цели и способи за реализация? И как това би ни помогнало да предвидим следващите му действия?

Власт на идеологията

Идеологията като система на възгледи, представа за обществените отношения и визия за бъдещето на страната/империята присъства ярко в личностното изграждане на диктаторите на ХХ век, обуславя целия им път към върха и подчинява последващите им действия като единолични лидери на своите партии и държави, въпреки често обтекаемите постановки, манипулативни тези и ярко изразена пропагандна риторика.

Рано формиралият се в предвоенна Виена радикален антисемитизъм и прибавеният след Първата световна война остър антиболшевизъм са основните стълбове, върху които се изгражда идеологията на Хитлер. Пропита с национализъм, тя е насочена към възраждане на една нова Велика Германска империя - той вярва, че не само има способностите да я управлява, но и е натоварен с мисията да я изгради и разшири.

Хитлер участва и е награден като доброволец в Първата световна война. Години по-късно организира опит за преврат, т.нар. Бирен пуч, за което лежи в затвора година и половина. Междувременно е овладял неголямата Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП). Първата задача, която си поставя след неуспешния преврат, е ненасилственото и формално законно завземане на политическата власт в Германия. Постига го чрез изграждането на строга, почти военизирана, единоначална структура на партията и агресивно навлизане в политическия живот на страната.

Обявен е за Фюрер (на немски: Führer: вожд, водач, лидер)

На същата възраст Ио̀себ Бесарио̀нис дзе Джугашвѝли, нарекъл себе си Сталин, вече се е запознал с марксизма, минал е през членството в грузинската социалдемократическа организация “Месаме даси” и е приел класовата борба за своя съдба, вкл. и в нейните въоръжени измерения.

Още на 23 г. Сталин говори на голям митинг за Първи май, участва в организирането на мащабна стачка на железничарите, избягва арест като преминава в нелегалност. Продължава с издаването на таен политически вестник, въоръжени акции, арестуван е няколко пъти. Благодарение на бягствата и активната си дейност, става един от лидерите на болшевишкото крило на разцепилата се тогава Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП), първо в Задкавказието, а по-късно и като част от Централния комитет.

По-късно ще бъде наречен Баща на народите.

Още ненавършил 20 г. Бенито Амилкаре Андреа Мусолини изучава идеите на философа Фридрих Ницше, социолога Вилфредо Парето и синдикалиста Жорж Сорел. В началото на кариерата си изповядва социалистически и марксистки идеи, член е на Италианската социалистическа партия, но след края на Първата световна война, в която участва и е ранен, осъзнава техния провал и отхвърля ортодоксалния социализъм. През 1914 г. създава новото политическо движение Fasci Rivoluzionari d'Azione Internazionalista, членовете на което се наричат фашисти. През 1922 г. става най-младият министър-председател на Италия.

Известен е като Дуче („Лидерът“)

През 1916 г., на 23 години, Франсиско Франко Баамонде, или само Франко, вече е капитан. Ранен е тежко в битка с берберите. През същата година е повишен в чин майор и става най-младият старши офицер в испанската армия. През 1923 г. той става подполковник и командир на чуждестранния легион. През 1925 г. става полковник, а през 1926 г. – най-младият генерал в Испания.

Познат като Каудильо (Caudillo de España – водач на Испания)

На 25 години Путин завършва правния отдел на Ленинградския държавен университет с една единствена мечта – да попадне в редиците на Комитета за гражданска безопасност – КГБ, като пряк изход от тясната комуналка, в която е израснал и живее до завършването си. Според думите на известния руски журналист Леонид Млечин, автор на книги за Путин: “млад човек, който иска да стане разузнавач, избира сфера на дейност, в която не действат обичайно правилата на морала и нравствеността, основната задача е да склоняваш някого към престъпление (…) това нанася серизони поражения на психиката”.

По време на следването си Путин става член на КПСС, но не поради някакви идеологически причини, а като задължително условие за работа в службите. В крайна сметка се сдобива със заветната карта на КГБ и преминава през безлична кариера в отдела за контраразузнаване на Ленинградското управление. Единствената му задгранична задача е в “Дома на съветско-германската дружба”, в тогава приятелския Дрезден. Преди да замине завършва едногодишен курс в “Краснознамённая Академия внешней разведки имени Ю. В. Андропова (АВР)”.

Там е наричан Окурок (цигарен фас)

Изцяло корупционният модел на развитие на бъдещия диктатор и причинно-следствените връзки на инсталирането му в Кремъл (вж. статията “Раждането на диктатора”) доказват липсата на всякакви патриотични подбуди в действията на Путин.

„Кооперация Озеро“, наречена от руската разследваща журналистика „най-мътното езеро в света”, е името на създадения в далечната 1996 г. кооператив за вилни места от Путин и седем съдружници, бъдещи милиардери, превърнал се в пример, нарицателно и илюстрация на процесите по завладяване от руския президент на всички икономически, политически и силови лостове.

Модел, който ярко демонстрира липсата на каквито и да било идеологически цели на управлението на кремълския владетел.

Идеология на властта

Въпреки ширещото се мнение, че е бил повлиян от руския философ Иван Илин или от по-късния му събрат Дугин, генезисът на управленските похвати, крайно пресметнатите и прагматични действия и дори приликите с поведението на Хитлер и сходната пропаганда сочат, че Путин ползва насипна идеология с готови фрази и шаблони единствено за обяснение и оправдаване на вече извършени или бъдещи действия, обезпечаващи изпълнението на собствените му цели за лично обогатяване и задържане на власт - на всяка цена и с всички възможни средства.

Основният политико-идеологически инструмент, който ползва руският президент, е стандартното плашило: някаква външна заплаха дебне федерацията и нейните граждани, независимо къде се намират. Адресирана е според ситуацията – Чечня, Грузия, Украйна, но е генерално свързвана със “злите” западни сили и НАТО. Линия, която поддържа и до днес.

В развитието на своята концепция президентът стига до извода, че допълнително промотиране на изграждането на някаква нова Велика Руска империя всъщност е мощен пропаганден и вътрешнополитически мотивиращ инструмент.

Обявява, че разпадът на СССР е най-трагичното геополитическо събитие на века, прибавя православното християнство, славянското братско съпричастие и поръсва с малко модерен рев на рокерски мотори. Рисува наново образа на Великата отечествена война и нейните вечни антиподи – нацизма и фашизма, и умело вплита целия този идеологически микс в своя дългосрочен проект - план за дестабилизация на Запада, разширяване влиянието на Русия, или по-скоро на своето, на световната политическа сцена и поддържане на демокрацията по-далеч от границите на страната. Замисъл, подкрепен с конкретни военни действия и интервенции през годините (вж. “Как да си отгледаш диктатор”).

Главнокомандващият Путин обаче се оказа изненадан, неподготвен и вероятно фрустриран в сегашната ситуация. Замислена като блицкриг, военната инвазия в Украйна е зациклила вече месец с огромни загуби на жива сила и техника. Демонстрира се пред света несъстоятелността на уж втората по мощ армия на планетата и бе крайно неочаквана безпрецедентната остра реакция на световната общественост - с обединяване на правителства, бизнеси и граждани.

Тук маските падат, митовете се рушат. Прогнилата от корупция руска обществена тъкан, назначаването на зависими, лоялни и най-важното - немного компетентни военачалници от страна на президента, с цел да се елиминира бъдеща заплаха за неговото управление, дават своя резултат.

Липсва адекватна информация към върха.

Разузнаването и анализаторите, по стар съветски модел, подават само информация, която е по вкуса на висшестоящите – сигурен шанс за издигане. Рапортите за загубите на хора и техника стигат до определено офицерско ниво и не продължават нагоре - от страх за загубата на кариера, свобода, дори и живот.

Военната техника се оказва в лошо състояние - с пропуснати и некачествени ремонти, стари и негодни резервни части, разграбено оборудване.

Планирането и логистиката са пълна катастрофа, закъсали без гориво цели колони стават лесна плячка на украинските военни.

И най-важното – без плътна идеология, без висша цел и усещане за правдивост на свята кауза, мотивацията и морално-волевият стимул на руския войник клонят към нула.

В този случай идеологията не може да изиграе своята обичайна роля и въздействие. Липсва и план за изход. Задвижен е само механизъм за оцеляване – политическо и физическо.

В материал на Webcafe се цитира книгата “От първо лице” на Кеворкян, Тимакова и Колесников, където самият Владимир Путин разказва любопитна случка от своето детство:

“На стълбищната площадка научих един бърз, но важен урок какво означава думата „приклещен в ъгъла“. Имаше огромен брой плъхове във входа и с приятелите ми често ги гонехме с пръчки. Веднъж видях огромен плъх и го преследвах по коридора, докато не се оказа в ъгъла. Нямаше къде да бяга. Изведнъж той атакува, хвърли се към мен. Бях изненадан и уплашен. Сега плъхът ме преследваше. Той скочи през площадката и побягна надолу по стълбите. За щастие бях по-бърз и успях да затръшна вратата пред носа му.”

Параноичното поведение на Путин от последните месеци, нелогичните изказвания, смяната на риториката демонстрират объркване, но много трудно може да се възпроизведе цялостната атмосфера около диктатора. Правят се опити за анализ на егото, способността му за себеоценка и възприемане на реалността на фона на двадесетгодишно царуване. Не е ясно каква инфромация достига до него, кои са хората, които имат пряк достъп и влияние, какви са взаимоотношенията между групировките сред т.нар. силоваци – военните и висшите кръгове на ФСБ.

Но от друга страна, именно липсата на идеологически, верски мотив, наличието на реален страх и изключително изострен инстикт за самосъхранение ще бъдат надделяващите възпиращи действия срещу реално ползване на ядрено оръжие, както при главнокомандващия, така и при останалите по веригата на протоколите за изстрелване.

При методичен, хладнокръвен и постепенно засилващ се натиск от страна на НАТО и Запада, съпроводен с героичните военни действия на украинския народ и ефектите от санкциите, все по-отчетливо ще се открояват пролуките на кремълския режим.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3120

5

alfakentavur

26.03 2022 в 00:49

Сънуват ли роботите електроовце? - Не.

Сънуват ли копейкините тролове Путлер? - Да.
Мокри ли са сънищата им? - Да.

11112

3

borisboris

25.03 2022 в 22:23

Тарабата, личните нападки и обиди в дискусия са белег за емоционална нестабилност, ниска самооценка и беден интелектуален запас. Може би ако си продадеш задника на някой арабски шейх средна ръка, бензина ще ти е без пари. А сигурно и ще ти хареса.

11112

1

borisboris

25.03 2022 в 20:20

Извода за мен е, че мъглявия термин "руска душа" не е нищо повече от бегъл синоним на други термини от учебниците по психиатрия. Визирам както путлер, така и поданиците му които позволиха да ги подхлъзне по този начин.