Раждането на диктатора: кремълската игра на тронове

Момчил Даскалов Последна промяна на 14 март 2022 в 21:57 13631 15

Снимка Кремъл - пресслужба

1996 г. Кремъл, Москва

Звъни телефонът в кабинета на отговорника за руските имоти зад граница Сергей Викторович Пугачов. Представян към днешна дата като общественик и инвеститор, милиардер (бивш), понастоящем френски гражданин, замесен в безброй съмнителни бизнес дела и събития. Лежал в затвора за дребно мошеничество, основава една от най-мощните руски банки, обслужваща Кремъл – Международната промишлена банка, Межпромбанк. Сам разказва за последвалия разговор в свое над петчасово интервю пред журналиста Дмитрий Гордон.

Звъни шефът му – Павел Павлович Бородин. Бивш кмет на Якутск, през 1990 г. посрещнал подобаващо в далечната северна република лидера на Руската федерация Борис Елцин, година по-късно постъпва на служба при него като „Управител делата на Елцин“. Поема за стопанисване огромния масив държавни имоти на Федерацията и скоро може да каже за себе си, че „не е първият, но не и вторият човек“ в Кремъл.

- Има един човек, който трябва да го назначиш някъде – казва му Бородин от другата страна. - Дължа му услуга, отърва зет ми от съдебно преследване след извършена в пияно състояние катастрофа. Помниш го, беше заместник по международните въпроси на петербургския кмет Собчак и е много подходящ за теб.

Пугачов познава отлично кмета на Санкт Петербург, спомня си и за неговия заместник, свързан със скандалните операции с продоволствени помощи за града.

През 1991 г. под покровителството на кмета Анатолий Собчак заместникът му и председател на „Комитета по международни връзки“ към кметството, бивш агент на КГБ, Владимир Владимирович Путин се заема със сделките на Петербург по правителствената програма „суровини срещу продоволствия“.

В обширен материал разследващият журналист на изданието "Ведомостей" Владимир Иванидзе разкрива как на Запад са изнесени огромни количества ценни метали, газ и петрол за стотици милиони долари, но никакви продоволствия не пристигат в бедстващия Петербург. Статията не вижда бял свят чак до 2010 г., когато е публикувана на сайта на радио "Свободна Европа". Журналистът се позовава на публикувания доклад на сформираната почти веднага разследваща комисия, оглавена от члена на Градския съвет на Петербург Марина Селие, който препоръчва Путин и заместникът му да бъдат отстранени от служба и предадени на прокуратурата.

За съжаление нищо такова не се случва. Нещо повече, осем години по-късно, през 2000 г., когато Путин става президент, Марина Селие е принудена да заживее в отдалеченото село Ладино (Псковска област) с население от 60 души и да прекрати цялата си политическа и обществена дейност. След публикуването на статията десет години по-късно тя потвърждава в интервю за „Свободна Европа“ резултатите на доклада.

- Той е способен човек, комерчески, „хароший парень“ - продължава Бородин по телефона. – Ще пасне идеално за нашите дела.

Делата им са свързани с управление на имотни активи с паричен поток около три млрд. долара годишно, сума по-голяма от тогавашния валутен резерв на РФ.

Още като кмет Бородин се запознава с швейцарския строителен предприемач от албански произход Бехджет Иса Пацоли, заемащ важна роля в имотните дела. Наскоро е основал строителната компания „Mabetex“ в Лугано, бъдещ магнат, мултимилионер, за кратко президент на Косово. Предприемачът е получил от Бородин възможността да построи и ремонтира няколко обществени обекта в Якутск, но в Москва се развихрят на друго ниво. Заемат се с пищни ремонти на знакови сгради: Дома на правителството на Русия, Държавната дума, Съвета на федерацията и най-вече - сградата на Кремъл. Русия е в невиждана рецесия и разчита на финансови помощи от САЩ, Западна Европа, МВФ и Световната банка, а за тези ремонти се разходват стотици милиони долари.

- Вземи го, ще ни е полезен! – завършва Бородин разговора си с Пугачов и така през 1996 г. Путин се присъединява към екипа на управителя в Кремъл, назначен е като началник на „Управление задгранични имоти“, а малко по-късно - на длъжността „Заместник на управителя на делата на Елцин“.

1998 г. Лугано, Швейцария

Бдителен служител на Banca del Gottardo в Лугано засича подозрителни парични трансфери и сезира веднага главния прокурор на Швейцария. Отнасят се към фирмата на Пацоли „Mabetex“ и свързаната с нея в кремълските ремонти „Mercata“ - в чието пък управление са дъщерята на Бородин Екатерина Силецкая и съпругът ѝ Андрей Силецкий. Силецкий е онзи пиян шофьор, предизвикал катастрофата в Петербург, довела Путин в Кремъл. Замесени са имената на Елцин и двете му дъщери със сметки на кредитни карти, издадени на тяхно име от банката на Сергей Пугачов – Межпромбанк.

Главният прокурор на Швейцария Карла дел Понте, легендарна личност в борбата с мафията и прането на пари, стартира разследване, в центъра на което се оказва цялата група стопани на руските държавни имоти, президентът на Русия Елцин и неговото семейство. Това е началото на най-големия корупционен скандал в новата история на Русия – аферата „Mabetex“.

Сезирана е руската страна - в лицето на главния прокурор Юрий Скуратов, и той образува углавни дела, вкл. и към дъщерята на Елцин Татяна Дяченко, съветник на президента, както и съпруга ѝ Валенитн Юмашев, началник на администрацията.

За да се справят със заплахата, замесените предприемат смел ход. Убеждават Елцин да назначи Владимир Путин за шеф на ФСБ (Федералната служба за безопасност, наследник на КГБ).

Путин е назначен и се справя с поставената задача. Провежда операция по класическа методология на КГБ с изфабрикуван видеозапис, на който човек, „приличащ на главния прокурор“, е заснет с две проститутки в банята. Заформя се скандал, Путин лично потвърждава автентичността на записа и Скуратов е принуден да подаде оставка няколко месеца по-късно. След освобождението си описва всичко в книгата си „Кремълски договори“.

Следващият главен прокурор прекратява преписките поради липса на доказателства. Швейцарските дела също са прекратени поради липса на съдействие от руските власти. Като изключение Павел Бородин е арестуван през 2001 г. в Ню Йорк. Екстрадиран е в Швейцария, но осъден само на глоба за пране на пари, поради липса на доказателства за участие в престъпна група.

Преди крайната развръзка обаче, дъщерята на Елцин и зет му се готвят да напуснат страната, за да не рискуват с образуваните срещу тях дела.

В Русия правителството се ръководи от изпълняващ длъжността. Моментът е идеален. Помощникът на Бородин Пугачов представя идеята си - за министър-председател да бъде назначен Владимир Путин.

„От едната страна е главният прокурор като основен противник, нека го наречем, а от друга страна - ние ще имаме министър-председател“ – признава самият Сергей Пугачов. В позиция на самозащита руският президент Елцин възприема идеята и така и на 09.08.1999 г. назначава Владимир Путин за министър-председател на Русия.

Представен е пред страната и Запада. Млад, спортен тип, усмихнат, умее да говори – очевиден контраст с клатушкащата се и фъфлеща фигура на Елцин, когото светът не е виждал през последните две години. В телефонен разговор с тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън Елцин уверява: „Сигурен съм, че ще го намериш за високо квалифициран партньор“.

Два дни преди Путин да встъпи в длъжност, чеченският командир Шамил Басаев и йорданският радикал Ибн Хатаб влизат в Чечня и обявяват "Свещена война".

Новият министър-председател използва чеченската криза в своя полза. В този период в обкръжението и семейството на Елцин се заражда планът Путин да се включи в изборите за президент на Русия. Времето обаче е изключително кратко за кампания и промоция на новия играч. Възниква следващата идея – Елцин да се оттегли сам, да посочи Путин за президент и така да му осигури преднина с няколко месеца като действащ на поста. Валентин Юмашенко убеждава тъста си и решението е взето. Отнема малко време, за да се реализира.

На 4 септември, в разгара на боевете в Дегестан, избухва експлозия. Кола се взривява пред жилищна сграда в Буйнакск, загиват шестима. Пет дни по-късно експлозия убива 106 души в Москва, следва взрив в Москва със 119 жертви, взрив във Волгодонск убива 17 души.

Взривовете предизвикват паника сред населението и съмнения в способността на Елцин да ръководи страната. Все повече представители на службите публично обвиняват чеченските терористи.

Путин става известен с фразата си, че ще ги намери и ликвидира дори в тоалетната. Руснаците започват да го харесват.

Град Рязан, недалеч от Москва. Нищо неподозиращите власти арестуват двама заподозрени, заредили чували с експлозиви, детонатор и таймер в мазето на жилищна сграда. Оказват се служители на руската ФСБ. Наследникът на Путин Николай Патрушев заявява публично, че акцията е била учебна, а чувалите са били пълни със захар.

Официалното разследване на ФСБ на всички взривове посочва чеченците за виновници.

Журналистът Майк Екел разказва на сайта на радио „Свободна Европа“: „Независими журналисти, изследователи, дори и депутати, провеждат собствени разследвания и откриват сериозни противоречия." За много от тях има последици. Членове на парламентарната комисия са заплашвани и дейността ѝ е блокирана. Адвокат Михаил Трепашкин е бил арестуван и обвинен пред военен съд за разкриване на държавна тайна и прекарва четири години в затвора. Журналистът Юри Шекочихин умира мистериозно след отравяне.

Александър Литвиненко, бивш агент на ФСБ и съавтор на книгата „Да взривиш Русия“, умира след отравяне в Лондон. Живеещият вече в САЩ, другият съавтор - историкът Фелштински казва пред радио „Свободна Европа“: „Тогава беше ясно, че ФСБ взриви сградите, за да бъде обявена война на Чечня, а това доведе до избирането на Путин“.

Нищо от това не се доказва от официалните власти, но Сергей Пугачов потвърждава в друго интервю: “На Путин не му се наложи да прави никаква кампания. Организираните от ФСБ псевдоатентати, зад които стоеше той, както го доказаха и редица независими разследвания последствие, му гарантираха образа на спасител с желязна ръка“.

Седмица след случая в Рязан Путин обявява начало на сухопътната инвазия на руската армия в Чечня, а авиацията започна да обстрелва региона.

Елцин се оттегля в последния ден на изтичащото хилядолетие и назначава за свой приемник до изборите Владимир Владимирович Путин.

На 2 февруари, два месеца след като Путин става президент и почти пет месеца след като е посочен за премиер, руската армия навлиза в чеченската столица Грозни.

Следващия месец Путин печели 53% от гласовете на предсрочните президентски избори, неговата първа изборна победа.

Раждането на диктатора е факт.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-8390

16

Зулжин лепна ли си Z на голфа?

3120

12

alfakentavur

15.03 2022 в 10:29

Хахахаха :D :D :D
Ти за база данни чувал ли си? Точно за една минута се влиза и се променя едно число или поредица от числа вътре, ако има по-сложни релации - 5 до 10 минути.
Тя и рублата беше колко...? 0.014 долара. Сега е 0.007. Казах ли аз че сте в удивителен синхрон? Ето на :)
Генерирате отрицателни величини със скоростта, с която полицията арестува жена на площада, държаша плакат с надпис "Две думи" :D

3120

9

alfakentavur

15.03 2022 в 08:31

zuljin започва деня с рейтинг -9305. Да видим как ще е утре :)
Сигурно после ще са му виновни последователите на Сандийп Сатия Дев Йоги, които са се почесали от ляво надясно, а не от дясно наляво :D