Горчивото хапче на фалита

Владимир Каролев Последна промяна на 01 декември 2012 в 07:00 10155 184

Владимир Каролев
Владимир Каролев

 

Японците казват, че доброто лекарство горчи. Как мислите, 400-те коледни евро на калпак, които обещава гръцкото правителство на гръцките пенсионери, дали ще им загорчат много след 30 дни? Според мен даже ще им се усладят. Но българите казваме, че не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава.

Вече няколко пъти съм коментирал за множеството псевдо-мерки за икономии в Гърция (например съкратените служители в министерствата се назначават после в държавни фирми) и как зад политическия ПР параван гърците продължават да харчат много отвъд чергата си. Всъщност гръцките политици и граждани са си просто и естествено алчни – ако има кой да им дава пари срещу обещания, за нещо, което трябва да направят в бъдеще, то те ще ги вземат на драго сърце и ще ги изхарчат (кой ли не би?). Въпросът е дали това харчене помага на Гърция като икономика и на Европейския съюз (Еврозоната) като цяло?

Интересно е, че повечето хора като мен - противници на всякакви планове за спасяване на частни и държавни организации и институции с пари на данъкоплатеца, досега се аргументираме предимно с теорията за т.н. морален риск, която е станала популярна още в края на 19-и век в Англия като аргументация за фалити на някои застрахователни дружества. Което, честно казано, е голям пропуск. Ето защо вчера се сетих, че Гърция нито е първата, нито ще бъде последната държава с дългова криза и е интересно да съпоставим как са се развивали икономиките на държави, които са престанали да плащат по суверенния си дълг (т.е., са фалирали) и как се развива икономиката на спасяваната от страните от Еврозоната и парите на Международния валутен фонд (тоест всички данъкоплатци в света) Гърция.

На следващата графика съм нанесъл усреднения икономически растеж 4 години преди и след годината на държавен фалит в 11 случая за последните 50 години. С някои изключения, които не съм включил поради липса на данни (примерно Югославия) или тяхната незначителност (фалити на много малки държави), можем да твърдим, че това са всички основни такива казуси за последния половин век. На графиката нанесох и растежа на Гърция от 2005 до 2012 г., включително прогнозния такъв за 2013 и 2014 г.

Видно от историята, горчивото хапче на фалита е добро лекарство. То води до т.н. deleveraging, намаляване на публичния дълг, както и до неизбежни мерки за намаление на публични разходи, процес, който политиците нарекоха austerity. На български това чисто и просто означава една държава отново да достигне до ниво на задлъжнялост, което е сравнително ниско и лесно за обслужване. Държавата, натрупала огромен публичен дълг, си научава урока, че натрупването на неустойчиви нива дълг води до финансова/дългова криза. Натрупалите дълговете политици обикновено падат от власт. Избралите ги избиратели понасят бремето на една или две години с негативен икономически растеж. А кредиторите също си научават урока, защото губят част (понякога голяма) от парите си, които фалиралата държава няма да върне. Всички научават нещо полезно от фалита, а историята показва, че всички страни са достатъчно схватливи да си извадят относително бързо правилните заключения и икономиката на фалиралата държава започва бързо възстановяване след една - до две години в рецесия. Разбира се, историята също така показва, че и политиците, и инвеститорите забравят уроците от подобен фалит. Поради което фалитите се повтарят – например през 19-и и 20-и век Гърция е фалирала пет пъти, за последно през 1932 г. (ако не броим 2009 г.).

Какво се случва днес в Гърция? Веднъж натрупала неустойчиви нива на дълг, гръцките политици и граждани няма да научат много, ако Гърция бъде спасена. Натрупалите дългове политици дори в момента са на власт. Избралите ги избиратели искат, ако може, Меркел да им даде едни десетки милиарди, след това да им се извини за неудобството, че им е прекъснала следобедната дрямка, след година да даде още толкова, а ако може да прати и някоя празнична пенсийка или заплатка. Кредиторите също не научават много, въпреки че те понесоха вече загуби. Плахите мерки за икономии веднага будят социално недоволство, а опозиционни политици от крайно леви и крайно десни партии съвсем открито говорят за изнудване на държавите-спасителки и опасване на границите с противопехотни мини. Чуждите данъкоплатци пък виждат как парите им потъват без никакъв смисъл в гръцката черна финансова дупка, което води до политическа нестабилност и социално недоволство в страните-спасителки. В крайна сметка, гръцката икономика ще бъде поне още 4-5 години в рецесия, а лошият пример е заразен и вече се разпространи из други държави, застрашавайки финансовата стабилност на целия Европейски съюз.

С две думи - Европейският съюз падна в трап, който половин дузина държави прескочиха през последния половин век. Доста глупаво, според мен, особено, когато стотици икономисти и политици сочеха към този трап през цялото време. И още по-глупаво, когато имаш претенции да си най-съвършеният икономически и политически съюз създаван някога. Но пък поне за пореден път се убеждаваме, че политическите глупости не са български патент.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!