Ден 9: Денят на мармота. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес ще обобщя всичко дотук с това сравнение от известния американски филм, ето историята накратко:
Един журналист, тръгнал на отразява Деня на мармота (традиционен предпролетен празник в Северна Америка) в малко градче, попада в пространствено-времева дупка, образно казано, и започва да живее в Деня на мармота - ляга си, на другия ден се събужда, и отново е Денят на мармота, и му се случват едни и същи неща - от суртинта, среща същите хора, които му казват същите фрази, присъства на същите случки, и о, ужас - трябва да отразява все същото събитие - излизането на мармота от дупката му, ВСЕКИ БОЖИ ДЕН.

Та в този смисъл, от днес вече живея с убеждението на много други канадци, че е настанал Денят на мармота:

Още от сутринта стана ясно, че Тръмп не е махнал митата на стоманата и алуминия, само е свалил от 50% на 25,% а Дъг Форд в замяна е отменил 25% надценка на тока. И са се разбрали да се срещнат във Вашингтон да решават въпроса генерално.

Забележителното е как двете страни съобщиха за това събитие (изводите оставям на вас):

Излиза Дъг Форд казва: "снощи късно ми се обади Лутник (търговския съветник на Тръмп) и ме помоли да отменя това с тока, в замяна те ще намалят митата и ще се видим в четвъртък във Вашингтон, за да обсъдим всичко дотук. Надявам се да постигнем споразумение."

Показват Тръмп в Овалния офис, след протоколна среща с ирландския министър-председател, той отговаря на въпрос на журналист дословно така: "Имахме МАЛКИ проблеми с тока от Онтарио, но това се реши, Дъг Форд се съгласи да отстъпи, това е победа за нас (очаквано)".

Излиза Лутник по фокс нюз и казва горе долу следното: Дъг Форд клекна на нашите условия, то няма и как да бъде другояче, президентът Тръмп е най-великият, най-успешният президент който някога сме имали... и прочие в оня стил, който някои американски журналисти сполучливо нарекоха "Политбюрото на Пхенян".
(Поне кажи КОЙ на кого се обади бе, чиче)

Аз смятам, че добре разбирам английски и пак не вярвам на ушите си. Няма такова падение, човешко и журналистическо.

Сега е вечер, но реших да не гледам новините от следобед и може пак да ви недоосведомя, но тъй като утре е отново Деня на мармота, нищо няма да сте пропуснали.

Но не затова исках да говоря толкова дълго, а за Слона в стаята.

А той е, че всичката тази патаклама е повърхността на нещо друго - нещо толкова абсурдно и немислимо, поне за света в който сме родени, израснали и разбираме.
Всички тези споменавания на 51вия щат от Тръмп, дори вчера, предлагат съвсем друг прочит на неговите намерения - а именно, да превземе суверенна страна, заедно с хората и територията й, да я унищожи като отделна държава, да подчини хората й и да открадне ресурсите й.

Ако сте следили риторикатта на Путин преди да нападне Украйна, ще се шокирате колко еднаква е тя с тази на Тръмп.

Но все пак, Путин е диктатор, Русия е империя от 19ти век, народът винаги е държан в състояние на война или възпитаван със завоевателни амбиции.

А какво правим, когато такива апетити се появат в демократична страна, у човек, който се държи и изживява като диктатор и когото - парадоксално - досега никой от обкръжението или другите представители на властта не е конфронтирал пряко по този въпрос?

Вчера ми попадна интервю с конгресмен, който вече е внесъл законопроект за ненападение на други държави. (да ви звучи като пакта за ненападение Молотов-Рибентроп? И на мене.)
Та запитан дали вижда реална опасност от такова нещо, той казва приблизително следното: "Аз дори не допускам,че някой в Америка сериозно гледа на присъединяването на Канада като възможност изобщо, но предвид всичко, което се случва в последните дни и седмици, реших да ИЗПРЕВАРЯ възможни такива развития, и да съм готов с такъв закон, ако се наложи НЕЩО да се гласува в Конгреса."

Само по допустимостта на такъв въпрос и наличието на такъв законопроект, можете да съдите за степента на лудост, страх и ступор, които са обзели тези, които са призовани да пазят демокрацията в САЩ. И говорим както за демократите, така и за републиканците.

Друг сенатор, Кели, бивш астронавт, този когото Мъск нарече "предател", задето посети Украйна миналата седмица, каза днес нещо интересно в интервю: "аз много добре работя с колегите-републиканци, НЯМА ДА СПОМЕНАВАМ имена, но те дойдоха и ми се извиниха и казаха, че не споделят мнението на Мъск, обаче не смеят да го кажат публично."

Та на тази мисъл ви оставям.

Денят на мармота всъщност е алегория за това как един живот може да изглежда пълен, динамичен и смислен, докато вътре е ЗАСТИНАЛ в ступор и неразрешени вътрешни конфликти. Във филма, героят успява да преодолее всичко, когато разрешава вътрешните си конфликти и решава да постъпва като себе си, принципно, каквото и да му струва това.

Утре ще ви пиша за Съпротивта на Чарли Ангъс, защото освен преговарящи като Дъг Форд (а.к.а. Капитан Канада), имаме и други супергерои в това интересно време.

Elbows up!

------------------------

Разговора ни с Райна Александрова можете да видите тук:

Цялата поредица с дневниците на Райна Александрова можете да намерите като натиснете името на автора.

Следете новините ни в GoogleNews