Да се вкопчиш в Живота

Последна промяна на 11 януари 2018 в 08:00 2965 0

Майкъл Кейн дирижира чановете на няколко швейцарски крави в "Младост".

От топ 30 на най-продаваните български книги съм прочел само 4, добре ли е? От тях мои фаворити са Чудомир и Георги Божинов, все автори, които не са между живите. Димитър Чорбаджийски умира през 1967 на 77 години, а Божинов си отива през 2004 на 80. Горе-долу това е продължителността на живота ни тук, 77 – 80. Преполовиш ли ги, гайките ти почват да прискърцват, горивопроводите губят еластичност, почват да се чуват разни странни звуци от двигателя понякога, съединителят чат-пат буксува, увеличават се и козметичните белези. Тези, които могат да си го позволят, се подлагат на основен ремонт, но резултатът е, че преко сили успяват и те да добутат до 77 – 80… Е, Исур Даниелович Демски, известен и като Кърк Дъглас, вече е на 101, Господ здраве да му дава, но и той няма да литне с орлите. Така мисля. Опитите на човек да стане безсмъртен продължават, не знам какво ще стане, когато успеят. Нурсултан Назърбаев отдавна се скара на учените да побързат, щото вече и той навъртя 77 на километража, а така му се ще поне още век да посултанства. Да нурсултанства.

Малко преди да си тръгне от тоя бял и красив свят, Чудомир в болницата се шегува: „Чудех се, като остарея, какво ще правя. А аз щял съм да развъждам раци.“, „Че ще се мре – ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм, има да се карат наследниците.“, „Види се, са усетили, че скоро ще почна да изстивам, за да ме нагряват. Първо ще ме нагряват в Берлин, след това ще ме изстудяват в София, после ще ме опяват в Казанлък.“ Човекът е много смъртен. При това внезапно смъртен и никой от нас не знае дали някоя Анушка не му е подляла нейде там олиото. Какво друго му остава на същия тоя смъртен човек, освен да се пошегува преди заминаване. „Искам да ме нарисуваш прав у ковчег“, майтапеше се един приятел, когото изпратихме преди няколко години. „Леле, мамо, колко хубаво си го изкопал! Като умра, ще те викам да ми изкопаеш и на мен!“, възхищаваше се една баба на гробокопача в Бяла Слатина. Ама и той не ù остана длъжен: „Като правиш нещо, го прави с кеф. Копая ти го с гаранция. Доживотна.“

Много са творбите, посветени на старостта и смъртта. След старостта следва смърт. Това е една тема, така излиза. Бенджамин Бътън, който върви по обратния път от старец към бебе, е възможен само на филм. С напредването на времето все повече се замислям за това как жестоко изтичат дните и годините ни от ръцете ни като вода в пясък. Трябва да има и друго, нали? Не може да е само това. Само че мнозина смятат, че може. И че е само това. Нищо повече. Колкото си поживял, толкова, край на мача. И се сблъскват двете идеи, на хората, които вярват, и на скептиците, за които няма нищо отвъд видимото и осезаемото. Това са двата типа възприятия на околната среда. Умът, който вярва, и умът, който е така сюрреалистично мрачен, че отрича всяко нематериално и невеществено съществуване на живота. На душата.

Обичам концептуалното, експерименталното и провокативното кино. Но сега ще ви спомена само за 3 обикновени много добри нови филма − от един иранец, превърнат в американец, един италианец и един французин. Филмите отразяват идеите на режисьорите. Паоло Сорентино направи през 2015 „Младост“ със 76-годишния Харви Кайтел и 82-годишния Майкъл Кейн в главните роли. Старостта и всичките ù прелести са показани в близък план. Не е спестено нищо. И тая човешка телесност, в която всички са впили зъби и нокти, е така натраплива, толкова важна, че 45-годишният Сорентино, волно или неволно, се издава колко много го потиска това негово лично преваляне на върха, след което следва само спускане надолу. Колко го е страх от безсмислието… Красивите швейцарски планини, младите женски тела – как да изоставим всичко това, пита човекът. Казвам ви, не може да е само то, няма как да е така жестока подигравката. Убеден съм до смърт, че има и Друго. И То е повече от всичко видимо.

Наскоро изпратиха в последния му път, както се казва, и Джони Халидей, когото сме свикнали да изписваме Холидей. През тази финална за него 2017-а старият рокаджия участва за последно в един филм като себе си, „Рокендрол“ на Гийом Кане. Франсетата винаги са правели нещата с финес. Филмът е комедия, която не се съобразява много с жанровите граници и на места прелива в пародия и мюзикъл, но съвсем за кратко, колкото да не ни изгуби като зрители, с точната мярка. Няма да ви го преразказвам, само ще ви съобщя, че старият Джони даде съвет на изпадналия в криза на средната възраст актьор, с който той се превърна в карикатура на себе си, направи мускули и актьорската му кариера продължи шеметно, но не във Франция, а на едно друго място, където борбата със старостта е много по-напреднала.

И да завърша с „Папа Хемингуей в Куба“, филм на Боб Яри от 2015-а, който БНТ излъчи на 26 ноември 2017. Последните години на големия Папа, в които той беше показан сразен, слаб, разкаял се за това, че се е разделил с първата си жена… А сигурно и за много други неща. Колко болезнено се е подхлъзнал старият Хем. Казват, че било фамилна обремененост, че неговият баща също се е самоубил. Повече не можел да пише и да прави секс, това го угнетявало, мачкало… Той цял живот само на това ли е разчитал, на секса? Колкото и гениален писател да е бил, не е ли подозирал, че някой ден просто ще трябва да стане стар? И когато този ден дойде, ще трябва да бъде достоен. Но не с фалшиво човешко достойнство, а с Божествено. Знам, наясно съм какво ще ми кажат българските интелектуалци… и Калин Терзийски. Все едно нарочно някой ги подстрекава да твърдят най-либерално, че човекът е толкова напълно свободен, че може да си избере дали да живее или да спре да го прави и всички, които смятат самоубийството за грешка, грях, непреодолима гордост, са просто селски тъпаци. Ами добре, пичове. Селски тъпак съм. И не приемам самоубийството като решение. Смятам го за нищо повече от проява на слабост. Породена от най-свирепия човешки недъг – гордостта.

За какво твориш? За да обезсмъртиш името си? Ама че нелепост. На никой от обезсмъртените не му е пукало особено дали ще се обезсмърти сред човеците. Не с тази цел е пишел и Хемингуей. А на едни по-други обезсмъртени им е пукало да се обезсмъртят в Твореца, който ги е създал. Старостта е просто коректив на тия турбуленции от годините ни на телесни удоволствия. И един последен изпит преди финала тук долу.

Това е. Бъдете здрави. Повече физзарядка и само био, еко натурални здравословни храни. Може пък някой от вас все пак да успее да литне с ония мъдри тристагодишни орли.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !