Столичани празнуват 141 г. от обявяването на София за столица

Днес се навършват 141 години от обявяването на София - град с вече над 7000 г. история - за столица на Княжество България.

Изборът направило на 3 април 1879 г. Учредителното събрание.

Същата година е изготвен и първият градоустройствен план на града от инж. С. Амадие. Той в голяма степен дава днешния облик на София. За изграждането на новата столица са привлечени Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, който проектира сградата на Народното събрание; първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др.; швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.

През 1891 г. по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек е построен Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.

След Освобождението Временното руско управление начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се установява в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 г. Подписването на Берлинския договор налага преместването на управлението и княз Дондуков през месец октомври същата година се установява в София.

Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския договор в Търново предстои свикването на събрание на българските първенци, за да изработят „Органически правилник на Княжеството”. Учредителното събрание трябва да реши и въпроса за столичния град на България.

Идеята София да стане столица е на проф. Марин Дринов. Големият български учен, професор в Харковския университет, автор на крупни исторически трудове, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. Той се ползва и с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към Дринов и се вслушва в съветите му.

Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.

Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 г., Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно и с въодушевление.

Следете новините ни в GoogleNews