Една на пръв поглед обикновена дата в историята ни с времето ще се превърне в еталон и символ. Това е 10-ти ноември 1989 година. На пленум на ЦК на БКП Тодор Живков бива освободен от поста генерален секретар на партията. Това се случва 33 години след встъпването му в едноличното управление на страната.

Самият Живков не е абсолютно наясно какво се случва. Само ден преди това "Берлинската стена" - символ на разделението между Западна и Източна Европа,  пада. Живков е принуден да подаде оставка. Това искане е внесено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Предложението е подкрепено и внесено от близките на Живков съратници, сред които Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров и други. На доскорошния лидер на БКП не е дадена възможност дори за заключителни думи. Ето какво казва Луканов:

"Категорично подкрепям предложението на Тодор Живков за оставка. Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и неговото бъдеще. Днес и утре за нас са такива дни и всеки е изправен пред една изключителна отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо. Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двумислие този въпрос трябва да намери решение. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос. Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение. Всяко друго решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обремени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка."

Централният комитет утвърждава Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. Въпреки тези неочаквани ходове от страна на БКП, самият 10-ти ноември не поставя началото на големите промени. Макар датата да се приема за символ на предстоящия преход, първите наченки на смяна на режима идват месец по-късно, когато БКП се отказва от еднопартийния модел на управление.

Формално първите сериозни промени в политическия живот идва едва през юни 1990 година, когато в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарна система.