На този ден през 1847г. е роден видният български революционен деец и съратник на много борци за свобода – Тодор Стоянов Кирков (Войводата). Той е един от онези българи, които в края на XIX век избират трудния път на съпротивата в името на така жадуваната свобода. 

Тодор Кирков е отгледан и израства в град Ловеч, в семейството на Стоян Конов и Кена Драсова. В родния си град получава и образованието си, като негови учители са Янко Христов и Никола Ковачев. Подобно на много други представители на „младите”, по стечение на обстоятелствата и благодарение на свой роднина – революционера Иван Драсов, Тодор Кирков се включва в борбата за освобождение на българите.

През 70-те години на XIX век емигрира във Влашко.  Там се среща с видни личности на движението, като Христо Ботев и воеводите Филип Тотю и Панайот Хитов. След сформирането на Гюргевския комитет, Тодор Кирков участва в последните му заседания и е избран за помощник-апостол на Стефан Стамболов. Заедно с Христо Караминков, Георги Измирлиев и Христо Иванов – Големия те трябва да действат в I-ви Търновски революционен окръг. След заседанията, ловчанлията се среща с Христо Ботев и Иван Хаджидимитров. Той получава пушка, револвер, кама и бинокъл и е изпратен обратно в родината. Преминава Дунава нелегално, без да бъде забелязан от турските граничари и взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание. В началото на май 1876г. започва въстранието в Трявна, по нареждане на местния революционен комитет Тодор Кирков е посочен за подвойвода в „Трявненската чета”. Тя влиза в сражения както с редовната турска войска, така и с башибозуци. В хода на битката обаче българите са принудени да се отбраняват, под командването на Тодор Кирков.

 С много жертви те успяват да се откъснат от турците и да се разпръснат. Ловчанлията също успява да избяга, но остава сам. Няколко дена по-късно е заловен в махала Драгановци, предаден от местни жители. Заедно с Цанко Дюстабанов и Стефан Пешев е осъден на смърт чрез обесване от турския съд. Според Захари Стоянов, Тодор Кирков е показал изключителна смелост и твърдост при разпитите и е запазил в тайна всичко, касаещо организацията. Присъдата на революционера е изпълнена на 24 юни 1876г. Той е обесен на централния площад в Ловеч, пред събралото се множество. Погребан е в двора на църквата „Света Богородица” – чест, която се оказва само на будни и видни граждани.

 Паметта на Тодор Кирков е увековечена през 1901г., когато ловчанлии, запомнили подвига му, издигат паметник в негова чест, а в основите му полагат неговите тленни останки.