Броят на хората, които проявяват силен интерес към новините, е намалял с около една четвърт през последните шест години, показва тазгодишният доклад на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет.

48% от хората по света се интересуват много или изключително от новините при 63% през 2017 г. 36% по света казват, че понякога или често активно избягват новините.

Авторите на доклада твърдят, че има доказателства, че аудиторията "продължава избирателно да избягва важни истории като войната в Украйна и кризата с разходите за живот, тъй като намалява депресиращите новини и се стреми да защити психическото си здраве".

Докладът за цифровите новини през 2023 г. заключава, че аудиторията на традиционните телевизионни и печатни медии продължава да се свива, но онлайн потребителите също проявяват по-малък интерес.

Четирима от всеки десет души (40%) казват, че се доверяват на повечето новини, което е с два процентни пункта по-малко от миналата година.

56% от анкетираните не са сигурни, че могат да разпознаят кои новини са искински и кои - фалшиви онлайн. Те се увеличават с два процентни пункта.

Възходът на TikTok

Най-важната социална медийна платформа за новини все още е Facebook, въпреки че тя е в дългосрочен спад и броят на влизащите в нея всяка седмица, за да четат новини е намалял от 42% на 28% през последните седем години.

Фейсбук също е понижил рейтинга на новините. Промените в алгоритъма през последните години бяха катастрофални за някои организации, които разчитаха на трафика, който идва оттам.

За сметка на това, в TikTok и Instagram е налице възход в това отношение. Сега Instagram е източник на новини за 14% от хората, а TikTok - за 6%.

Картината е различна при младите потребители. Всеки пети (20 %) на възраст 18-24 г. се информира от TikTok, което е увеличение спрямо 15% м. г. Платформата "е най-бързо развиващата се социална мрежа в нашето проучване".

Не е задължително обаче това да са новини от традиционните доставчици на новини. По-вероятно е потребителите на TikTok да получават новини в платформата от известни личности, инфлуенсъри или обикновени творци, отколкото от основните новинарски агенции или журналисти.

Харесването, споделянето и коментирането на новини в отворените платформи на социалните медии също намалява. Една от предполагаемите причини за тази промяна е нарастващото усещане, че онлайн разговорите в платформи като Facebook и Twitter стават все по-токсични.

Макар споделянето на статии и времето за ангажиране да са намалели, тези платформи не са изоставени. Twitter попадна в заглавията на вестниците, след като беше купен от Елон Мъск, но изглежда броят на хората, които използват сайта всяка седмица, почти не се е променил. Според „Ройтерс“ няма доказателства за масово преместване към конкуренти като Mastodon.

България

Въпреки политическите промени в страната и падането на кабинета на Бойко Борисов не се наблюдава преодоляване на дългогодишната нестабилност в медийния сектор. Влошаване има при вестникарския бизнес и заради увеличените разходи за хартия.

През изминалата година няколко по-малки вестника бяха закрити, тъй като не успяха да се адаптират към цифровите технологии. Повечето местни медии изпитват необходимост да останат близо до властта, отбелязва докладът и допълва, че обществените радио- и телевизионни оператори БНР и БНТ „отдавна са свикнали да правят това“. Търговските фирми често искат да си осигурят реклами, подкрепяни от държавата.

По отношение на Нова тв и BTV - собственост съответно на United Group и Central European Media Enterprises (CME) – докладът посочва, че Нова се възползва от по-голямата редакционна независимост, която е възможна благодарение на чуждестранната собственост, докато BTV дава приоритет на поддържането на добри отношения с всяко правителство, което е на власт, пише в него.

Цитират се и „Репортери без граници“, според които разследващите журналисти редовно стават жертва на неправомерни правни процедури, а корпоративният натиск продължава.

Обръща се внимание и на неотдавнашно съдебно дело, заведено от голяма застрахователна компания срещу Mediapool.bg, с претенция за рекордно обезщетение за статия, критикуваща нейните бизнес практики. Исканата сума от 510 000 евро - повече от два пъти годишните приходи на фирмата - вероятно ще възпре други от подобни разследвания, вещае докладът.

През изминалата година повечето медии заеха предимно проевропейски и прозападни позиции. Проучванията обаче показват, че общественото мнение е доста балансирано. Докато проучване на Евробарометър от есента на 2022 г. установи, че 74% от всички граждани на ЕС одобряват подкрепата на ЕС за Украйна, в България този процент е едва 48%, което поставя страната на еднакво ниско ниво с Гърция.

Мнението за присъединяването на България към еврото изглежда доста променливо. През април 2021 г. Евробарометър регистрира 54% "за" и 44% "против", но през април 2022 г. този процент се променя на 44% "за" и 54% "против". По-скорошно проучване на общественото мнение, проведено от ноември 2022 г. по поръчка на Министерството на финансите, показа поляризация на българите, като 33% от населението го подкрепят (в сравнение с две трети от бизнеса), а 50% са против, но политиката се подкрепя от повечето медии и ще бъде придружена от рекламна кампания на правителството на стойност 5 млн. евро.

Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини. Но има много други цифрови иновации. Досегашните медии са отчели интереса на зрителите и рекламодателите към съдържанието, създавано от потребители, създавано от YouTubers, подкастъри и TikTokers, и няколко вестника, новинарски сайтове и радиостанции догонват в тази надпревара, като пускат свои виртуални студия.

BTV стартира подкасти, водени от най-популярните си журналисти, заедно с платформа за бизнес новини. Нова разработва собствена платформа Vbox7 - българска алтернатива на YouTube - предоставяйки платформа и инструменти за множество индивидуални творци, след което продава реклами срещу съдържанието и трафика, които те генерират.

Социалните мрежи за директни съобщения, като Viber и Telegram, набират все по-голяма популярност, отчасти защото улесняват избягването на законовите ограничения или на стандартите на общността на Facebook. Например, въпреки че в България е незаконно да се публикуват резултатите от екзитполовете в деня на изборите, съобщаването им чрез директни съобщения е разрешено. Но мнозина изразяват и загриженост относно ролята на социалните медии - като предпочитано руско средство за влияние - в разпространението на дезинформация в България.