В анкетата „Медиите и гражданите: какво зависи от нас?“ Фондация „Медийна демокрация“ се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.
Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“. Публикуваме коментара на философа Стефан Иванов.
Какво не одобрявате в българските медии?
Злоупотребата с тях. Превръщането им в централизирана пропагандна машина – с ясни или неясни собственици. По този начин голяма част от българските медии защитават определено статукво, фигури и политика. Този тип медии нямат за цел опосредяването, коментирането или анализа на новините, на фактите, на действителността. Те ги манипулират и подменят. Те изкривяват самия фундамент на публичността и обществената тъкан. Те не работят в обществен и граждански интерес.
Не одобрявам липсата на достатъчно силни защитни и регулаторни механизми спрямо този масов феномен.
Не одобрявам репресивните действия както спрямо отделни медийни фигури и личности, така и спрямо медии, които професионално, етично или сатирично се противостоят на тези практики.
Не одобрявам депрофесионализацията, консерватизма, вулгарността, липсата на базова обща култура в голяма част от медийната среда.
Не одобрявам незачитането на приет и утвърден етичен медиен кодекс.
Не одобрявам корупцията, цензурата или автоцензурата.
Не одобрявам лекото или категоричното прекрачване в полето на медийната фашизация.
Не одобрявам, че медиите се оказват жертви на пазара, рекламата, тиражите или кликовете и са готови да пожертват твърде много, за да оцелеят.
Не одобрявам, че медийните професии допуснаха престижът и доверието в тях критично да намалеят.
Не одобрявам комплексното налагане на една гледна точка, а не на плурализъм.
Не одобрявам е всъщност много меко казано за това, което мисля и чувствам.
Какво трябва да се промени? Какво зависи от нас като гражданско общество?
Може да звучи наивно или утопично, но има острови на алтернативата, чието значение е важно. Нужна е дълбочина, нужни са сериозни и дълги разговори и тази поредна разтърсваща криза може да послужи и за това. Нужни са и активно несъгласие, изобличение и критика – отказ от приемане на настоящата медийна ситуация като нормална или безалтернативна. Има и малки медии, които съществуват благодарение на общността около себе си – чрез самофинансиране и дарения от читателите, които ги уважават и ценят независимата им позиция. Това е само една от възможните стъпки за възстановяване на прекъснатия диалог между гражданите и медиите. За мнозина медийни специалисти, преподаватели и експерти са ясни и познати всевъзможни други мерки, механизми, институции и ноу-хау, част от които всъщност даже са въведени, но обикновено формално и кухо. Пътят обратно към новини, а не към опорни точки, към дебати с реформиращи последствия, а не към димни завеси и скандали за отклоняване на вниманието, е изключително дълъг и трънлив. Изисква работа, жертви на комфорт и време, може би и на различни видове сигурност. И този път този път се налага да бъде извървян.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)