В анкетата „Медиите и гражданите: какво зависи от нас?“ Фондация „Медийна демокрация“ се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“. Публикуваме коментара на философа Стефан Иванов.

Какво не одобрявате в българските медии?

Злоупотребата с тях. Превръщането им в централизирана пропагандна машина – с ясни или неясни собственици. По този начин голяма част от българските медии защитават определено статукво, фигури и политика. Този тип медии нямат за цел опосредяването, коментирането или анализа на новините, на фактите, на действителността. Те ги манипулират и подменят. Те изкривяват самия фундамент на публичността и обществената тъкан. Те не работят в обществен и граждански интерес.

Не одобрявам липсата на достатъчно силни защитни и регулаторни механизми спрямо този масов феномен.

Не одобрявам репресивните действия както спрямо отделни медийни фигури и личности, така и спрямо медии, които професионално, етично или сатирично се противостоят на тези практики.

Не одобрявам депрофесионализацията, консерватизма, вулгарността, липсата на базова обща култура в голяма част от медийната среда.

Не одобрявам незачитането на приет и утвърден етичен медиен кодекс.

Не одобрявам корупцията, цензурата или автоцензурата.

Не одобрявам лекото или категоричното прекрачване в полето на медийната фашизация.

Не одобрявам, че медиите се оказват жертви на пазара, рекламата, тиражите или кликовете и са готови да пожертват твърде много, за да оцелеят.

Не одобрявам, че медийните професии допуснаха престижът и доверието в тях критично да намалеят.

Не одобрявам комплексното налагане на една гледна точка, а не на плурализъм.

Не одобрявам е всъщност много меко казано за това, което мисля и чувствам.

Какво трябва да се промени? Какво зависи от нас като гражданско общество?

Може да звучи наивно или утопично, но има острови на алтернативата, чието значение е важно. Нужна е дълбочина, нужни са сериозни и дълги разговори и тази поредна разтърсваща криза може да послужи и за това. Нужни са и активно несъгласие, изобличение и критика – отказ от приемане на настоящата медийна ситуация като нормална или безалтернативна. Има и малки медии, които съществуват благодарение на общността около себе си – чрез самофинансиране и дарения от читателите, които ги уважават и ценят независимата им позиция. Това е само една от възможните стъпки за възстановяване на прекъснатия диалог между гражданите и медиите. За мнозина медийни специалисти, преподаватели и експерти са ясни и познати всевъзможни други мерки, механизми, институции и ноу-хау, част от които всъщност даже са въведени, но обикновено формално и кухо. Пътят обратно към новини, а не към опорни точки, към дебати с реформиращи последствия, а не към димни завеси и скандали за отклоняване на вниманието, е изключително дълъг и трънлив. Изисква работа, жертви на комфорт и време, може би и на различни видове сигурност. И този път този път се налага да бъде извървян.