Откога България участва в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) и верни ли са твърденията на проф. Иво Христов пред bTV, че след комунизма българските ученици са се класирали между четвърто и седмо място в областта на природните и хуманитарните науки в изследването? Читател на Factcheck.bg се обърна към нас с молба да проверим фактите. Ето фактите:

“България е с, що̀то тези дни вървят между другото матури за децата, нали, седми клас, България е с най-неграмотните ученици в Европа. Това всеки го знае. Само да ви дам една информация. Да речеме по така наречените тестове PISA – това са едни стандартизирани тестове, които се правят в Европа – след лошия комунизъм в кавички нашите ученици са били между четвърто и седмо място в областта на точните науки, природните, и хуманитарните, литература, писане и четене. В момента са зад 40-ото място и върват още по-надолу”, бяха точните думи на Христов (депутат от БСП в 44-ото и 45-ото НС и кандидат-депутат за 46-ото НС) пред bTV.

Откога България участва в PISA?

Програмата PISА стартира през 2000 година като съвместно постижение между страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и други държави. Изследването не се провежда само в Европа, както твърди Христов – тук може да видите актуалния списък на страните участнички, както и данни за предишни издания на изследването.

Заради големия интерес в първото издание на изследваенто са включени още 11 страни извън ОИСР, сред които е и България. Това става през 2001 г. или над 10 години след падането на комунизма в страната.

На какви места се класират българските ученици в PISA?

Изследването PISA се провежда на всеки три години, като броят на участващите държави се променя. Оценяването се извършва с точкова система и обхваща три познавателни области при 15-годишните ученици (7-и клас или по-висок клас) – четене, математика и природни науки.

В първото издание на изследването (най-близкото до “лошия комунизъм в кавички”) участват 41 държави, като българските ученици не се класират между четвърто и седмо място, както твърди Христов. Тогава в областта на математиката България се класира на 33-о място, в областта на природните науки – на 30-о място, а в областта на четенето – на 33-а позиция. България не участва във второто издание на изследването от 2003 година, а в третото издание от 2006 година, в което са включени общо 57 държави, българските ученици се класират на 46-о място в областта на математиката, на 42-ра позиция в областта на природните науки и на 44-о място в облстта на четенето.

Отгогава България се класира на по-долни позиции в изследването. В последното издание на PISA от 2018 година, в което участват 79 държави, България се нарежда на 50-о място в областта на математиката, на 57-о място в областта на природните науки и на 55-а позиция в областта на четенето.

Българските ученици са най-неграмотните в Европа?

Хрисов не е прав и в твърдението си, че българските ученици са най-неграмотните в Европа. Резултатите от изследването от 2018 година показват, че в някои от направленията зад България се класират държави като Румъния, Черна гора, Молдова, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово, Албания и Грузия.

ПРОВЕРЕНО:

Не е вярно, че след комунизма българските ученици са били между четвърто и седмо място в областта на природните и хуманитарните науки на изследването PISA. България се включва в първото издание на PISA през 2001 г., а българските ученици тогава се класират на 30-о място в областта на природните науки, на 33-о място в областта на четенето и на 33-о място в областта на математиката. Не отговаря на истината и твърдението, че българските ученици са най-неграмотни в Европа.

Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.

Божидар Ангелов, Factcheck.bg

Божидар Ангелов е докторант по медийна политика и право на ЕС в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Пътят му в журналистиката започва като стажант в телевизия BiT и регионалния център на БНТ в Благоевград. Редактор е в информационните сайтове News.bg и Money.bg, а по-късно става и водещ на новинарски блок на предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Темата за борбата с дезинформацията и интересът му към проверката на фактите тръгват от президентските избори в САЩ през 2016 г. Година по-късно защитава магистърска теза на тема „Ролята на медиите за ограничаването на фалшивите новини (fact-checking)“ в магистърска програма „Е-Европа“.