Настъпи ли промяна в отношенията медии-политика след протестите от 2020?

Мая Младенова Последна промяна на 30 ноември 2021 в 14:26 1397 0

Снимка Getty Images

Настъпи ли промяна в отношенията медии-политика след периода на протестите от 2020?

Този въпрос дискутираха медийни експерти и преподаватели по журналистика на годишната пресконференция на фондация "Медийна демокрация".

Според медийния експерт Орлин Спасов промяната в този период е много повече в полето на политиката, отколкото при медиите. "Трудно е да се каже, че влиянието на Делян Пеевски е изчезнало. Разбираме го по съдържанието на много медии. То остана и след протестите, продължава и досега", посочи той.

В периода след летните протести от 2020 досега почти липсваха медийни разследвания за знакови случаи на корупция, допълни Спасов.

В същото време комуникацията на политиците с гражданите бе пренесена почти изцяло в социалните мрежи, заобикаляйки медиите, констатираха участници в дискусията. Дори "Продължаваме промяната" разгърна кампанията си основно в интернет - в социалните мрежи и Youtube, посочи Орлин Спасов. Той отбеляза и друга тенденцията - присъствието в социалните мрежи се е оказало по-ефективно за партиите от притежаването на собствена телевизия. На последните избори БСП, ИТН, "Атака" и ВМРО не постигнаха големи успехи въпреки партийните си тв канали. Докато "Възраждане", която разчиташе много на социалните мрежи, силно увеличи присъствието си.

Според проф. Ивайло Дичев сме свидетели на разпадане на публичното пространство и на неговото приватизиране чрез технологиите. "Успоредно с медийната концентрация стана възможен феноменът на платформения капитализъм. Това е приватизирано човешко взаимоотношение, техническа възможност за разпадане на публичното пространство", заяви той и припомни, че едва на финала на третите избори за годината сме станали свидетели на политически дебат. 

"Във време на война първата жертва са медиите", обобщи проф. Дичев.

Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация" посочи, че медиите и политиците все повече навлизат в Youtube, където е вече обичайно български видеа да достигат десетки, понякога стотици хиляди гледания. Там в пъти повече от предишните години се гледат политически клипове. Наблюдава се и тенденцията политиците да търсят и ухажват влогъри, за да достигнат до техните аудитории, констатира Даскалова..

Журналистът Мария Черешева смята, че в периода след протестите сме станали свидетели на промяна и на доказателство за това как конюнктурата влияе на знакови разследвания. Конкретните примери са случая с бития по време на протестите журналист Димитър Кенаров и разследването "Осемте джуджета" на Антикорупционния фонд. МВР публикува всички протоколи по случая с Димитър Кенаров след смяната на властта, но въпреки това прокуратурата отказа да образува досъдебно производство. Една и съща институция при смяна на властта установява различна фактология, каза Черешева относно работата на МВР. Сега изглежда, че репресивните органи все още са свързани с бившата власт, обобщи тя.

Според проф. Нели Огнянова можем да направим предпазливо оптимистична прогноза, че времето на постистината си отива. Тя припомни, че по модела на Тръмп, който елиминира традиционните медии и наложи директна комуникация с хората, а критичните гласове много бързо бяха обявени за врагове на народа, Бойко Борисов през третия мандат също комуникираше еднопосочно и директно комуникираше. У нас феноменът бе наречен "джипка медия" и "Севда ТВ". В него той избира на кого и кога да говори, гражданите и медиите са избрани, обясни проф. Огнянова.

Според нея големите онлайн платформи създават четири проблема. Първият е еднопосочното общуване с гражданите, а това е бариера пред гражданския контрол и пред демократичната функция на традиционните медии. Освен това те правят възможни големи дистопични сценарии - видно от аферата с "Кеймбридж Аналитика", която разкри следене на евентуалните гласоподаватели и акумулиране на огромни обеми от данни за микротаргетиране с политическа цел. На трето място, водят до поляризация на общественото мнение и радикализация на възгледите. Дори създателите на големите платформи не са си давали сметка за тези ефекти. Хора, с които си говорим спокойно офлайн, в мрежата са наши идеологически противници и отношенията са много изострени, коментира проф. Огнянова. Четвъртият голям проблем е, че тези мрежи се превърнаха в дом за дезинформацията. "Запазват нашите профили, препоръчват съдържание, конспиративни теории, черни кампании. Тезата на изобличителите като Франсис Хоугън е, че това става съзнателно, защото съответства на техния бизнес модел. Това е т.нар. Икономика на желанието. Има икономически интерес да стоим там, увлечени в спорове и борби", добави медийният експерт.

Според нея сме близо до модела на "туитване на правителство" - досега най-близо до това бе "Има такъв народ", който обяви състав на правителство във видеозапис.

"Когато имаме превзета държава и превзети медии, има и нещо позитивно в това да бъде заобиколена пропагандната машина. А качествената журналистиката успява и да върши работата си и от това, което гледа онлайн", добави тя.

Нели Огнянова припомни, че Европейската комисия работи по законодателен акт за цифровите услуги и по регламент за забрана на микротаргетирането, съсредоточава усилия и върху ново финансиране на качествената журналистика.

Според политолога проф. Огнян Минчев  медийното пространство у нас е преди протестите е монополизирано от "сарайско-библиотекарския кръг, чиято персонификация бе Пеевски". В същото време доста медии бяха свободни да се изразяват, но говорителите бяха заплашени от санкции от репресивни инстанции, посочи той.

Според него в периода от летните протести насам медиите са били разделени на два облака - революционни и тези в защита на статуквото, като първите дават визията и перспективата на светлото бъдеще. "За съжаление, при тази поляризация малкото независими и обективни медии също се поляризираха по метода на CNN, който в поляризацията на американското общество зае ролята на американското "Работническо дело" в утвърждаването на силите на мира и прогреса", коментира проф. Минчев.

По думите му тази поляризация не отразява достатъчно подробно истинското разположение на силите в обществото. Положителното, според него е, че поне в публичния живот са навлезли младите поколения, вкл. политически лидери. "Имаме и социални слоеве, които играеха важна роля в миналите години - от 90-те насам - старите поколения на демократичната общност. Те бяха скептични към този тип граждански и политически съюз между младите и стари сили от типа на БСП. Тези поколения сега заемат роля на буфер. Покрусените старци на демокрацията вече излъскват перушината. Пита се до каква степен ще получат възможност да се наместя в политическата ситуация", коментира политологът.

Юлия Роне, анализатор от Кеймбридж, посочи, че в периода на пандемията мейнстрийм медиите са давали гласност на безумни от научна гледна точка теории. Според нея някои от основните решения, които трябва да се търсят, са за публични инструменти за качествена журналистика, силни локални медии и регулация без цензура.

Доц. Георги Лозанов, описа изтеклата година и половина като "пълна медиатизация на политиката" - отговор на рестриктивното медийно поведение преди протестите. "През 2016 г. подадох оставка като председател и член на СЕМ, за да покажа, че започва тежък период за медиата, в който тя се отдалечава от гражданското общество. Знаци като моята оставка не бяха разчетени от тези, върху които се стовари това недоволство", заяви той.

Според него още от началото на 90-те има опити за подмяна на политическото дясно, което постепенно е превърнато във виновник, че няма демокрация. "Това е разказ, който се пише от носталгичното задкулисие, от хора с реставрационно отношение към миналото. Допускаше благата да се разпределят извън публичните процедури. Започнаха подмени - и с НДСВ, и с ГЕРБ - на исторически състоялото се дясно. И стигаме до "Има такъв народ". По една или друга причина това не стана, но не защото патосът се е сменил или опитите за подмяна на дясното са спрели. ИТН просто по една или друга причина не се справи с тази роля", коментира доц. Лозанов. И добави, че и "Продължаваме промяната" сега има надежда за коалиране с дясното. Според него стои въпросът доколко коалиционните им връзки с ИТН и БСП няма да подменят възможността да се появи и създаде либерална демокрация. "Да се надяваме, че е дошло едно ново поколение, до което старите влияния няма да достигнат. И то да продължи линията, която бе прекъсната през прехода", заявидоц. Лозанов.

По думите на медийния експерт "алтернативните медии, които бяха свързани с протестите, въведоха една формула, която е обратна симетрия на историческото безпаметие - "достатъчно е да падне Борисов, няма значение какво ще стане след това". Медиите имат участие в това кой се оказа политическият бенефициент на протестите от миналата година", смята Лозанов.

Орлин Павлов припомни, че около половината от практикуващите у нас журналисти не са завършили журналистика, защото професията не е регулирана. Получава се така, че голяма част от практикуващите професията не са възпитавани в журналистическа етика - такава, каквато се възпитава в университетите. Според него журналистите у нас, освен това, са типични представители на средната класа - за тях професията е нещо, с което си вадиш хляба. Липсва професионална консолидация и колективно отстояване, всеки е оставен да се оправя сам с работодателя си, а това води до компромиси с качеството. "В процеса на обучение се формират ценности. Ние като преподаватели в Софийския университет се опитваме да правим това", добави той.

Доц. Георги Лозанов припомни две свои идеи за гилдията - създаване на журналистическа камара и полагане на журналистическа клетва, подобно на Хипократовата. Клетвата ще напомня, че този занаят носи дълг, който може да влиза в противоречие на това занаятът да ти изкарва хляба, обясни той. Идеята на камарата е да не можеш да кандидатстваш за работа в качествени медии, ако не си член. А медиите, от своя страна, да могат да кандидатстват за финансиране, ако за тях работят членове на камарата.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови