Минеков: Време е да разберем как от 34-о стигнахме до 112-о място по свобода на словото

Дискусията беше очаквана. Този разговор е нужен. Има теми неудобни, неочаквани. Време е да разберем как от 34-то стигнахме до 112-о място по свобода на словото, какво е значението на СЕМ и чия е собствеността на медиите.

С тези думи министърът на културата проф. Велислав Минеков откри първия панел към дискусията "Държавата и медиите" - "Собственост и концентрация на медиите". В залата присъстваха Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, Иван Такев - омбудсман на БНТ и Бойко Станкушев от Антикорупционния фонд.

Панелът "Собственост и концентрация на медиите" бе модериран от журналистката Весислава Антонова. Очакваше се в него да участват СЕМ, КЗК, Министерство на културата, Министерство на финансите. Оказа се обаче, че в залата не присъства никой от обществените съвети на БНТ и БНР.

Министър Минеков междувременно заяви, че е уведомил колегите от МВР и Министерството на финансите да гледат дискусията.

"За съжаление, разговорът който днес ще водим, няма да получи всички отговори, защото КЗК не изпрати свой представител за дискусията. Затова тази част от въпросите ви ще остане без отговор", коментира Весислава Антонова.

От Брюксел се включи евродепутатът Елена Йончева чрез видеовръзка. "От години се опитвам да привлека вниманието на управляващите. Медийната политика у нас е сираче. Политиците не проведоха обществен дебат за медиите у нас. Основните проблеми са монополизма и фалшивите новини. Със заплахи и съдебни дела беше убита независимата журналистика", заяви тя.

По думите й за първи път миналата година е наложен европейски мониторинг, чиито резултати ще излязат в края на юни. "Ще има европейски стандарт за реалната собственост на медиите. Специално внимание ще се обърне на ролята на разследващата журналистика. Разследващата журналистика трябва да бъде защитена на ниво Брюксел", каза Йончева.

Нова ТВ и бТВ държат 80% от целия рекламен пазар у нас, допълни Весислава Антонова.

Към представителката на СЕМ Розита Еленова беше зададен въпрос колко са регистрираните медии в СЕМ. Тя отговори, че от 2014 г. има регистър, който е на сайта и има информацията за собствеността. "Промяната в закона вече гарантира и връзка с Търговския регистър", посочи тя.

Мехти Меликов, представител на Министерството на културата, от своя страна припомни, че регистър със собственици на медии има и на сайта на ведомството. Самият сайт е стар и нефункционален, затова скоро ще има нов. Нашата задача е по-трудна от тази на СЕМ, защото за разлика от тях, ние трябва да търсим собствениците на медии", подчерта Меликов.

На въпрос какъв процент собственици са подали декларации, Меликов каза, че за 2020 г. в МК са обработени 350 декларации, което той определи като изключително малко. "Големият проблем е със сайтове, които не подават декларации и на практика са непроследими", добави той. От думите му стана ясно, че са изпратени 8 запитвания до МВР, но дори те не могат да се справят и да проследят определи сайтове.

Във втория панел, посветен на медийното финансиране, темата бе общественият ресурс на медиите в България.

264 общини контролират огромна част от регионалните медии чрез разпределение на публичния ресурс, бе констатирано по време на дискусията. 

Една от идеите за промяна е да се обособи фонд за качествена журналистика, контролиран от обществен съвет.

Друга констатация, която беше направена, е, че обществените медии не са обществени, а държавни, тъй като се финансират от МФ. Представителите на СЕМ са против промените в ЗРТ, които му вменяват разпределяне на държавни финанси към медиите.

Тези промени бяха гласувани на първо, но не и на второ четене от 44-ото Народно събрание. Представителите на СЕМ настояха да има и стандарти за плурализъм.

Няма как 5-има, а напоследък 3-ма души, да избират генерален директор на обществена медия, допълниха от СЕМ.

Следете новините ни в GoogleNews