Българската телеграфна агенция (БТА) трябва да се превърне в платформа на цялата важна за българската държава и общество информация, а в потока от хиляди новини всяка една от останалите медии трябва да изпълнява следващото ниво на функция на една медия – на подбор, подредба, комбинация на различните новини, „така че да помогне на хората да се ориентират, да анализира, да намери хората, които да коментират“.

Това коментира новоизбраният генерален директор на БТА Кирил Вълчев в интервю за БНР.

Той се обяви за свободен достъп до информацията на агенцията, чието съдържание сега е до голяма степен платено. Свободното съдържание може да се гарантира чрез проняма на два или три члена на закона, койтои регулира дейноистта на информационната агенция. Вълчев е поставил това като едно от условията си, за да поеме поста, и е оптимист, че в оставащите седмици до края на мандата на настоящото Народно събрание то ще се случи.

„Всички медии плащат, но най-нелепото е, че в издържани от държавния бюджет институции се въртят едни пари. В закона е предвидено, че само 13 групи институции в държавата имат право да свободен достъп до информацията на БТА. Всички останали плащат. Плащат кметовете, плащат БНТ, БНР. Това е един абсурд – да се прехвърлят едни пари от единия джоб в другия. Едновременно с това много институции, просто защото нямат достатъчно финансиране, са принудени да се отказват от ползването на платената информация – БНТ е такъв пример“, коментира Вълчев. Новият директор на информационната агенция нарече абсурдно и изискването чуждите посолства да плащат за информацията на БТА на английски език.

„Ние караме и чуждите медии да си платят, за да разберат какво става в България. За нас е важно да присъстваме по света. Другите се борят да го направят това, а ние си представяме, че ще събираме пари“, заяви той.

Кирил Вълчев подчерта, че под натиска на намалелите приходи от реклами медиите у нас се отказват да ползват платената информация на БТА, а започвайки да ползват свободна информация, влизат в хипотезата на фалшивата новина. „Какво се получава в България – свободна е фалшивата новина, а платена е истинската новина.“

Според Вълчев вариант е държавата да определи един по-широк кръг от публично финансирани организации, които да имат право на безплатно разпространение на техни съобщения и информации. Такъв тип организации са например синдикатите, работодателските организации, политическите партии. Към тях според Кирил Вълчев трябва да се добавят и културни организации, независимо от вида на собствеността им.

„Пред бързата лъжа предпочитам закъснялата истина. Това няма да означава БТА да не се стреми да бъде по-бърза, но по-важното е да бъде достоверна“, каза още Кирил Вълчев.

Хората в БТА са най-зле платените в гилдията, отбеляза още новият генерален директор. Той посочи, че става въпрос за чисти възнаграждения от порядъка на минимална работна заплата, които водят до текучество и липса на млади хора, които да поемат щафетата от тези в пенсионна възраст.

Той коментира и как е издигната номинацията му. „Поканиха ме работещите в БТА. Аз започнах работа за първи път в медия, когато бях на 20 години, точно в БТА", сподели Вълчев. Първият случай в неговата адвокатската практика, след като завършил право отново, бил свързан с информационната агенция, а през 2011 година бил ангажиран и с писането на Закона за БТА. След 2017 година е бил и правен съветник на БТА.

„Няколко поколения в БТА ме познават и най-вече знаеха, че аз познавам добре БТА. Всички ние знаем какво трябва да се промени там, защото просто времето го налага“, обобщи той.

Кирил Вълчев е дългогодишен водещ в Дарик радио и автор на обзорното предаване „Седмицата”.

Още по темата

27/01/2021

Медии

Без изненада: Кирил Вълчев е новият генерален директор на БТА