За какво тъгуват бегълците от Северна Корея

Ивайло Анев Последна промяна на 06 май 2014 в 19:16 24132 5

Снимка AP

Южнокорейци, които изпращат своите роднини обратно в Северна Корея, след организирано семейно събиране през 2003 година.

Въпреки че много хора не са намирали друг избор, освен да напуснат Северна Корея, важно е да си спомним, че за всички тях КНДР е била мястото, което те са наричали свой дом. Въпреки лошите спомени за живота в страната, има и неща, които им липсват.

Публикуваме част от серията интервюта с бегълци пред NKNews - международен проект, събиращ и разпространяващ данни за далекоизточната диктатура с бюра в САЩ, Япония,Южна Корея и Великобритания.

Найонг Ко, на 25 години, която е напуснала Северна Корея през 2009 година, споделя, че близостта с хората е нещото, което ще й липсва най-много. Студентката в университета в Сеул споделя още, че въпреки бедността в страната хората са изключително задружни. "Макар че всички бяхме бедни, бяхме приятели помежду си. Животът в Южна Корея може да е по-добър от гледна точка на икономика, но тук дори не знаеш кой живее в съседната стая, това е основната разлика", допълва Ко. Според нея сънародниците й са невинни по душа и способни на съчувствие хора, и не са индивидуалисти.

Севернокореец, който бил отделен от семейството си по време на Корейската война.

Джимин Канг е бил в армията, преди да си тръгне от Пхенян през 2005 година. Сега той живее във Великобритания:

"Всеки си има спомени за дома. Понякога носталгията ме настига, защото все още имам спомени за Северна Корея", споделя 28-годишният Канг. В КНДР всичко се прави на ръка, може би това е нещото, което ми липсва най-много. Например, понякога си мисля, че съм станал доста мързелив, защото имам всичко, което ми трябва тук. Преди известно време ми се наложи да напиша нещо в бележника си. Погледнах надолу и бях изненадан от това колко лош е станал почеркът ми. Дори в момента ви пиша от компютър, това няма как да не се отрази. А в Корея правихме всичко това на ръка, понякога ми липсват старомодните неща.

Младият мъж също споделя, че за разлика от родината му, където всички съседи са в топли приятелски отношения, в Лондон едва познава един-двама от своите съседи. Липсват му общите празници с хората от жилищния му блок и признава, че "либерализмът и важността, която той поставя върху личното пространство", му се виждат малко безсърдечни.

Ленти с послания, за обединение на двете държави, висят на бодлива тел на границата с Южна Корея.

Мина Йун, на 28 години също споделя своите спомени:

"Липсват ми дните, прекарани със семейството", така започва своя разказ Йун. Той споделя, че се чувства виновен, когато е щастлив в Южна Корея. "Сърцето ме боли, че оставих семейството си. Те дори не са виждали света, който е извън Северна Корея. Липсват ми и приятелите от детството, разбира се, тук срещнах прекрасни хора, но нямам приятели, с които да споделя спомените си."

Най-важното
Всички новини