Quantcast

За какво тъгуват бегълците от Северна Корея

Ивайло Анев Последна промяна на 06 май 2014 в 19:16 23115 5

Снимка AP

Южнокорейци, които изпращат своите роднини обратно в Северна Корея, след организирано семейно събиране през 2003 година.

Въпреки че много хора не са намирали друг избор, освен да напуснат Северна Корея, важно е да си спомним, че за всички тях КНДР е била мястото, което те са наричали свой дом. Въпреки лошите спомени за живота в страната, има и неща, които им липсват.

Публикуваме част от серията интервюта с бегълци пред NKNews - международен проект, събиращ и разпространяващ данни за далекоизточната диктатура с бюра в САЩ, Япония,Южна Корея и Великобритания.

Найонг Ко, на 25 години, която е напуснала Северна Корея през 2009 година, споделя, че близостта с хората е нещото, което ще й липсва най-много. Студентката в университета в Сеул споделя още, че въпреки бедността в страната хората са изключително задружни. "Макар че всички бяхме бедни, бяхме приятели помежду си. Животът в Южна Корея може да е по-добър от гледна точка на икономика, но тук дори не знаеш кой живее в съседната стая, това е основната разлика", допълва Ко. Според нея сънародниците й са невинни по душа и способни на съчувствие хора, и не са индивидуалисти.

Севернокореец, който бил отделен от семейството си по време на Корейската война.

Джимин Канг е бил в армията, преди да си тръгне от Пхенян през 2005 година. Сега той живее във Великобритания:

"Всеки си има спомени за дома. Понякога носталгията ме настига, защото все още имам спомени за Северна Корея", споделя 28-годишният Канг. В КНДР всичко се прави на ръка, може би това е нещото, което ми липсва най-много. Например, понякога си мисля, че съм станал доста мързелив, защото имам всичко, което ми трябва тук. Преди известно време ми се наложи да напиша нещо в бележника си. Погледнах надолу и бях изненадан от това колко лош е станал почеркът ми. Дори в момента ви пиша от компютър, това няма как да не се отрази. А в Корея правихме всичко това на ръка, понякога ми липсват старомодните неща.

Младият мъж също споделя, че за разлика от родината му, където всички съседи са в топли приятелски отношения, в Лондон едва познава един-двама от своите съседи. Липсват му общите празници с хората от жилищния му блок и признава, че "либерализмът и важността, която той поставя върху личното пространство", му се виждат малко безсърдечни.

Ленти с послания, за обединение на двете държави, висят на бодлива тел на границата с Южна Корея.

Мина Йун, на 28 години също споделя своите спомени:

"Липсват ми дните, прекарани със семейството", така започва своя разказ Йун. Той споделя, че се чувства виновен, когато е щастлив в Южна Корея. "Сърцето ме боли, че оставих семейството си. Те дори не са виждали света, който е извън Северна Корея. Липсват ми и приятелите от детството, разбира се, тук срещнах прекрасни хора, но нямам приятели, с които да споделя спомените си."

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.05 2014 в 14:22

Колкото повече е задоволен човекът, толкова повече егоизмът му расте!Затова сме изолирани в отношението си един спрямо друг!Важното е да променим отношенията си въпреки растящия егоизъм ,защото това егоистично отчуждение ни убива!

07.05 2014 в 01:03

Статията е "за както тъгуват...". На всички е ясно, че никой избягал от Северна Корея не се е върнал там. Също както навремето никой избягал от НРБ се е връщаше тук...

06.05 2014 в 22:51

Струва ми се, че хората имат право - бедността и мизерията ги правят по-задружни, защото така е по-лесно да се преодолеят липсите и трудностите. Животът в развитите страни обрича хората на самота и не всеки може да се справи с това.

06.05 2014 в 22:18

Това чуство винаги съм възприемала като стадно. Както овчиците се сгушват една в друга за да се топлят, да се пазят. Аз съм на 70 години и никога не съм обичала служебните банкети и празненства на трудовия колектив. Това ми е чуждо и не съм го намирала за особено хубаво, още повече, че се развихряха едни неприлични и даже на моменти просташки купони. Разбира се въпрос на вкус. Носталгията разбира се е разбираема, и затова тези спомени им се струват незабравими. Но едва ли ако имат възможност да се върнат биха харесвали предишния си начин на живот. Още повече, след като са избягали точно от този "рай на бедността".

06.05 2014 в 19:28

Кое е тук неразбираемото, престъпниците обичат да се връщат в затворите, щото там са подредени в йерархия.Едни им харесва да бъдат пушечно месо не се налага да мислят, други го правят вместо тях. Евреите се сърдели на Мойсей че иска да ги отърве от робството.
Най-много искат да са в Совока, всичко на халява.

Въобще хора които не искат или не могат да мислят или просто са мързеливи, предпочитат да с в ЛАГЕР, там може де е малък но има порцион.