Въпреки че много хора не са намирали друг избор, освен да напуснат Северна Корея, важно е да си спомним, че за всички тях КНДР е била мястото, което те са наричали свой дом. Въпреки лошите спомени за живота в страната, има и неща, които им липсват.
Публикуваме част от серията интервюта с бегълци пред NKNews - международен проект, събиращ и разпространяващ данни за далекоизточната диктатура с бюра в САЩ, Япония,Южна Корея и Великобритания.
Найонг Ко, на 25 години, която е напуснала Северна Корея през 2009 година, споделя, че близостта с хората е нещото, което ще й липсва най-много. Студентката в университета в Сеул споделя още, че въпреки бедността в страната хората са изключително задружни. "Макар че всички бяхме бедни, бяхме приятели помежду си. Животът в Южна Корея може да е по-добър от гледна точка на икономика, но тук дори не знаеш кой живее в съседната стая, това е основната разлика", допълва Ко. Според нея сънародниците й са невинни по душа и способни на съчувствие хора, и не са индивидуалисти.
Севернокореец, който бил отделен от семейството си по време на Корейската война.
Джимин Канг е бил в армията, преди да си тръгне от Пхенян през 2005 година. Сега той живее във Великобритания:
"Всеки си има спомени за дома. Понякога носталгията ме настига, защото все още имам спомени за Северна Корея", споделя 28-годишният Канг. В КНДР всичко се прави на ръка, може би това е нещото, което ми липсва най-много. Например, понякога си мисля, че съм станал доста мързелив, защото имам всичко, което ми трябва тук. Преди известно време ми се наложи да напиша нещо в бележника си. Погледнах надолу и бях изненадан от това колко лош е станал почеркът ми. Дори в момента ви пиша от компютър, това няма как да не се отрази. А в Корея правихме всичко това на ръка, понякога ми липсват старомодните неща.
Младият мъж също споделя, че за разлика от родината му, където всички съседи са в топли приятелски отношения, в Лондон едва познава един-двама от своите съседи. Липсват му общите празници с хората от жилищния му блок и признава, че "либерализмът и важността, която той поставя върху личното пространство", му се виждат малко безсърдечни.
Ленти с послания, за обединение на двете държави, висят на бодлива тел на границата с Южна Корея.
Мина Йун, на 28 години също споделя своите спомени:
"Липсват ми дните, прекарани със семейството", така започва своя разказ Йун. Той споделя, че се чувства виновен, когато е щастлив в Южна Корея. "Сърцето ме боли, че оставих семейството си. Те дори не са виждали света, който е извън Северна Корея. Липсват ми и приятелите от детството, разбира се, тук срещнах прекрасни хора, но нямам приятели, с които да споделя спомените си."
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
07.05 2014 в 14:22
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
07.05 2014 в 01:03
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
06.05 2014 в 22:51
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
06.05 2014 в 22:18
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
06.05 2014 в 19:28
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара