Вацлав Хавел - символът на "Източноевропейската пролет"

Последна промяна на 19 декември 2011 в 16:10 2840 0

Вацлав Хавел Снимка:БГНЕС

Снимка БГНЕС

Вацлав Хавел

"Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно."

Думите са на Вацлав Хавел - десетият и последен президент на Чхословакия (1989-1992) и първият президент на Чехия (1993-2003). Роденият в Прага на 5 октомври 1936 година политик, драматург, есеист, поет, дисидент издъхна в неделя сутринта. Чехия потъна в траур. Европа загуби един от най-ярките си политически лидери.

Хавел отраства във високо интелектуално семейство, което е в пряк досег с културните и политически събития в Чехословакия в периода 1920 - 1940 г. Нещо, което несъмнено оказва роля в по-нататъшното му развитие и като творец, и като политик. След като отбива военната си служба (1957 - 1959 г.), той работи като сценичен работник в един от театрите на Прага и същевременно следва театралната академия на Прага. През 1963 г. е поставена първата му пиеса - "Градинско Парти". Тя се радва на голям успех и предшества една от най-известните му пиеси - "Меморандум". През 1968 г. "Меморандум" е представена и в държавния театър в Ню Йорк, което утвърждава репутацията му в Съединените щати. Той продължава да пише своите пиеси през следващите години, въпреки че след 1968 г. те получават забрана в неговата родина. Хавел не получава възможност да напусне Чехословакия, за да види представленията на своите пиеси по света.

По време на първата седмица от инвазията на Варшавския договор в Чехословакия Хавел коментира случващите се събития по радио "Свободна Чехословакия" в гр. Либрец.

След потушаването на Пражката пролет през 1968 г. той е уволнен от театъра. Това дава сериозен тласък на неговата политическа активност. Хавел започва работа в пивоварна и там пише пиесата си "Аудитория". Тази пиеса, заедно с пиесата "Ванек", се разпространява бързо в Чехословакия и превръщат Хавел в едни от лидерите на революцията в страната.

В началото на 60-те години на миналия век неговата дейност в областта на политиката се засилва, като той става особено активен след избухването на Пражката пролет. През 1977 г. неговият ангажимент към Манифеста за човешки права Харта 77 му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда до неговото арестуване.

Страстен привърженик е на съпротивата - роля, в която често е сравняван със знакови личности като Бил Клинтън, Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг.

Хавел се превръща във водеща фигури в т.нар. "Кадифена революция" от 1989 г., която безкръвно слага край на комунизма в Чехословакия. В неговото мото се превръща фразата: "Нека истината и любовта надделеят на лъжата и омразата".

След единодушно гласуване на 29 декември 1989 г. Хавел става президент на Чехословакия. Това е един ироничен обрат на съдбата за човек, който дълго време умишлено страни от политиката. Към него се присъединяват много дисиденти с аргумента, че политическата промяна трябва да се осъществи чрез независими от държавата граждански инициативи.

Хавел е удостоен с "Награда за свобода" на Либералния интернационал през 1990 г.

След свободните избори от 1990 г. той запазва поста си на президент. 

Въпреки разпадането на Чехословакия и нарастващото напрежение, Хавел подкрепя запазването на федерацията на чехите и словаците. Така се стига до 3 юли 1992 г., когато парламентът не избира Хавел, въпреки че е единственият кандидат за поста. Причината е липса на подкрепа от страна на словашките депутати. Най-голямата партия тогава - Гражданската демократическа партия защитава позицията си, че няма да подкрепи друг кандидат. Колелото на промяната се завърта и на 20 юли словаците забиват нож дълбоко в сърцето на Чехословакия, като издават своята Декларация за независимост. Воден от убежденията си, че няма да председателства разпадането на собствената си страна, Хавел подава оставка. Въпреки това, след създаването на Чешката република, той се кандидатира и на 26 януари 1993 г. печели президентските избори.

Дори и след държавното преобразуване, Хавел запазва авторитета си и в новата държава. Същевременно популярността му зад граница не спира да расте и надминава тази в родината му. Хавел продължава да води своята битка срещу бившия режим.

Първото нещо, което прави като президент на Чехия, е помилването на голяма част от затворниците попаднали зад решетките по време на комунистическия режим. Хавел е воден от идеята, че решенията на комунистическия съд не са легитимни и трябва да бъдат отменени. Според критиците амнистиите от този период рязко вдигат нивото на престъпността в страната.

Пред журналисти Хавел заявява, че счита за едно от най-важните си постижения като президент разтрогването на Варшавския договор. Процесът е изключително сложен, поради дълбоко вкоренената идеология на пакта в съзнанието на страните-членки. Това е и основната причина съветските войски да напуснат Чехословакия чак след две години.

През 1996 г. страстният пушач Хавел е диагностициран с рак на белия дроб. Той се отказва от вредния навик, но след две години болестта отново напомня за себе си. Същата година неговата съпруга Олга умира на 32-годишна възраст от същата болест. Хавел се жени повторно за актрисата Дагмар Вешкернова.

През 1998 г. Хавел отново е избран за президент. Междувременно здравето му се влошава и претърпява няколко медицински интервенции в болницата в Инсбрук. Влошеното му състояние го принуждава да се оттегля от поста си след втория си мандат на 2 февруари 2003 г.

На 28 февруари 2003 г. за президент на Чехия е избран най-големият му политически опонент Вацлав Клаус.

"Желязната лейди" Маргарет Тачър не скрива уважението си към Хавел и в своя политически трактат изразява възхищението си от неговата отдаденост към демокрацията и противодействие на левите фракции в родината му.

По време на 13-годишното управление на Хавел Чехия преживява бурни промени, включително събития като отделянето на Словакия, на което той се противопоставя, приемането в НАТО и започването на преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г. Несъмнено името Вацлав Хавел ще остане в световната история като символ на промяната, която претърпяха страните от Източна Европа през 80-те години на миналия век. В историята името му винаги ще бъде един от символите на "Източноевропейската пролет".

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !