Учителят на шампионите

От стр. 1

Но преди да стане учител той трябва да се пребори с едно от изискванията на социалистическата система – основанието за жителство в София. Тогава невъзможността да остане в столицата му тежи и решава да започне работа, която ще му позволи да живее тук. Изборът не е много голям – в строителството или в транспорта, и той избира строителството, където дълги години изпълнява най-различни дейности. През годините работи и почти всякакви други неща – шофьор, багерист, тракторист, кранист на кулокран, дърводелец и пр. „…И това много ми е помагало, защото е разширявало кръгозора ми. Аз знам как стоят нещата от живота, а това е полезно за един учител. Знам стойността на нещата, знам колко труд трябва, за да се произведе нещо…“

Когато става на четиридесет години – през 1995 г. – за него се отваря щастлива възможност и той става учител в СГСАГ „Христо Ботев“. Много пъти съм правил компромис и той винаги е бил болезнен…, споделя господин Ценов днес. Но това връщане към училището беше като реализирана дълго неосъществена мечата. Приятно ми е с децата, мисля, че мястото ми е тук, защото се разбирам с тях.

През цялото време – до съвсем скоро – учителят по Физическо възпитание от гимназията работи на още едно или две места едновременно, последно в сферата на монтажа. Но тъй като ангажиментите в училище стават все повече и повече – той е и класен ръководител, води и часовете по „Безопасност на движението“ – се налага да напусне останалите места и да се посвети на учителството, с което остава емоционално свързан. И той като повечето си колеги е недоволен от бумащината, съпровождаща работата на учителя, като всички онези документи, които ежедневно се изискват от тях, а при излет или хижа те стават още повече и отнемащи време и енергия.

Гимназията предполага по-голямо присъствие на момчета заради професията, за която подготвя, но последният випуск на Иво Ценов като класен е съставен от 25 момичета и 4 момчета. През смях споделя наблюденията си за този клас – и сред тях, както при момчетата, имало изявени лидери и борба за надмощие. Новият му клас, който сега е осми, пък е с много момчета и малко момичета.

Учителят не се примирява с факта, че децата биват оправдавани и оневинявани за поведението си, когато то е лошо, с аргумента „те са в трудна възраст“. Обикаляйки планините на България, той среща български деца, които живеят и учат с родителите си в западни страни, и неизбежно прави съпоставка. Така стига до извода, че децата стават лоши тийнейджъри, защото родителите и учителите не са достатъчно взискателни към тях. „Може би причината за разликата между българчетата тук и в чужбина е, че там образователната система не поставя всички на едно равнище. На Запад се събират учители и училищният психолог, определят профила на детето и го насочват по-нататък.“ И въвежда своя система, с която да сложи нещата на мястото им – препоръчва на родителите да го уведомяват по телефона всяка сутрин, в която детето им няма да дойде на училище. Защото ако ученикът не влезе в час тридесет минути след първия звънец, за него той е на улицата и има проблем. „И децата спряха да отсъстват“, казва г-н Ценов.

Проблем за СГСАГ е дефицитът на пространство за спортуване. Училището има изключително малък двор и само един малък физкултурен салон. До 2001 г. е ползвало площадки на „Спортна София“, но после тя се преобразува в търговско дружество и гонят учащите от там. От 15 години гимназията води битка с общината за осигуряване на подходящо място. Тъжно е, тъй като днес учителите от СГСАГ печелят призови места със своите отбори.

През 2015 г. – за седми пореден път – Иво Ценов печели първо място на градско състезание по лека атлетика с отбора на юношите и второ с девойките. Има отличени и в другите спортове. Успяваме да разберем кой в какво е добър и да го мотивираме, коментира учителят. И разказва накратко част от историята на Петър Пеев – вече известен спортист. Преди няколко години той тренира усилено футбол в ЦСКА. „Беше малко себичен и скандален, но много спортуваше“, казва Ценов. Но за целия сезон го пуснали да играе само 19 минути. „Видях, че е много силен физически и го пробвах“, разказва учителят. На градското състезание Пеев става втори на 100 метра и първи на 200 м; след това отиват на републиканското, където се събират всички лекоатлети и отново се класира със същия резултат. Но когато влиза при юношите, Петър Пеев няма загуба.
Друг ученик на Иво Ценов е Добри Сталев, който в момента е републикански шампион в десетобоя, а също и Цветелина Любомирова, отбелязала високи резултати на 100 и 200 метра. „Невероятни деца – силни характери, много умни и наистина като че ли малко себични, но може би това е предпоставка за успеха“, коментира техният учител по Физическо възпитание.

А той дава на учениците си и отрицателния пример на младежите, които тренират, само за да кажат, че тренират, да се хвалят – за да сравняват. Спортът е ред, режим и правила, казва господин Ценов по повод на онези спортисти, които пируват по цели нощи в дискотеките с алкохол и цигари. За него те не са големи спортисти. Според него до определена възраст децата имат нужда от спорт, а после няма кой да ги занимава и губят система и постоянство. С времето, когато вече се образоват, започнат работа и създадат семейства, те установяват, че са загубили форма и неистово се хвърлят да „помпат“ във фитнеса. Тогава е трудно, още повече, че някои от тях взимат и различни „подсилки“. А добрият пример, който той предава на децата, идва от немския модел на поведение и дисциплина, който е наблюдавал, докато е работил в Германия – „Това е една осъзната потребност да се грижиш за тялото си, което ще ти служи за цял живот“. И напомня, че спортуването с добър треньор развива освен волята и дисциплината, но и колективното мислене и комбинативността.

Учениците обичат своя класен ръководител и една от причините е, че той ги води на хижи. Днес това е неговият начин да се пребори с порочния кръг младежи-селфита-смартфони, но Иво Ценов започва да води ученици в планините още в края на първата година, когато започва работа в СГСАГ. Тогава на една родителска среща към него е отправена следната реплика: „Господине, сега сме 1995-а година. Всичко е в разруха. Можете ли да гарантирате, че като отидете там, хижите ще бъдат на мястото си?“ Учителят се замисля и реагира светкавично – в последните три дни преди събитието той изминава целия път на прехода, стига до хижата и се връща на следващия ден, за да гарантира, че всичко ще бъде наред. И оттогава всеки път преди хижа с учениците той предварително обикаля маршрута сам – стъпка по стъпка, маркировка по маркировка, знак по знак, мостче по мостче.

И ако преди 20 години са прекарвали по два дни планината, днес класовете на господин Ценов ходят на хижа за осем дни, като се събират две, дори три групи с желаещи. Той постоянно им напомня, че трябва да се пази гората и имуществото на хижите и се старае да прави дълги преходи с преспиване в различни хижи, за да се изморяват децата, вместо да буйстват или да пият. Самият Иво Ценов не пие и не пуши и не допуска учениците да го правят пред него.

Следва на стр. 3

Още по темата

21/11/2016 Лица

Да преподаваш Алеко, когато приликата с действителни лица е неизбежна

01/11/2016 Лица

Най-добрата учителка на изток от рая

22/10/2016 Лица

Николай Стоянов за химията на даскалъка

21/10/2016 Лица

Милена Аврамова – учителката, която вдъхновява децата да вярват в себе си