Цветомир Гечев е докторант в Техническия университет в София. Тази година той спечели седмото издание на конкурса за млади учени „Предприемачи в науката“ на фондация „Карол знание“. Наградата, присъдена за проекта му Methakyp, е придружена от стипендия от 30 000 лв. Тя ще му бъде връчена на официална церемония на 15 януари 2025 година.
Как се породи интересът Ви към науката?
Трудно ми е да определя, но като че ли още от малък ми е интересно как са устроени нещата около нас, било то машините или природата. Като дете, когато ме питаха приятели какъв ще стана като порасна, аз казвах „учен“, вдъхновен от заниманията на Декстър в неговата лаборатория от едноименното детско предаване.
Разкажете за Вашата разработка.
Всички сме свидетели на климатичните промени, резултат от които са наводнения, суша, екстремни температури... Има различни мнения за причините. До някаква степен промяната в климата е естествен процес на Земята. От друга страна, с дейността си ние оказваме влияние върху климата. По впечатленията ми от зимите в България през последните 20 години, съм склонен да вярвам, че ние оказваме по-голямо влияние върху климата в краткосрочен план от естествените процеси.
И тези промени не са проблем за Земята, а за самите нас, защото не можем да се адаптираме достатъчно бързо към тях. Под дейност на хората имам предвид промишлеността, транспорта, енергопроизводството, производството на храни, обезлесяването и др. Въпросът с климатичните промени изисква сложно и многостранно решение, което не се изчерпва само с ограничение на глобалното затопляне.
И сега стигнахме до моята разработка. Транспортът и в частност товарният наземен транспорт е голям източник на CO2. Той обаче е отговорен за превоза близо на ¾ от стоките по наземен път в Европа и създава поминък на милиони хора. За да не бъде ограничен, трябва да се работи в посока развитието на ефективността му и приложението на нови и щадящи климата технологии. Един от проблемите му е т.нар. idling – работата на двигателя на празен ход, докато товарният автомобил не се движи. Това се случва, защото в определени моменти за консуматорите, използвани в кабината от водача на автомобила, е необходима електрическа енергия, а акумулаторите са разредени.
Обикновено този процес на idling е най-силно изразен по време на седмичната почивка на водача. Последствията от него са разход на гориво и съответно паричен разход, емисии на CO2, амортизация на двигателя и неговите уредби и не на последно място – шум и вибрации, които понякога смущават почивката на водача. За да бъде решен този проблем, предлагам използването на горивна клетка – електрохимично устройство, произвеждащо ел. енергия при висока ефективност.
Това устройство може да работи вместо двигателя по време на почивката като допълнителен мощностен агрегат и така да поддържа акумулаторите заредени и в оптимално топлинно състояние. Горивната клетка е тиха, няма движещи се части, по-ефективна е от двигателя и намалява в пъти вредните емисии. Обикновено тези устройства използват водород, но в моя случай предлагам метанол.
Той е с по-висока енергийна плътност, т.е. в единица обем съдържа повече енергия, а това е ключово при ограниченото пространство в товарните автомобили. Освен това метанолът бива разглеждан като e-fuel – синтетично гориво, което може да бъде произведено чрез водород (произведен с електролиза посредством възобновяеми енергийни източници) и въглероден двуокис (уловен от някое промишлено производство). Така полученото гориво – метанол, е по-щадящо природата от изкопаемите горива.
Победителят Цветомир Гечев
Какъв социален проблем решава тази разработка?
Не бих казал, че моята разработка решава социален проблем, а по-скоро би могла да бъде част от голямото решение на климатичните промени, пред които сме изправени - този социален, енергиен, и дори екзистенциален проблем. Разбира се, производството на устройството в моята разработка също има отпечатък върху природата и притежава своите недостатъци. Но то е алтернативна технология и в дългосрочен план може да се окаже по-добро и дори по-евтино. За мен най-важни са именно развитието на технологиите и научният пробив.
Убиват ли природата машините днес и как може да се възпита човек в отговорност?
Машините не убиват природата, а ние - хората, в желанието си да станем по-богати, ѝ вредим като за целта често използваме машините. Възрастният човек трудно би бил превъзпитан в отговорност към природата, ако такава отсъства. Според мен разковничето е да възпитаме децата си в отговорност. За съжаление, климатичната криза до голяма степен ще е техен проблем, а наша отговорност е да я минимизираме и да ги научим как по-лесно да се справят с нея. Децата от ранна възраст трябва да са добре запознати с рециклирането, с вредата от пластмасата, с начините за залесяване и с видовете дървета, да знаят как да пестят енергия и вода и най-важното – да не бъдат свръхконсуматори.
Как привличате интереса на хората около Вас към това, което Ви вълнува?
Според мен успявам да покажа на хората, че съм много запален по това, което правя, и да ги убедя, че то е значимо.
Как една идея може да бъде припозната и подкрепена от бизнеса?
Бизнесът се среща с много трудности и хората, които са добре запознати с тях и са готови усърдно да работят за решението им, почти винаги биват подкрепени. Важно е обаче бизнесът да бъде потърсен и да се вслушваме в неговите съвети. Крайно време е в България науката да се срещне с бизнеса. Така ще настъпи пълна симбиоза и ще се затвори един кръговрат, който ще е полезен за българското предприемачество.
Какви други проекти видяхте в рамките на „Предприемачи в науката“?
През тази година имаше много и интересни проекти. За мен най-интригуващи бяха тези, свързани с рециклирането, зелените технологии, устойчивото земеделие и опазването на почвите, а също и проектите със социална кауза.
Обръщат ли внимание политиците на научните достижения, свързани с опазването на природата?
Да, но понякога решенията им не са научно обосновани, а икономически обосновани, или чисто политически. Независимо от това, за нас е важно да разберем, че всеки има лична отговорност към опазването на природата и трябва да действаме, без да чакаме дадена резолюция, или политика, да ни задължи. Истината е, че ако искаме да опазим Земята такава, каквато я познаваме, е необходимо да променим начина си на живот, а това е трудно. И все пак е по-лесно от адаптацията, през която ще трябва да преминем, ако природата и климатът се променят неизменно много.
Смятате ли, че българинът е по-скоро предприемчив и креативен, или това са редки изключения?
За мен на българина му е вродено да бъде предприемчив и изобретателен. Примерите за това изобщо не са малко. В последно време като че ли многото информация, развлеченията и сравнителната задоволеност, спират проявлението на тези ни качества.
Какво си пожелавате през идващата година?
През идващата 2025 г. си пожелавам да сме здрави. Това е най-съществено, всичко друго се обезсмисля без здравето. Иначе се надявам да създам прототип на разработката, която предлагам, и да го вградя за изпитване в реална среда в товарни автомобили. Благодаря на Фондация Карол Знание, както и на всички ментори, лектори и участници в програмата за многото приятни моменти и научените уроци и им пожелавам здрава и успешна 2025-та година! Благодаря и на Вас за интереса към моята работа и Ви желая също здрава и успешна нова година!
Кристиян Григоров
Кристиян Григоров е филолог, блогър и музикант. Роден е в Етрополе през 1994 година и по рождение е незрящ и трудноподвижен поради костно заболяване. Книгите, музиката и радиото са спътници на Крис от ранното му детство и определят неговите интереси и творчески посоки на развитие.