Тротоара: Там мечтите на децата се чуват

Тийнейджъри, които са отговорни и с радост поемат ангажименти?

Тийнейджъри, които правят читалище по време на пандемия?

Тийнейджъри, които откриват библиотека, докато учат онлайн?

Да, те съществуват, а тяхното място за мечти и сбъдвания е „Тротоара“.

Създателят на „Тротоара“ Деян Янков е от този неземен род хора, които успяват да отвеят всички прашни мисли, да запалят поумореното любопитство и да заразят с всепомитащ детски ентусиазъм – и всичко това само в първите пет минути от срещата ви. После си тръгваш с енергията на 18-годишен, с мечтите на поет и с вярата на стогодишен мъдрец. Всъщност не искаш да си тръгваш. Както и децата, които идват в „Тротоара“, и... остават.

Един стар и занемарен склад се превръща в „Трапа“ - оазис на срещи и общуване, сцена за музика и танци, актьорско майсторство и арт работилници. И то напълно безплатно за децата. Сред всичко това си намира място и библиотеката, официално открита само преди дни.

Вече имаме над 1000 книги, не крие радостта си Деян.

Целта ни е да имаме интересни и модерни за младите хора четива, които да повишават знанията и уменията им. Библиотеката е отворена за дарения, събираме книги постоянно. Много благодаря на всички автори и писатели за подарените книги, както и на всички, които бяха на откриването и го превърнаха в истински празник, допълва той.

В началото бе музиката

Идеята за мястото започва от музиката. Тя е тази, която помага на младите да се развиват, която ги вдъхновява и ги кара да се чувстват добре. Творчески настроени, децата започват да проявяват интерес и към други области на изкуството.

Удава ми се да говоря с децата на един език, споделяме общи интереси, ходим заедно на концерт. Аз се чувствам щастлив и вдъхновен от това, че работя с млади хора. Корените на всичко при мен също са от гимназията – от първата китара, книгите, концертите. Това са неща, които са ме вдъхновили мен и се надявам младите хора също да бъдат вдъхновени, вълнува се Деян.

Освен музиката, полза за развитието на децата и техните отговорности, Деян открива и в гейминга. Организира няколко гейминг турнира, най-големият от които се е провел миналата година с над 150 участници. Условията за участие са простички: да си до 18 и да имаш минимум 4 среден успех в училище.

Родителите не само не са ужасени от това, че децата им се занимават с музика и игри, но дори напротив.
Имаше едно дете, което беше наказано да не излиза от вкъщи заради лошо поведение. Единственото, което му беше позволено бяха заниманията при нас. Майка му го водеше и връщаше обратно, разказва през смях Деян.
Начинът едно дете да се държи добре не е като му забраняваш всичко, а като има подходяща среда, приятели и дейности, в които да се включва. На младите хора им зададено по презумпция да търсят и да искат да се развиват, да опитват нови неща и да осъзнават възможностите си. И възрастните трябва да се фокусираме да им помагаме в това търсене, убеден е той.

Доброволчеството

Целта на Фондация Тротоара е да създаде подходящи условия за творчество и изява на младите хора, като бъдат насърчени да изградят и развият своите културни, духовни, интелектуални и национални ценности, да усъвършенстват своите умения и да придобият нови. Да бъдат мотивирани и активни, да се учат и да споделят, да имат личностно и професионално израстване като пълноправни членове на българското общество и света.
Начинът за всичко това е добротворчеството. В Тротоара работят само доброволци. Към момента те са около 30. И съвсем не са достатъчни за реализирането на всички амбициозни инициативи на организацията.
Най-голямото предизвикателство е всички тези млади хора да се мотивират и координират. Организирането им е доста времеотнемащо, а те дори не са достатъчни, защото имаме много дейности, споделя Деян.

Как се печели доверие

Всяка седмица „Тротоара“ публикува отчет на дейностите в страницата на фондацията и социалните мрежи.
Имаме много дейности и сме максимално отчетни, обяснява Деян.
Стремим се и да ангажираме хората, които ни помагат, така че да се докоснат до това, което правим. Много рядко се случва някой да ни подкрепи материално и финансово, без преди това лично да е дошъл при нас, да е присъствал на нашите събития и активности.

Да правиш благотворителност в България е като ритуално самоубийство, защото няма култура, няма развита среда, всеки се съмнява. Хората, които трябва да даряват, не се интересуват от дейността на организациите. Организациите, които не са прозрачни или не развиват интересни дейности също допринасят за скептицизма. Надявам се да допринасяме за развитието на тази среда, защото благотворителността, корпоративната социална отговорност са задължителна и най-ключовата част от всяко здраво общество.

Ако искате да ни подкрепите, може да станете членове на читалището, както и да разгледате нашите отчети. Имаме нужда от всякакъв вид подкрепа, като и от безплатни обучения на нашите доброволци, призовава Деян.

Наградата

Аз получавам удовлетворение от всичко, което правя. И чувствам, че сбъдвам тийнейджърските си мечти. Трябва да чуваме мечтите на децата, споделя Деян, който е и финалист в Будител на годината 2020.
Най-голямата ми награда са Марк и Ева – двама тийнейджъри, които започнаха да идват като посетители, после станаха доброволци, а сега са част в екипа и работят в читалището. Трудно им е да поемат всички дейности и задачи, но тази ангажираност им дава много. Те вече напълно самостоятелно координират екипите, измислят събитията, занимават се всичко. Израстват пред очите ми, не крие радостта си Деян.

Марк

Сестра ми беше започнала да ходи в „Трапа“ и един ден реших да отида с нея, за да видя какво точно се случва. Идеята ме грабна веднага. Станах трападжия, а една година по-късно вече бях част от екипа.
Това беше първото място, което да предоставя благоприятна среда за тийнейджърите, което съм срещал. В България няма много такива места. Идеята, че можеш да направиш всичко, стига да искаш е уникална. Всичко, което се случва при нас, се реализира изцяло от тийнейджъри. Ние оказваме пълна подкрепа за всичко, което им хрумне.

Най-уникалното е да гледаш как децата се променят – от супер несериозни и безотговорни в напълно ангажирани и отдадени хора, на които можеш да разчиташ.
Аз самият също се промених. Започнах да работя по-добре в екип. В началото имах доста проблеми в това отношение, но след няколко мероприятия коренно се промени начинът ми на мислене.
Гордея се най-много със студиото. Моята дейност е фокусирана върху управление на студиото, организиране на репетициите и подпомагане на младите банди да се развиват творчески. Ако те не се чувстват уверени, но искат да направят нещо, нашият екип ще им помогне с всичко. Всякакви инструменти и техника са на тяхно разположение. Когато бандите, които свирят за първи път, чуят как хората скандират името на групата, разбират, че нещата се получават.

Родителите понякога не намират причина децата им да се занимават с музика или рисуване, но когато видят какво могат децата им и започват да виждат смисъла.
Дидо е доста интересна личност, освен шеф е и доста добър приятел. Винаги ни помага и в личен, и в професионален план. Той е невероятен!

Мечтая за световно турне.

Музиката е всичко!

Ева

Учих в математическата гимназия и членувах в ученическия съвет. Един ден Деян се появи и предложи да организираме съвместен фест. Така се запознах с дейността на „Тротоара“. Много ме заинтригува и се присъединих.

Там за първи път чух думата „доброволчество“ и осъзнах същността на доброволческата дейност.
Деян много държи екипът да е съставен от млади хора, които вярват в каузата и са част от нея. Ние с Марк сме прекалено отдадени и затова сме в екипа.

Аз не вярвах за много неща, които той ми делегираше, че мога да се справя. Това, че той вярва в теб, вярва, че можеш, напътства те как постигнеш нещата, които трябва, да не спираш и да опитваш нови начини, ми помогна да повярвам, че мога. Много често младите хора имат страхотни идеи, но не успяват да намерят начини да ги реализират. Нямат този човек, който да ти каже – давай, можеш да го направиш!
Сега ние показваме на младите хора да постигнат това, което искат. Винаги се намира начин.
Трудностите идват от негативното отношение понякога към даренията и доброволчеството. Но всичко се преодолява.

Аз мечтая да се занимавам с деца, възпитание и образование. Това за мен е една прекрасна възможност да се науча как да го правя, а вече виждам, че мога да го продължа и в далечно бъдеще.

Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

Следете новините ни в GoogleNews