То не пита - история за една стара и една нова любов по български

„То не пита“ – така отговарят по-възрастните, когато стане дума за любов. И наистина се оказват прави. В навечерието на  Деня на влюбените Радка (76 г.) и Евгений (60 г.) сложиха своите подписи върху свидетелство за граждански брак след 25-годишна връзка.

Историята се развива в старопланинското село Тъжа, близо до Калофер. Церемонията обаче се изпълни в съседното село Габарево, тъй като кметът Шукри Юсеин бил по-симпатичен.

Екип на OFFNews стана свидетел на това красиво бракосъчетание и се запозна с историята на младоженците, като я разказваха с най-искрената усмивка на лице :

"Нашата връзка започна през 1988 г. и бяхме заедно „докогато - дотогава“. Изобщо не предполагахме, че любовта между нас може да продължи толкова. Тя беше на 52, а аз на 35 г., когато се видяхме за пръв път. Но тя сияше на похода, когато я видях. Приятелите ни тогава много ни обсъждаха и клюкареха заради голямата възрастова разлика, но и ние не знаехме какво правим. 9 месеца след нашето запознанство заживяхме заедно. Отново не знаехме какво ще се случи, но всичко вървеше като по вода.

Официално станахме „гаджета“ на 13-ти март 1988 г. Оттогава до днес всеки месец на 13-о число ние имаме своя малък празник. Аз й подарявам цвете, тя пък ми взимаше гащи или чорапки. Сядахме на трапезата и бяхме по-щастливи от всички вече бракувани наши познати. Всъщност при нас за брак не е ставало дума – и двамата сме щастливо разведени (двамата имат по две деца от предишните си бракове - б.а.) и нашата връзка се крепи само на чистата любов."

Стигаме до кметството заедно с бъдещите съпрузи и кумовете. Кметът ни посреща пред сградата с усмивка и ни повежда към своя кабинет, където всичко вече е приготвено - клетвите, пръстените и най-важното - младоженецът не се е стреснал и избягал. Дори без да се замислят, Радка и Евгений слагат подписите си с нетърпение под свидетелството за граждански брак. Само след 10 минути вече се чуват викове "горчиво". Зад новата брачна двойка нетърпеливо стои домашният любимец - кученцето Мей Мей (от старокитайски - малка сестра), порода чау-чау.

Празненството продължава в съседно заведение в тесен семеен кръг, където Евгений разкрива, защо са избрали датата 13 февруари за това важно събитие. Въпреки че 25-годишнината им е след един месец, новото семейство реши да подпише по-рано заради символиката в астрологията и китайския календар. Евгений показва  и стихотворенията, преведени от старокитайски, посветени на неговата съпруга. Всъщност това са основните им занимания, след като вече са пенсионери: той превежда от старокитайски, а тя чете много книги. Иначе Евгений е работил в "Кремиковци", а Радка е лекар по професия. Из неговите записки видяхме и посвещението му към булката :

Посвещавам

моите преводи

на съпругата ми,

за нейната неоценима помощ

и за подкрепата, с която ме дарява.

Разказват и за безбройните моменти, които са преживяли заедно, как тя се е грижила за него, как той я е обгръщал с любов. Единствената причина да се подпишат в кметството на с. Гъбарево е любовта. Обещават си един на друг да се обичат. Евгений казва, че 25-годишната им връзка е била пробен брак или тест драйв. На шега, разбира се. А на сериозно добавя, че нищо няма да промени любовта им един към друг.

Следете новините ни в GoogleNews