Мистерията Ким Чен Ир

Антони Де ла Реа Последна промяна на 19 декември 2011 в 11:54 7605 0

Ким Чен-Ир и Ким Чен Ун
Ким Чен-Ир и Ким Чен Ун

Починалият от инфаркт севернокорейски лидер Ким Чен Ир бе от последните комунистически държавни глави. Самата КНДР продължава да бъде една от най-затворените страни в света, а живота на ръководителите е покрита с тайнственост и мистерии.

Властта в тази последна комунистическа диктатура продължава да се придава по наследство от баща на син. Ким беше известен като женкар, любител на чашката и киноман, според хора, които са поддържали близък контакт с него, преди да напуснат страната. Той обичал да се заглежда по кръшни руски танцьорки, натрупал над 10 000 бутилки вино в избата си и се запасявал с огромни количества омари и коняк. Ким Чен Ир  беше роден на 16 февруари 1942 година (по други данни - на 16 февруари 1941). Син е на "великия вожд" на корейския народ Ким Ир Сен и на съпругата му Ким Чен Сук. Северокорейската официална информация твърди, че младият Ким Чен Ир се е родил в землянка в таен партизански лагер на най-високата и почитана планина на Северна Корея – Пектусан. Според пропагандата, в този момент на небето се появила двойна дъга и една много ярка звезда. Съветски и китайски документи обаче твърдят, че Ким бил роден една година по-рано и на друго място -  в СССР,  село Вятское в Хабаровския край, и при рождението си се е казвал Ким Юрий Ирсенович. По същото време във Вятское е разположена 88-а отделна стрелкова бригада на Червената армия, а един от батальоните, съставен от китайци и корейци, се е командвал от неговия баща Ким Ир Сен - тогава капитан от съветската армия и по-късно лидер на КНДР. След края на Втората световна война, през ноември 1945 година, Ким Чен Ир пристига в Корея, където три месеца по-рано вече се е върнал баща му. Семейството се настанява в бившо имение на японски офицер в град Сонбон. Там през 1948 година се удавя брат му. Година по-късно по време на раждане умира и майка му Ким Чен Сук. По време на Корейската война (1950—1953 г.) малкия Ир отново е изведен от страната, този път в Китай. Предполага се, че именно там е получил и по-голямата част от своето образование. Според официалната биография на Ким Чен Ир през 1950-60 г. учи в училище за деца на партийни работници в Пхенян, а през 1964 година, завършил университета, наречен на името на баща му - Ким Ир Сен, в Пхенян, специалност политическа икономия на марксизма. Паралелно с това изучавал философия и военни науки. Научава английски в университет в Малта през 70-те години. През 1961 година става член на Трудовата партия на Корея (ТПК). Съгласно официалните северокорейски източници, Ким Чен Ир от 19 юни 1964 година започва работа в Централния комитет на партията под ръководството на своя чичо, като е заемал длъжностите "инструктор", "заместник завеждащ", а по-късно и завеждащ отдел на ЦК. През септември 1973 година е избран за Секретар на ЦК на партията, а през 1974 – за член на Политкомитета (Политбюро) на ЦК на ТПК и за приемник на председателя на партии Ким Ир Сен. През същата година инициира кампанията за т.нар. Три революции. Тя се състои в изпращане на специализирани партийни екипи, които дават кратки технически, политически и научни лекции на работниците в предприятията из страната, както и в селските стопанства. Малко след това движение са сформирани и "ударни бригади" от учени, които имат за цел да ускорят научно-техническото развитие в страната. През октомври  1980 година на VI конгрес на Трудовата партия на Корея Ким Чен Ир е бил избран за член Президиума на Политбюро на ЦК, Секретар на ЦК, член на Централния военен комитет на партията. Пропагандата започва да възхвалява неговата свръхчовешката мъдрост с такава сила, с каквато възпяваше само деянията на неговия баща. От февруари 1982 година Ким е депутат на Върховното Народно събрание на Корейската народно-демократична република. В средата на 1980-те години вече е водеща фигура в Партията и започва да се изгражда култ около личността му. Ким Чен Ир вече е най-влиятелният човек в страната след баща си. Според избягалия от КНДР член на ТПК Хван Чжан-йоп, държавният апарат под управлението на Ким Чен Ир става още по-автократичен. Докато Ким Ир Сен е приемал съвети и дори критика от подчинените си, младият Ким още в първите си години на ръководство е бил безкомпромисен и е изразявал силно желание да дирижира дори най-малките детайли от държавната политика, например да определя размера на жилищата за партийни членове и какви подаръци могат да получават те. Според някои сведения, Ким Чен Ир лично е ръководел работата на спецслужбите. Обвиняват го в организацията на терористичния акт през в 1983 година в Бирма, в резултат на който загиват 17 официални лица от Южна Корея, както и за взрива на южнокорейския самолет през 1987 година, при която загиват други 115 човека. Доказателства за вината на Ким Чен Ир така и няма. На 24 декември  1991 година на пленарно заседание на ТПК Ким Ир Сен обяви че предава своите пълномощия на върховен главнокомандващ на Корейската народна армия на Ким Чен Ир. Почти година след това -на 13 април 1992 г., Ким Ир Сен става генералисимус, а седмица по-късно Ким Чен Ир получава званието Маршал на КНДР. През април следващата година Ким Чен Ир става и Председател на Комитета по отбрана на КНДР. Ким Ир Сен почива от сърдечен пристъп на 8 юли 1994 година. "Великият вожд" и "Вечен президент" е погребан в специално създаден за него мавзолей, а в страната е обявен тригодишен траур. На 12 юли 1994 година, на закрит пленум на ЦК на ТПК е прието решението за  предаване на цялата власт в страната на Ким Чен Ир, а на 6 октомври, за пръв път той е наречен  "великия ръководител". На 28 септември 2010 година Ким  бил отново преизбран за генерален секретар на Трудовата партия на Северна Корея. Ким Чен Ир се страхуваше да лети със самолет и предпочиташе да пътува с влак. Корейският лидер е бил страстен колекционер на филми, като любимец му е бил Мел Гибсън. Ким Чен Ир имаше три брака и трима сина - Ким Чон Нам, Ким Чон Чхол и Ким Чжон Ун. Именно последният е определен за наследник на "Великия ръководител". Възниква въпросът дали покойната му майка - професионална танцьорка от японски произход, наричана Ко Йон Хи - е била официална съпруга на Ким Чен Ир или негова държанка - проблем, който може да повлияе върху законното му право да наследи баща си. Наследството на Ким След десетилетия безумно икономическо управление и лошо разпределение на ресурсите, от средата на 90-те години КНДР е изцяло зависима от международната икономическа помощ, за да изхрани гладното си население. Според официални данни при глада в Северна Корея, чийто пиков период е между 1995 г. и 1998 г., загиват около 3 милиона души. Въпреки че Южна Корея доставя над 400 000 тона ориз срещу обещанието на Северна Корея да затвори атомните си реактори, през август 2007 г. Ким Чен-ир признава за "проблеми при изхранването на населението". През 2008 г. се появяват съобщения, че жителите на част от селските райони на КНДР ядат дървесна кора и трева, за да оцелеят. Северна Корея остава една от най-гладуващите страни в световен мащаб, заедно с Индия и Етиопия. До днес международната общност е загрижена заради военните провокации на Северна Корея, разпространението на военна екипировка и поддържането на балистични ракети с широк обсег, развитието на програми за масово унищожаване, включително провеждане на тестове за ядрени оръжия през 2006 г. и 2009 г., както и внушителните конвенционални военни сили. Един от последните комунистически режими в света, Северна Корея ще бъде запомнена с екстравагантните държавнически решения. Така например, за 100-годишният юбилей на покойния "Велик вожд" Ким-ир Сен през този април се подготвяха безпрецедентни тържества. Властите опразниха всички университети за цели 10 месеца, за да може студентите да построят "квартали с небостъргачи" в Пхенян, които да бъдат готови за годишнината. През февруари 2005 г. Северна Корея обяви, че притежава ядрени оръжия, а през октомври 2006 г. разтърси региона, като изпробва взривно устройство вероятно с атомен заряд. През май 2009 г. Пхенян извърши втори ядрен опит. Напрежението достигна връхна точка през 2010 г., когато южнокорейската корвета "Чхонан" беше торпилирана и загинаха 46 моряци. Сеул обвини Северна Корея за нападението. Пхенян отрече, въпреки че няколко разследвания показаха, че именно севернокорейска подводница е потопила военния кораб. По-късно същата година севернокорейската артилерия бомбардира южнокорейския остров Йонпьон. Това беше първото подобно нападение срещу цивилни обекти от края на военните действия в Корейската война през 1953 г. Конфликтът официално все още не е приключил, тъй като няма подписан мирен договор между Пхенян и Сеул. Тази година Ким Чен Ир изглеждаше в по-добро здраве и видимо беше качил килограми. Той беше два пъти в Китай и посети Русия за първи път от близо десетилетие. Тази година бе оповестен и докладът, посветен на ситуацията счовешките правата по света, който отбеляза "влошаване на хуманитарната обстановка в Северна Корея". Според авторите "в страната продължават да се налагат сериозни ограничение на гражданските и политическите права като свобода на мисълта, на убежденията, и на изразяване на мнение. Държавата упражнява строг и всеобхватен контрол върху информацията". Глад, публични екзекуции, изтезания и принудителен труд - така описват ситуацията в страната международните експерти по времето на управлението на Ким Чен Ир. Няма какво повече да добавим ние. Както се казва - за умрелият - или добро или нищо. Значи - нищо.

Най-важното
Всички новини