Quantcast

Лицата от протеста – Тони, която се върна

Роси Михова Последна промяна на 02 октомври 2020 в 11:41 6778 3

До преди час и половина не познавах Тони. Вероятно и вие не я познавате. Не сте я виждали в медиите, не сте чували за нея. Тя не е публично лице. Тя е едно от многото лица на протеста – в началото всяка вечер пред посолството ни в Лондон, а сега на площад „Независимост“ в София. Чувала е много неща за себе си и приятелите си – че са деца на „комуняги“; че са разглезени наследници на „реститутки“; че им плащат за всяко излизане на протест; че нямат право на глас понеже живеят в чужбина; че са неудачници, след като са се върнали оттам, че знаенето на чужди езици и дипломите от чужди университети не ги прави умни и почтени; че са повторение на поостарелите юпита на НДСВ. Въобще – чували са много неща за това какви са и защо са. Затова атакувам Тони с ударна серия от лични въпроси и чак след това започваме да говорим за случващото се на площада.

Бихте ли се представили?

Казвам се Тони Даскалова, на 31 г. Родена съм в Пловдив, но израснах в София. Учих в СМГ и Американския колеж. След завършването му, заминах и следвах първо в Щатите, а след това в Англия. Работих няколко години в Лондон като финансов мениджър за Amazon/Kindle, но това лято със съпруга ми взехме решение да се приберем за постоянно в България.

Кое натежа във взимането на това решение?

Истината е, че ние дълго обмисляхме възможността да се установим в Англия. Но натежа личният фактор – родителите, приятелите, уютът да си у дома. Освен това с мъжа ми продължаваме да вярваме, че България е вълнуващо място и имаме какво да свършим тук. Хубавите неща не се случват изведнъж, а малко по малко. И двамата искаме да дадем едно рамо в превръщането на България в истински хубаво място за нас лично, но и за тези след нас.

Допускате ли един ден да се занимавате професионално с политика?

Не и в обозримо бъдеще. Но ако един ден се наложи от мен да зависи някаква категорична промяна, която е реална и смислена, тогава ще съм готова да направя тази крачка.

Кое свое качество не одобрявате и какво другите не одобряват във Вас?

Това, което другите не одобряват в мен, аз наричам свръхупоритост, а те наричат твърдоглавост. Това, което аз не одобрявам в себе си са вътрешните ми противоречия. Твърде много гласове спорят в главата ми и аз давам ухо на всичките. Затова трудно взимам решение, но пък като го взема веднъж – не се отказвам.

Любима музика?

Музикалният ми вкус също е противоречив. Може на пръв поглед да не ми личи, но аз още съм голям фен на хип хоп и рап. Обичам една група от Минесота – Atmosphere. Харесвам такъв тип агресивна музика - социално ангажирана, не блудкава.

Любима книга?

Скоро пак мислих колко велика книга е „Майсторът и Маргарита“.

Книгите – на хартия или на слушалки?

На Kindle, естествено.

Любимо заведение или място в София?

Сега тепърва ми предстои да опознавам София, но преди много често се събирахме в Switch, под Моста на влюбените. Както много други хубави неща в града, това заведение също вече не съществува.

Най-звучната българска дума?

Първата, която ми идва на ум, е думата красноречие. Има К, и Р, и Ч. Красива дума е.

Голямата Ви лична амбиция?

Най-голямата ми лична амбиция е да намеря баланса между различните си амбиции. А те са свързани със семейството, приятелствата ми, кариерното израстване и всякакви други мои лични интереси. Мечтата ми е да се справя добре с този баланс.

Най-големият Ви личен успех досега?

Това, че въпреки всички трудности и обрати в живота, съм съхранила оптимизма си. Гордея се също, че съм намерила тази мрежа от хора около себе си, които ценя и обичам. Именно те са защитната стена на оптимизма ми.

По какво бихте искали да приличате на родителите си?

По щедростта. По тяхната всеотдайност. По това, че са непресторено добри хора.

По какво не бихте искали да приличате на тях?

Бих искала да съм малко по-революционно настроена. Те са част от поколение, което е израсло при съвсем други обстоятелства. И макар че точно родителите ми са ме научили да отстоявам личното си мнение, все пак те си остават по-умерени и предпазливи. Аз бих искала да съм по-дръзка.

Ако сте съвсем искрена, интересува ли Ви дали човечеството ще оцелее, когато Вие, Вашите родители и всичките Ви обични хора вече няма да са между живите?

Аз дори не мога да си представя друг отговор освен категорично Да. Ние сме на този свят за толкова кратко - само миг от историята. Толкова вълнуващо е да мислиш, спекулираш и мечтаеш какво предстои на Земята и къде ще стигнат хората след 100 години, след 200, след още 200. Какво от фантазиите ни ще се сбъдне и какво ще си остане фантазия? Разбира се, че искам човечеството да оцелее и да продължи да мечтае. Обратното би било лудост.

Тогава бихте ли искали да сте безсмъртна, за да сте свидетел на всичко това?

Да живея дълго – да, но да съм безсмъртна – не. Безсмъртието е страшно нещо. Като всяка друга безкрайност - като океана, като вселената, то ме плаши. Ние, хората, сме твърде малки, за да поберем подобна необятност. Нечовешко е. Затова бих си го спестила.

Без кое бихте преживели най-лесно – без дом, без родина или без никога повече да видите чужда страна?

Без да видя повече чужда страна. Не мога да си представя целия си живот занапред без дом. А родината в по-широк смисъл е точно това – дом. Ето, аз и съпругът ми, който също е българин, имаме английско гражданство. Ние живеехме комфортно в Англия, но така и не я припознахме като родина. Освен това в кръга на шегата, не мога да си представя бъдещето без уханието на майсторски направени пълнени чушки.

Има ли място, което Ви изпълва с ужас, че би могло да бъде Вашето родно място?

Реално не. Защото, когато си отраснал някъде, ти си свързан с това място като с пъпна връв – независимо от негативите. Освен това като се замислим, всяко място, цялата Земя е донякъде родина. Светът днес е отворен. Глобализацията е факт и това е хубаво. Ето, вчера срещнах един човек, с когото имах много интересен разговор. Отне ми повече от 45 минути, за да разбера, че той всъщност не е българин. Оказа се, че през 2016 г. е пристигнал от Холандия в България. Говореше за страната ни с такава привързаност, компетентност и ентусиазъм, че ме остави без думи.

Когато говорим за глобализацията, кой е ключовият глобален проблем, който не търпи отлагане?

Може би звучи идеалистично, но мисля, че е наложително човечеството да се справи с егоизма. Егоизмът има много лица, но обикновено се свежда до безсмислена свръхконсумация и липсата на грижа за това какво оставяме след нас. Егоизъм е и нежеланието да променяме навиците и обичайния си начин на мислене в полза на другите.

А бедността? Притеснявате ли се от видимо по-бедни хора, когато се изправите лице в лице с тях?

Не, не се притеснявам - в смисъл, че не изпитвам страх или недоверие. Вярно е, че бедният човек мисли най-вече за хляба, тока и лекарствата, а не за правосъдната реформа, но нямам наблюдения, че той е по-груб или агресивен от всеки друг. По-скоро изпитвам чувство на вина и на смущение, защото си давам сметка, че съм в привилегирована позиция. Изпитвам също и гняв. Защото несправедливостта е абстрактно понятие, докато бедността, можеш да я видиш, пипнеш и помиришеш дори. Но това са две страни на една и съща монета. И нещата пак опират до егоизма.

Кое е това, което най-много Ви дразни в България днес?

Ако говорим за дразнител, а не за същностен проблем, то отговорът е много лесен. Дразни ме политическото лице на България - начинът, по който настоящето управление и политици ни представят пред света.
Ето един хипотетичен въпрос - има ли политик, чиято естествена смърт би Ви изпълнила с облекчение и надежда?
Не, със сигурност не. И това не е само морален въпрос. Той е и политически. Защото в държавата, в която ми се иска да живея, хората с управленска власт трябва да са подчинени на гражданството и да се вслушват в неговия глас. В държавата, която се надявам България да бъде, няма да е нужно изчерпаните политиците да си отидат от този свят, за да си отидат и от властта. 

Ето че стигаме до темата за протеста. Доколко успешен е той засега?

Големият успех дотук е не толкова обединяването, колкото единодействието на хора с различен демографски, социален, професионален и политически профил. Радвам се, че моето поколение тук вече е политически по-ангажирано от това на връстниците ми в Англия. Това също донякъде е заслуга на протеста и то несъмнено е нещо добро. Информираната гражданска позиция е сила – индивидуална и колективна.
Затова не приемам отправяните с такава лекота критики, че сме манипулирани и че не знаем какво искаме. Всъщност исканията ни на този етап са пределно ясни – оставка на Гешев, оставка на правителството и нови парламентарни избори, които да не се провеждат под полицейската шапка на ГЕРБ. След това не ние от площада, а както винаги избирателите ще вземат решение за бъдещото управление.

Има ли нещо в протеста, което не одобрявате и което Ви притеснява?

Аз няма да коментирам изстъпленията на агитките на 2-ри септември. Това бяха провокатори, съзнателно или не допуснати от полицията. Те не са представителни за облика на протеста. Ако оставим настрана подобни сцени на насилие, честно казано не се сещам за нещо, което намирам за недопустимо и неприемливо.
Протестът ни е мирен. Даже смятам, че е много разумен и културен. Той продължава вече близо 90 дни и почти неизменно в сутрешните новини ще чуете, че е преминал спокойно и без напрежение. Хората обаче сме така устроени, че помним най-вече скандалното и екстремното, а не мирно протеклите шествия. А пък г-жа Сачева, например, вижда повече ковчези и бесилки на площада, отколкото млади хора и семейства с малките си деца.

Какво очаквате да се случи в настоящата ситуация – разумът в крайна сметка да надделее, да се случи чудо или всичко да продължи по старому без съществена промяна?

Аз протестирам в името на нашето по-различно бъдеще. Това автоматично изключва третата песимистична опция. Освен това не вярвам в някаква чудотворна смяна в начина на практикуване на политика. Така, че отпада и втората възможност и остава единствено първата - разумната.
Въобще, аз съм прагматичен човек и в професията ми винаги е било важно точното дефиниране на целите. Те трябва да са едновременно ясни, обозрими и амбициозни. Такива според мен трябва да са и целите на протеста. Това, че може би не всички ще бъдат изпълнени, не е повод за разколебаване и отказ. Самото им формулиране вече очертава нови хоризонти и път за развитие.
Освен това промените са винаги поетапни. Ние в момента сме в началния етап. След постигането на неговите непосредствени цели предстои следващият етап – съответно с нови цели. Подобен подход не е нещо ново. Така се работи и в бизнеса. Това е изпитан модел.

Добре, но отвъд конкретните стъпки, коя е голямата цел на протестиращите?

Тук ще изразя моето лично разбиране. Голямата цел днес в постигане на върховенство на закона.

Може ли обаче върховенство на закона да се постигне с граждански натиск за свалянето на правителство, дошло на власт след официално признати избори?

Да, може. И в това е силата на демокрацията. Обратното би означавало да не можем да признаем, че изборите, които правим като общество, могат да се окажат грешни. Защо да не го признаем? Защо мнозинството днес да не може да коригира грешка, направена от мнозинството вчера? Нали всички социологически сондажи регистрират подкрепа за протеста от мнозинството българи?!
В случая ние настояваме да се поправи една грешка. И настояваме това да стане максимално бързо, защото тази грешка има своята висока цена. И ние плащаме тази цена с всеки месец забавяне на изборите.

Какво бихте казали на хората, които поради една или друга причина все пак не подкрепят протеста ви?

Бих ги призовала да помислят за това за какво си мечтаят те лично. Да си представят бъдещето си и да решат дали пътят, по който върви България с настоящето си управление, ще ги отведе там. И ако наистина вярват, че това е пътят – ОК. Но ако имат и най-малко съмнение или неувереност, то нека дойдат на площада. А ако не дойдат, то нека знаят, че ние сме там и заради тях.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16696

3

Новак

02.10 2020 в 20:53

Точно хора учили и живели в Европа са направили България сила на Балканите в началото на 20 век.
Сега пак тези хора ще издърпат държавата. Те се връщат със знания, опит и идеи, а тук се сблъскват с неописуема и неподозирана простотия на всяко едно ниво в държавата. Дано заедно да успеем да махнем сегашната измет.

1943

2

OtSofia

02.10 2020 в 15:20

Много симпатично момиче, богат потенциал. Хубаво е да знае, че в България има цели родове, всяко поколение от които "се е завъщало" съзнателно в Отечеството си след учение и работа в много от развитите страни на света. Така през неизброимите години от съществуването на държавата ни се е образувало едно незримо, но културно издигнато и образовано българско общество, горда част от което сега вече е и тя.

16696

1

Новак

02.10 2020 в 12:30

Къде сте бе, капути Гербераски? Това ли са “червените кхмери” на протеста? Това са младите нормални хора, с които живеете в различни светове.
Те трябва да управляват защото знаят как и могат да мислят.

Вземете си Тиквата, Мозъка, Валери, Красчо, тъпата пу..ка от Кърджали, същата такава от Смолян, шаврантията от Русе и се скриите в деветия кръг на Ада, където ви е мястото.