Стана практика в България 3-4 годишни деца да са съдени и осъждани за прегрешения на бащите си.

Преди две седмици майката на 4-годишната Ани получава призовка от Софийския районен съд, в която е записано, че детето е длъжник по гражданско дело. Жената се изумила, отишла да провери за какво става въпрос и с потрес установила, че 4-годишното ù дете е осъдено да плати близо 20 хил. лв. с лихвите и разноските на застрахователна компания за катастрофа, причинена от баща ù. Детето вече е осъдено на първа инстанция.

Катастрофата е станала през май 2010 г., когато Ани е била на 2 години. Бащата действително е виновен и по лошо стечение на обстоятелствата за 4 дни му е изтекла застраховката "Гражданска отговорност", която би могла да покрие щетите. Сумата е за пострадалия автомобил, който по преценка на застрахователя има щети над 70% и затова трябва да се плати като за нов. Виновникът не е бил пиян и няма тежко пострадали, но дори и да беше обратното, защо отговорност трябва да носи детето.

Тя е наследник по закон, но наследство от баща си няма. Делото е заведено, година след като виновникът за катастрофата вече е починал от рак на белия дроб. Спечелено е от застрахователя без в процеса да участва подсъдимата 4-годишна Ани или неин законен представител. Има възможност за оспорване на дълга, но как е възможно да осъдиш 4-годишен и то без да дадеш право на някого да го защити. Как може да се води и да приключи дело с осъдителна присъда без да е призован и да участва осъденият.

Преди месеци друга подобна история възмути обществото и разбуни форумите. Разказана по bTV, историята звучеше така: 9-годишно момиче трябва да изплати близо 46 хил. лв. дълг, наследен от баща ѝ. Пиян той е причинил катастрофа през 2006 г., в която  загива и той, и 16-годишно момче. Веселина тогава е била на 3 г. Сега е на 9 и вече има 46 хил. лева борч на врата си.

Този казус предизвика бурни реакции и коментари по форумите: "Как е възможно?", "В каква страна живеем?", "Кажете името на застрахователя, пък да видим кой ще се застрахова при него!". В цялата история има и един въпрос, който поставя под съмнение цялата ни правна система: "Как е възможно едно невръстно дете да плаща за грешките на мъртвия си баща?".

По закон като единствено законно дете малката Веселина наследява освен имуществото и задълженията на баща си. Така, по груби сметки, детето трябва да работи поне 8 години след като навърши пълнолетие, за да изплати дължимите пари, защото наследството не покрива дължимата сума.

Каква е фактологията. Веселин Карамфилов сяда зад волана, след като е пил, а със себе си качва и 16-годишен младеж. Врязва се с буса си в насрещно движещ се товарен камион. Вината му за катастрофата е установена с категоричност, а за това плаща с живота си, с живота на своя спътник и тежкото бреме, което остава в наследство.

Първоначално застрахователната компания „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД-София завежда частичен иск срещу малката Веселина чрез нейната майка като единствен законен представител.

На първа инстанция Районният съд в Хасково отхвърля иска на застрахователите като неоснователен. Аргументите са свързани най-вече с наследството, което получава малката Веселина, а именно – диван, маса и три дървени стола на обща стойност от 48 лева. Това е и цялата сума, която е присъдена на застрахователите.

На втора инстанция делото влиза с жалба от страна на ДЗИ, които оспорват решението с аргумента, че споменатите мебели съвсем не са цялото наследство. Бащата Веселин е притежавал и буса, с който е катастрофирал, а вероятно притежава и имоти на свое име. Съдът се съобразява с това и приема частичния иск за основателен. 

По казуса трябва да се произнесе окончателно Върховният касационен съд като последна инстанция. Там застрахователите са предявили и останалата част от сумата, изплатена по застраховката. Така на детето се падат общо 5700 лв. за щетите по товарния автомобил и 40 хил. лв. за смъртта на младежа. С решението на върховните магистрати трябва да стане ясно дали цялото имущество на бащата ще покрие исканата от застрахователите сума. 

OFFNews.bg потърси ответните страни, като разговаря с адвоката на майката на Веселина Петър Петров и с пресцентъра на застрахователната компания, където бяха изпратени въпроси. Адвокат Петров обясни, че няма как да се прогнозира изходът от делото. Моралната страна на случая не е гарант за решението на съда, който трябва изцяло да се съобрази с фактологията по делото.

По казуса е рано да се правят и изводи, докато магистратите не дадат последната си дума, а те имат възможност да върнат делото за доизясняване от фактологична гледа точка. Това, което трябва да се установи, е с какво наследство на практика разполага момичето и дали е спазена процедурата по унаследяване – т. нар. „приемане на наследството по опис“.

Логично е застрахователят да си търси дължимото от човек, чиято собственост чисто по правни причини е прехвърлена на друг. Но остава моралният въпрос може ли да съдиш и осъдиш дете, при това за грешките на баща му, и да го накараш да плаща с пари, които баща му не му е оставил.

Не даваме повече информация по казуса а 4-годишната Ани, защото се очаква реакцията на застрахователя, след като майката на Ани е оспорила факта, че детето е длъжник.