Когато човек следва мечтите си, нищо не може да го отклони от пътя

От стр. 1

Диана Бонева е родена през 1977-а г. в Трявна. Като малка мечтае да тренира художествена гимнастика, спортни танци и конна езда, но това така и не се случило. „Детството ми премина в неизпълнени мечти и не толкова в игри, защото имах строги родители и повече наблягах на ученето“, казва тя. Завършва Тревненската школа, специалност Реставрация, минава през Шуменския университет, прехвърля се в Софийския, а след това записва и Керамика в Националната художествена академия.

Нейно изразно средство в момента са пърформансът и инсталацията. „Защото по принцип много обичам да експериментирам. Записах Керамика, защото керамиката предразполага повече към експериментиране с материала. Но в един момент тази материя започна да ме ограничава. Имах нужда да изразявам идеите си, които са повече концептуални, отколкото материални. И затова се насочих към пърформанс, инсталация и видео. Още когато работех с керамика, си представях как съчетавам керамиката с мултимедия. Но пък тогава все още нямах никакви познания в областта на аудио-визуалните изкуства. Може би в един момент ще събера двата формата – мултимедия и керамика. Сега се занимавам с по-абстрактната част.“

Изложбата „Позитив“, 9 февруари – 5 март 2017 г.

Както OFFNews вече писа, изложбата показва света през „очите” на трима души с нарушено зрение - двама от тях са родени без зрение, а един губи зрението в последствие. Диана Бонева разкрива отблизо живота им, пред нея те разказват за чувствата и мечтите си. Различните медии, които използва художничката, поставят героите и в позиция на активни участници в създаването на изложбата. Това води до обособяване на „портретите“ на трима от участниците – Галина Кръстева, Светослав Цветков и Богомил Кърков. Те въвеждат публиката в своят специфичен сетивен свят, който разкрива животът им като зареден с позитивна енергия, умения и опит. 

„Всичко започна много отдавна, когато гледах едно предаване за деца, които четат Брайл. И оттогава ми остана едно запечатано усещане – как тези хора се справят, без да могат да използват зрението си. Винаги ми е бил адски интересен техния свят. Преди няколко години един мой приятел – фотографът Васил Танев, който тогава снимаше за Sofia Live – беше направил страхотен портрет на Галя. Невероятно излъчване – от една страна спокойствие и увереност, от друга – много силно присъствие. Тогава окончателно се запалих и си казах, че искам да направя нещо в тази посока. И се свързах с нея, тя беше първият човек, с когото се запознах покрай проекта. Комуникирахме основно по скайп, а после тя замина за Белгия. Реших да използвам само гласа и така се роди аудио инсталацията – нали те така общуват – без да имат зрителен контакт?“, разказва Диана. „Една приятелка ми каза: но аз искам да я видя! А аз й отговорих: най-вероятно и тя иска да те види, но не може“.

Видео инсталацията представлява едно и също действие, снимано от две камери: вторият оператор е самият Светослав Цветков. Бай Слави, както всички го наричат, е с екшън камера на главата. В интрото в близък план той връзва възли, за което му помага неговата силно запазена зрителна памет. Бай Слави губи зрението си при промишлена авария. „Една сутрин се събуждаш и разбираш, че повече не можеш да видиш слънцето, всички предмети започват да те блъскат и целият свят е срещу теб“, казва той.

Част от изложбата е и видео портрет на Богомил Кърков, който се ражда с увредено зрение, а също и звукова мишена – част от инсталацията, свързана с ехо локацията, която помага на незрящите да се ориентират и да добият представа за обектите в пространството.

Диана практикува йога и се интересува от Източна философия и духовни практики. „Защото чувствам тези неща много близки до мен като светоусещане. Дори тази изложба, която направих, като концепция е свързана с квантовата теория. Използвах я, за да мога по научен начин да споделя своето мнение, че ние изграждаме света чрез мислите си. И квантовата теория по много интересен начин представя това“, споделя част от концепцията си авторът.

Ето за какво още си поговорихме с Диана Бонева и Филип Битраков.

- Разкажете ми за вашите пътешествия.

Диана: Последното беше с Филип на остров Тенерифе. Беше в средата на зимата, когато там е около двадесет градуса. Усещането за паралелна реалност – едновременно си на две места; мястото, от което идваш, е студено и снежно, а в същото време се къпеш в океана и те вее топъл вятър. Много готино като усещане. Тогава за около седмица успяхме да обиколим невероятни места. Спуснахме се през един каньон на хиляда метра надморска височина и слизайки по него, стигнахме до океана. Беше страшно красиво и тогава за първи път се почувствах наистина малка сред надвесилите се скали. Много често съм го чувала като израз – как човек се чувства малък пред природата, но тогава за пръв път усетих страхопочитание. Въпреки че съм била на много места. Обичам скалното катерене. Обожавам скалите като релеф и изобщо обичам природата.

-А как хора на изкуството като вас оцеляват?

Филип: Аз гледам пчели, имаме си пчелин от десет кошера. С Диана заедно правим стенописи за интериори. Освен това вече водя практиката с лодка на хората, завършили капитански курс в една фирма. Общо взето работим нещо друго, за да финансираме нашите художествени проекти. За да си финансираме свободното изкуство, ние работим поръчково изкуство. И всякакви други неща.

Диана: Аз преподавам Изобразително изкуство в една испанска гимназия и правя фото ретуш на снимки за онлайн магазини.

- Какво мислите за живота в България? Искате ли да промените нещо, ако можете?

Диана: Със сигурност искам да променя много неща. Със сигурност не съм аз човекът, който може да го направи. Но това не ми пречи да мечтая (усмихва се). Мисля, че животът тук е много труден, всички го виждаме, но аз съм един непоправим оптимист и упорито си действам в моята посока. И може би този проект (изложбата „Позитив“) донякъде също покрива този въпрос, защото чрез него искам да покажа, че тези хора са живо доказателство за силата на духа и за това, че когато човек следва мечтите си, нищо не е в състояние да го отклони от пътя. Аз вярвам в това, въпреки че понякога ми е много трудно. Но продължавам да работя в тази посока, определено.

Филип: Искам хора на изкуството да завземат властта. Музиканти, диригенти, художници да бъдат разпределени във всички министерства и да им се даде много голяма свобода на въображението.

- Къде бихте искали да живеете?

Диана: Доскоро смятах, че тук ми е достатъчно добре. Защото аз съм човек, който винаги намира с какво да осмисли времето си. Но не ми достигат средства, за да го правя постоянно и да правя всичко, което искам. И си мисля, че ако имам повече финансови възможности, мястото ми отново би било тук, защото всичко, от което имам нужда, го има и тук. Но в последните години по ред причини стана много трудно и много пъти ми е идвало да си събера багажа, обаче не знам къде искам да отида, защото на много места ми харесва. Преди клонях към Азия, Индия, Тибет. Южна Америка също ми е мечта. Но да отида някъде и да остана – не е това. По-скоро си представям живота в безкрайно пътешествие, да мога да пътувам и нямам нищо против и тук да се връщам. Когато пътуваш, получаваш всичко, от което имаш нужда – така си мисля.

Филип: Бих искал да живея в движение. Представям си живота по-скоро в движение. На голям кораб, в който има място за цяла гора и за градина с растения.

„Диана за мен е ярък и светъл пример за човек, който си поставя цел и я постига. И понеже и аз съм художник, и тя е художник, аз разбирам работата, която тя прави. Не се опитвам да я разделям на съвременно изкуство или да речем, документално кино, или проучване със задълбочаване от гледна точка на художника“, споделя Филип.

Съвсем скоро ще започне новият сезон за морския клуб и за отбора на Филип. Екипът търси финансиране, за да продължи да съществува това ветроходно приключение и за да стане достъпно за повече хора.

А аз бих искала да не е толкова трудно и за всеки свободен човек – каквито са Диана и Филип – да има топло и вълнуващо място под слънцето.

_______________________________
При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - моля, свържете се с автора на адрес diana.markova@gmail.com.

Още по темата

06/02/2017 Култура

Изложбата "Позитив" разкрива света на незрящите хора

Следете новините ни в GoogleNews