Истории от 116 111: Децата, които (не) познаваме

В началото на изминалата учебна година едно столично училище провежда анкета между учениците: Ако попаднете в неприятна или рискова ситуация ще споделите ли с родителите си?

Само 10% от децата потвърдили, че ще го направят. Останалите 90% отговорили, че ще скрият от тях. Почти същият процент са били и децата, които признали, че редовно лъжат родителите си.

Фаталните изходи от рисковите ситуации сред този ужасяващо голям процент на деца, отдалечени емоционално от родителите си, могат лесно да се проследят в криминалните хроники. 

Има и истории с щастлив край. Това са историите на споделянето. Ако не на близък или на приятел, то на напълно непознат. За да е щастлив краят обаче са нужни двама – осмелил се да разкаже и професионалист, който знае какво да посъветва.

Ана, която отново срещна себе си

16-годишната Ана така и не успяла да спечели баща си в конкуренцията с алкохола, нито да бъде достатъчно откровена с майка си, подложена на физически и психически тормоз от същия този баща. Ана се задушавала в тясното жилище, наситено с алкохол и скандали. Спасението било само за няколко часа, когато тя била с приятелите си. После Ана отново оставала сама с кошмарите и празнотата. Вечер след вечер тя се чувствала все по-ненужна и безпомощна. Отчаяние, безсмисленост и безнадеждност завихряли момичето в безпощаден танц, от който не я спасявали нито, цигарите, нито алкохола, нито самоагресията и самонараняванията.

Спасението се появило един ден във вид на висока, изоставена сграда. Ана се изкачила се до върха ѝ, решена да скочи, след като дори в любовта не намерила себе си. Миг преди полета напред, тя направила решителна крачка назад. Но не и окончателен завой. Само няколко месеца по-късно, Ана е решена отново да реализира намерението си, като този път се застрахова – ще вземе наличните в домашната аптечка медикаменти и ще пререже вените си. Споделяйки замисленото си с приятелите си, последните успяват да я разубедят.

Малко по-късно Ана решава да позвъни на НТЛД и да сподели за депресията, отчаянието, нараняванията, опитите за самоубийство.

В началото на разговора най-важно било да се снеме силното психологическо напрежение. Минута след минута, Ана успявала да погледне навътре в себе си. Спомнила си за дарбата си да рисува и да свири на различни музикални инструменти, признала за отличния успех в училище, който постига с лекота, оценила умението да се самоконтролира и да мисли нестандартно. Преоткрила отношенията с майка си и осъзнала нейната подкрепа. Тази на приятелите си също.
В края на разговора, Ана била отново спокойно, уверено и адекватно момиче. Момиче, което отново срещнало себе си.

Стоян, който преоцени живота

За 15-годишния Стоян, тийнейджърство е всичко останало, освен свобода, забавления и приятели. Животът на съучениците му за него е мираж. Строго контролирани, дните му минавали само в училище и вкъщи. Стоян редувал тетрадките с тежките инструменти на баща си. Раните по ръцете му от изнурителния земеделски труд не били толкова страшни, колкото раненото честолюбие на момчето.

Подложен на силен авторитарен родителски подход, с прояви на емоционално неглижиране, употреба на принуда, завишен контрол и ограничение на личната свобода и интереси, момчето развило депресивни симптоми, ниска самооценка и нарушено рационално мислене.

Стоян осъзнал, че не може да повлияе и да промени ситуацията и не намирал друг изход от нея, освен смъртта.
Преди да състави план, Стоян се свързва с НТЛД, за да сподели намеренията си.
В хода на разговора, момчето успява да назове чувствата си, да формулира ситуацията, в която е поставен, да изброи обстоятелствата, довели го до отчаяние и безнадеждност.

Стоян осъзнал, че силно ограничената подкрепяща среда и липсата на съответстващи на възрастта му преживявания и опит, са факторите, които допринасят за песимизма към живота и бъдещето.

Благодарение на приложени подходящи за конкретната ситуация техники по посока отказване от суицидното действие и повишаване вярата в собствените възможности за преодоляване на кризата, Стоян успява да възстанови чувството за ценност и по отношение на себе си, и по отношение на живота. Вследствие на оказаната психологическа подкрепа, в края на разговора, Стоян възстановява психичния си комфорт. Насрочени са проследяващи консултации.

Яна, която опитоми гнева си

Яна е само на 14, но агресията в нея е като на силен, възрастен мъж. Лесно раздразнителна, тя не успява да овладява емоциите си и жертви на физическата и вербална ѝ агресия са всички около нея – връстници, съученици, близки.
Последвалите отхвърляне от връстниците и порицание от възрастните само засилват дистреса на момичето и неумението му да се контролира.

Яна осъзнава, че има нужда от подкрепа и отива при психолог, но между двамата не се изгражда терапевтична връзка и сесиите са прекратени.

Тя се свързва с НТЛД и споделя усещането за безпомощност и липсата на емоционалната саморегулация.
На база събраната от консултанта информация, става ясно, че детето проявява реактивна агресия, възникваща в отговор на провокация или възприета заплаха, често водена от приписването на враждебни намерения на другите.

Консултантът, поел обаждането, оказва психологична подкрепа по посока подобряване на уменията за овладяване на импулсите и изграждане на социално-приемлив модел на поведение в състояние на афект.

В хода на разговора, Яна разбира какво представлява гнева, какви са ползите от него и какви са негативните последици от изразяването му под формата на вербална и физическа агресия.

Яна научава да използва набор от техники за редуциране на стреса и управление на трудни емоции, които ще я подпомогнат да ги посрещне и отреагира на тях по здравословен и безопасен начин.

В края на разговора с НТЛД, Яна се бои по-малко от гнева си и обещава да потърси по-дългосрочна подкрепа от специалист по психично здраве.

Ана, Стоян и Яна са три от обадилите се 5840 деца на Националната телефонна линия за деца 116 111 (НТЛД), в периода от 01.05.2020 г. до 26.08.2020 г. 

Именно от май тази година, (НТЛД) се управлява от Държавната агенция за закрила на детето от месец май тази година. Линията се обслужва от професионалисти – психолози и педагози, с опит в работата с деца и семейства. 

Изграденият нов телефонен софтуер, собственост на Агенцията, гарантира сигурността на информацията постъпваща в системата. С новия софтуер се съхранява и по-голям обем от база данни, която се използва за анализиране и синтезиране на информацията и провеждане на по-добра политика в областта на закрилата на детето у нас, обяснява председателят на ДАЗД, д-р Елеонора Лилова.

В периода от 01.05.2020 г. до 26.08.2020 г. на НТЛД са постъпили 24 231 обаждания, като 5840 от тях са от деца.

Данните показват, че на линията са се обадили повече момчета – 3099, а броят на момичета е 2134, децата, за които при обаждането не е установен пол са 48.

На фона на обажданията от деца, които я тестват (4842) и тези, които често се шегуват и търсят внимание или мълчат (1428) постъпват и обаждания от деца, които споделят за проблеми на техни приятели и търсят съвет как да им помогнат, което показва желанието на децата не само да се забавляват и да прекарват приятно времето си с приятели, но и да общуват пълноценно и да си помагат един на друг.

Темата, която продължава да вълнува децата и към консултантите се отправят най-много въпроси е свързана с техните любовни преживявания и връзки. Броят на обажданията от момчета на тази тема е по-голям от този на момичетата. Най-често, деца и юноши търсят линията за емоционална подкрепа и съвет относно преодоляването на любовни разочарования.

Децата споделят и за семейни проблеми и търсят подкрепа от НТЛД как да постъпят в определена ситуация, в която се чувстват често притеснени, разказва д-р Лилова.

Взаимоотношенията с връстници е тема на разговорите със 102 момчета обадили се на НТЛД и 123 момичета. Децата проявяват любопитство към темата за сексуалността и здравето и поради притеснение, срам или друго не се обръщат към приятели и родители за отговор, а към линията, където задават въпроси по темата.

Статистиките обикновено не се отнасят до нас и семейства ни. Те са далечни, сиви и бездушни. Ана, Стоян и Яна обаче са съвсем истински със своите пълнокръвни истории, задушаващи чувства и смазваща безизходност. Ана, Стоян и Яна са наши деца. И все още са тук, а можеше и да не е така.

*Имената в историите са променени.

Следете новините ни в GoogleNews